Саможертвата на моряците от "Кралица Мария Луиза" тъне в забрава
Площад в Антимово носи името на капитан Иван Томов
Централният площад на крайдунавското село Антимово ще носи името на Иван Костов Томов. Ще бъде поставена и паметна плоча, която да напомня за героя. Ритуалът е на 6 май, когато е традиционният събор. Закъсняхме с отдаването на нужната почит, каза кметът Светослав Флоров. Капитанът на кораба "Мария Луиза" загива на 30 май 1941 година в Средиземно море.
На 1 март 1941 година България вече е съюзник на Германия. Месец по-късно царското правителство нарежда всички търговски кораби с над 500 бруто регистър тона да се поставят на разпореждане на Берлин. По това време "Княгиня Мария Луиза" с внушителните си размери и 5050 тонаж е гордостта на родното корабоплаване - първият български океански параход. Негов капитан е Иван Томов. Той е роден в Антимово на 11 май 1897 година. Завършва със златен медал Видинската гимназия. Против волята на баща си се записва в морското училище във Варна. Там също е отличник. По-късно специализира в Германия и придобива солиден морски опит. Владеел перфектно осем езика.
На 22 май 1941 година натоварен с храна корабът "Мария Луиза" акостира в Солун. Два дни по-късно идва заповед корабът "Бургас", който е на същото пристанище, да натовари авиобомби, взриватели, патрони, картечници и варели, тенекии с авиобензин и да ги превози до Пирея. Капитанът Петър Бояджиев обаче отказва. Тогава тежката мисия се прехвърля на Иван Томов. Той е офицер на честта, дисциплиниран и неспособен да престъпи войнската клетва.
"Княгиня Мария Луиза" напуска Солун и за по-малко от денонощие, въпреки лошото време, наближава Атина. Капитанът е напрегнат, изпитва угризения, че не е успял да се противопостави на заповедта с един курс да бъдат превозвани два крайно несъвместими товара: самолетни бомби и взриватели плюс варели с гориво. На 28 май параходът бавно навлиза в пристанището. Всички налични складове на кея са претъпкани с военна техника, оръжия, боеприпаси. Пирея е огромна бомба.
В книгата "Варна - морето и късчета живот", написана от внука на Иван Томов, капитан Валентин Златаров, четем: "В 6,30 часа на 30 март 1941 година вахтеният моряк Васил Илиев забелязва, че през покритието на последния шести хамбар на кораба се процежда гъст дим. Това означава само едно - пожар!"
Хипотезите как е възникнал са много. Най-налаганата е, че е това е акт, подготвен от активистите на съпротивата. Пирея е на ръба на унищожението. На кея има 6000 тона боеприпаси. Ако се взривят, верижната реакция ще предизвика апокалипсис. На "Княгиня Мария Луиза" е обявена тревога. Целият екипаж се хвърля да гаси. Четири пожарни коли охлаждат парахода отвън. Напразно. Огнените езици пълзят към хамбара с бомбите. Корабът вече е обречен, а за да се спаси градът, той трябва да бъде потопен на място. За това обаче е нужен поне час. Капитанът Томов не е сигурен, че има това време. И тогава той прави най-трудния си избор. Нарежда на палубата да останат само помощниците и машинистите за маневра. Всички останали бързо да слязат на брега. Два гръцки влекача издърпват горящата крепост. Томов брои секундите. Корпусът на огромния съд се тресе. Той е вече на километър навътре в морето. Опасността за града силно е намаляла. Следва втора заповед: Всички да напуснат. Сам ще продължи да води кораба. Отписал е живота си.
Мощен взрив събаря надстройките на офицерската столова. Под развалините й остава първият помощник Георги Бобев. Със счупен крак Веселин Георгиев /Фоса/ успява да се прехвърли през борда. Спасение във водата намират кормчията, въглищарят и третият помощник Йордан Чолаков.
Две мощни детонации разтърсват кораба и го разцепват на две. За миг гордостта на българското корабоплаване е на дъното. Разкъсана на парчета. Ударната вълна помита пристанищни съоръжения. Италианският кораб "Албатрос" пламва и също потъва. Последва го немският "Аликанте". Има разрушения, поражение, но градът е спасен. Освен Иван Томов, загиват и старшият помощник Георги Бабев, Петър Чаракчиев, Георги Кръстев, Георги Винаров.
Четиридесет дни след гибелта на капитана се ражда първородният му внук. Пеленките, приготвени за него от дядо му, остават на дъното на морето.
Грехът на героя
За подвига на смелия български екипаж години наред в родината не се говори нищо. Социалистическата пропаганда не иска да признае подвига на хора, служили на Германия. В Гърция също се мълчи. Вярно, че българите спасили града им, но тогава те са били окупатори и врагове. През 1986 година в алманах "Фар" е отпечатана статия на професор Кирил Геров за подвига на капитан Томов. Главният редактор Любен Любенов веднага е сменен. Преследва се и всеки следващ опит да се възкреси спасителят на Пирея.
Най-после, през 2000 година малка уличка във Варна от "Житна" е преименувана на "Капитан Иван Томов". Поставена е паметна плоча, напомняща за неговия подвиг, но днес от нея няма и помен.
На 4 април 2012 година голямата зала на Фестивалния център в морската столица е препълнена. На екрана се въртят кадрите от премиерния филм "Спасеният град" на режисьора Явор Бобев. В ролята на капитан Томов е Симеон Лютаков. При дискусията някой пита защо този филм се прави чак след седемдесет години. Отговор няма. България обича само мъртвите си герои. Но не всички.
На 6 декември 1917 година френският кораб "Монблан" с повече от двеста тона експлозиви избухва в Халифакс. Преди това екипажът го е извел на три километра навътре в морето и го е напуснал. При взрива загиват 2000 човека, а повече от 3000 изчезват безследно. 25 000 остават без покрив. Само един от моряците загива, ударен от парче желязо. Три години по-късно капитанът на кораба убиец става Кавалер на почетния легион. Това се случва във Франция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
