София. „Вива Куба и Булгария тамбиен" (Да живее Куба и България също – от исп.) Не, това не е лозунг, а екзалтиран пеещ посланик, в синхрон с няколко десетки не по-малко въодушевени гости в посолството на Куба. Очертващото се като полупротоколно – полунеформално отбелязване на датата 26 юли, на която през 1953 г. започва кубинската революция, с нападение на група въстаници срещу казармите в Монкада, прерастна неудържимо в дива фиеста. Която помете дипломати, журналисти и въобще приятели на Куба, дошли и да се сбогуват с пратеничката на Кастро у нас, Тересита Капоте Камачо. „Малката Тересита – голяма жена", както я нарече председателката на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България и зам.главен редактор на сп. Тема, Къдринка Къдринова, в стихотворение, която написала специално за нея, наесен ще отпътува окончателно от България, тъй като мандатът й изтича. Вторият й мандат, тъй като веднъж вече е била посланик тук, във втората й родина, в която завършва висше образование, омъжва се, ражда деца и заобичва завинаги.
Както се казва, всичко си вървеше очаквано: речи с политически привкус, но и с чисто човешки аспект, мохито и „Куба либре" – задължителни питиета на територията на Острова на свободата, и брилянтни изпълнения на великата Йорданка Христова.
Предсказуемото обаче изчезна с ненадейната поява на шест кубински мургави и меко казано екзотично-атрактивни прелести с напълно адекватен за горещо лято дрескод, от който жегата става още по-тропическа. Спиращите дъха девойки форсираха емоциите на гостите със бас китара, синтезатор флейта, ударни и глас, от които се лееха неустоими парчета като „Чан чан" и „Команданте Че Гевара". А кръшните им тела и поклащащите се в ритъм бедра и ханш само засилваха усещането за главозамайване, такова, каквото и традиционният ром от захарна тръстика не може да предизвика. „Ама гледай ги, тия направо полудяха", чух да възкликва Тересита, която пееше с цяло гърло и от време на време раздаваше сърдечни целувки на приятелите на Куба. Цунамито от масова салса не пощади и редакторът от международния отдел на Стандарт, Любомир Михайлов, на чиито танцови умения се възхитиха и самите кубинци, на които тези кръшни движения са им в кръвта по рождение. Цяло чудо е, че нямаше припаднали от дивите танци, които заразиха всички, а тропическа роса обагри роклите на сексапилните музикантки и засили още повече шоколадовия блясък. Те бяха дошли специално за случая от Скопие, където се изявяват пред комшиите край Вардара и, за което българската публика ще им е безкрайно благодарна. Остана мистерия колко ром се изпи, но едно е извън всякакво съмнени – купонът продължи много повече от протоколните два-три часа, колкото трае един дипломатически прием. Ясно е и друго – Тересита ще ни липсва много. Но каза Адиос на България по един феноменален, незабравим начин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
