Градът отпразнува тържествено 166-ата годишнина от рождението на поета
"И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат" - няколко стотин сопотчани изрецитираха в събота вечерта тези безсмъртни думи на Иван Вазов пред паметника в центъра на града. Празникът по случай 166-ата годишнина от рождението на поета приключи тържествено с почетна стража на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Десетки венци затрупаха паметника, изпратени от властта, кметове от цялата страна, училища и обикновени граждани.
"В днешните трудни икономически и политически времена много от младите купуват еднопосочни билети за чужбина - каза кметът Деян Дойнов. "Припомням ви, че повечето от фамилията Вазови са учили в чужбина, но са се върнали, за да работят за България. Къде е днес тази национална самоотверженост?", попита той. После градоначалникът призова съгражданите си да изрецитират заедно стихове на лирика.
На официалната церемония той връчи и голямата литературна награда "Иван Вазов" на издателя и писател Иван Гранитски. Нейни предишни носители са Димитър Талев, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Вера Мутафчиев, Валери Петров. По-рано двамата засадиха символично борче в двора на къщата музей на писателя.
"Гранитски издава книги, които чужди фондации отказват - подчерта историкът акад. Георги Марков на литературна среща в местната библиотека. "Те се интересуват от създаването на европейска идентичност, а не на национална самоличност, част от която е Иван Вазов. Някогашната политическа цензура е заменена с икономическа. Но ние първо сме българи и после европейци и това не ни прави национал-популисти. Ние държим Вазов да бъде помнен, той е част от националната ни самоличност. Външните влияния няма да успеят да заличат поета благодарение на хора като Гранитски, носители на възрожденското и вазовското", коментира още Марков.
Писателят освобождава робското в нас
Наградата ме окрилява, но и натоварва с огромна отговорност, казва Иван Гранитски
- Г-н Гранитски, тежи ли тази награда?
- Страшно много. Това е смазваща отговорност. Но пък от друга страна и окрилява. Специално за мен това е много важна награда, защото казва, че поне малко съм допринесъл за популяризирането не само на Вазов, а и на българската класическа литература като издател. Това тепърва ще ми вдъхва сили и увереност, че вървя по правилния път - да се издава наша литература, да се припомня на всяко поколение величието и духовния пример на Иван Вазов. Изпитах притеснение, не защото съм твърде скромен, както казва Гьоте само просякът е скромен, а заради и великите български писатели носители на тази награда.
- Защо един затворник на думите се оказа толкова важен за нацията?
- Той е началото на всички начала в литературата ни. Той е съвременник на Ботев, който е най-ярката манифестация на расовия гений на българите, както казва Гео Милев. Но всъщност това е Вазов. В продължение на 50 години създава модерният български език. Словото е в началото на всичко, то определя мисленето. Ако Левски е Апостола на националната революция, който със своите комитети пробужда обществото, то Вазов е създателят на българската литература във всичките и жанрове. Той има ясна историческа концепция. Той знае какво трябва да направи, за да създаде тези жанрове. Разбира се, преди това сме имали майстори на словото, но той винаги се е стремил към съвършенството и абсолюта, към върховното развитие на българския език, а именно в словото стоят понятията, думи като отечество и дух. Без него нямаше да имаме нищо. Той е много повече от писател.
- Трудно ли е да се следва неговия пример?
- Не смея да се съизмервам с него. Той е велик гений, а аз - обикновен литератор. Винаги е полезно да има съизмерване с по-великите, защото това мотивира за благородна работа на полза роду.
- Какво е неговото значение днес?
- Той пресъздава движението на българското общество през 5 десетилетия и социалния живот, расовото пробуждане и времето на апатията и забравата веднага след Освобождението и създава "Епопея на забравените". Той усеща трагичните тенденции - стремежът към печалба, властолюбието, кариеризма, блъсканицата за депутатските места, неща, които виждаме и днес.
Всички виждаме пораженията от неглижирането на големите ни писатели. След '44-а Вазов беше набеден, че бил националист патриотар. Не излизаха стихотворенията му за Балканската война, защото били шовинистични. Сега пък бил остарял. Всичко, което говори за национално достойнство, се изважда от учебниците.
Той е от последните защити на националната чест.
- Заедно със Захарий Стоянов той създава българските икони...
- Те създават образите на поборниците за национално освобождение, на великите наши възрожденски дейци. Всяка нация има нужда от духовни икони. Без тях нацията няма бъдеще. Днес това е още по-важно, защото живеем във време на нихилизъм, разпад, отричане на всичко, на псевдомодерна идеология, която обяснява, че не трябва да имаме отечество, че Божиите заповеди не значат нищо. Сегашните глобалисти твърдят, че нямало турско робство, а само присъствие. Духът на Вазов от отвъдното ни предпазва от тези бацили на нихилизма. Интернационалистите от 20-те и 30-те години, които твърдяха, че пролетариатът няма отечество, сега са глобалисти. Европа не можела да бъде на отчествата, но как ще се откаже французинът от Юго, германецът от Гьоте и българинът от Вазов. Не може.
Вазов ни връща отново към изконни, традиционни ценности, без които ще се разпаднем като нация. За това е толкова важен и велик. Със своя език той ни освобождава и от вътрешното робството, от игото на немислието, заспалостта, алчността. Вазов е учител по духовно събуждане, по преклонение пред красивото, благородното, доблестното. Той е вътрешната светлина на душата и за това е безценен. Чрез него се освобождаваме чрез робското във себе си.
- Кои са днешните иконосъздатели?
- Имаме големи писатели като Антон Дончев или историците академици Гюзелев, Косев, Марков, художници като Борислав Стоев, Любен Зидаров, Светлин Русев и други учени и професори като Иван Маразов и Васил Проданов. Това са изключителни личности, гордост за всяка нация. Европейски и световни знаменитости. Колкото и да са различни в своите научни дисциплини, всъщност са продължители на същия духът на Вазов, на съзиданието, творчеството, на изграждането на духовни храмове, а не на разрушението, омразата и злобата.
- Как ще продължите просветителската си дейност?
- Издателство "Захарий Стоянов" готви 15 тома пълни събрани съчинения на Димитър Талев и 20 или 25 тома ново академично издание на Вазов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
