380 лева минимална работна заплата от догодина - при тези разчети социалният министър Йордан Христосков представи плановете за реформи при пенсионирането и осигуряването.
Освен заплатите се планира и увеличение на пенсиите. То обаче ще е минимално, в зависимост от това с колко поскъпва животът и колко се вдигат осигурителните доходи.
С 2,4% се очаква да се увеличат пенсиите от следващото лято, като минималната ще е 157 лева. За да има пари за това, служебното правителство предлага да се пристъпи към увеличение на осигуровките за пенсия – с 1% през 2015 и с още 1% през 2019 г. Предлага се също да се вдигне осигуровката за безработица и тя да стане 2%.
Йордан Христосков е категоричен, че ако не се приемат стъпки за увеличаване на размера на осигуровките, дефицитът ще стане толкова голям, колкото на цялата държава ѝ е позволен, предаде БГНЕС.
Първото предложение как да увеличим приходите в осигурителна система е да се обвърже максималният осигурителен доход с минималната работна заплата, съобщи Христосков. Следващото предложение е да се изравни минималният осигурителен доход за всички категории самонаети лица, като мотивите за това са равнопоставеност на осигурените. При тази промяна като коректив трябва да се осигури допълнително субсидиране за компенсиране на високите осигурителни вноски, посочи Христосков. Друго решение в посока на равнопоставеност е да се въведе лична осигурителна вноска за държавните служители и служителите от специалните ведомства, които до този момент не плащат осигурителни вноски. Тази мярка ще се прилага с компенсирано увеличение на работните заплати, за да не намалява доходът на лицата. Голямата цел на тази мярка е равнопоставеност и възстановяване на доверието в социалната система.
Няколко са вариантите по отношение на промените в размера на осигурителни вноски. Първият вариант е да няма промени, като сред мотивите за по-ниски разходи за труд са по-висока конкурентоспособност, по-добра събираемост на вноските, намаляване на сивата икономика, повече работни места и повече чуждестранни инвестиции. Според Христосков ефектът от този вариант, обаче, е нарастващ дефицит, финансиране от данъци и други.
Вторият вариант предвижда нарастване на осигурителната вноска за фондовете "Безработица" и "Пенсии" с по един процентен пункт от 1 януари 2015 година, а от 1 януари 2019 година - само за фонд "Пенсии" с 1 процентен пункт. Финансовият ефект за 2015 година ще бъдат допълнителни приходи за фонд "Пенсии" от 225 млн. лева и от 204 млн. лева за фонд "Безработица". При това положение субсидията за покриване на недостига от средства за 2015 година ще бъде 1 669 млн. лева или 2.1% от БВП. Ако не се направи промяна, необходимата субсидия би била 2098 млн. лева или 2.6% от БВП, изчисли Христосков. Третият вариант предвижда нарастване на осигурителната вноска за фондовете "Безработица" и "Пенсии" с един процентен пункт да влезе в сила от 1 януари 2016 г.
Консултативният съвет предлага въвеждане на наказателна отговорност за лица, които не плащат осигурителни вноски, като промяната да се въведе още от 2015 година. Христосков припомни, че въвеждането на подобна мярка в първата половина на 2000 година е довела до рязко подобряване на приходите и бързо събиране на просрочени задължения в размер на 120 млн. лева. Според изчисленията след подобна мярка събирамостта ще се промени с пет процентни пункта.
Друго предложение е да се въведат глоби за разрешени плащания на възнаграждения без да са внесени дължимите за тях вноски, както и да се въведе 10-годишна давност при събиране на просрочени задължения за осигурителни вноски. Финансовият ефект ще бъде подобряване на събираемостта с между три и пет процентни пункта.
Представени бяха и възможни варианти за промени в пенсионната възраст за трета категория труд. Първият вариант отново е без промени в действащото законодателство, което означава пенсионната възраст на жените и мъжете от 2015 година да се увеличава с по 4 месеца до достигане 63 години за жените през 2012 година и 65 години за мъжете през 2018 година. Рисковете тук са обществена съпротива и ново отлагане на нарастването на възрастта за пенсиониране, заобикаляне на строгите критерии чрез инвалидна пенсия и други.
Вторият вариант, който се предлага от Консултативния съвет е изравняване на стандартната пенсионна възраст на жените и мъжете през 2036 година на 65-годишна възраст и след това въвеждане на автоматичен механизъм спрямо очакваната продължителност на живота. Третият вариант предвижда изравняване на стандартната пенсионна възраст при мъжете и жените през 2028 година и след това въвеждане на автоматичен механизъм. Четвърти вариант е да се изравни пенсионната възраст на мъжете и жените на 65 години според годината на раждане и след това да се въведе автоматичен механизъм, обясни Христосков. И при трите варианта ще са необходими промени в необходимия осигурителния стаж за пенсиониране.
Всички предложения и варианти за реформи ще бъдат качени на официалния сайт на Министерството на труда и социалната политика, а подробни разчети по всички предложения ще бъдат предоставени на следващият социален министър, заяви Йордан Христосков. "Консултативният съвет не прави реформа и не взема решения, а предлага на следващото правителство възможни решения", подчерта многократно служебният социален министър. "Една от нашите задачи още при конституирането беше разработване на варианти за следващото правителство, което ще избере някои от тях или ще разработи нови", коментира служебният министър. Според него консултативният съвет се е придържал строго към принципите на социалното осигуряване, солидарност, равнопоставеност и социален диалог.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
