Спешната медицина е призвание за Филиз и Ферхад
"Не се замислих и за миг дали да тръгна, когато се получи сигнала за 1-месечно бебе от село Рани лист", признава д-р Филиз Абидин от Спешна помощ. Младата лекарка в събота гази 4 часа в преспите, за да спаси мъничето. Филиз си спомня, че сигналът за бебе с алергична реакция е дошъл малко след 17 ч на 7 март. Екипът тръгнал с високопроходима техника, но пътят не бил разчистен заради паднали дървета. По пътя имало куп препятствия - запречил го закъсал автобус, после и снегорин забуксувал. 10-те километра от Кърджали до Рани лист се оказали истински ад, а снегът продължавал да трупа. Затова д-р Абидин хукнала през преспите да спасява бебето. Щом стигнала, се оказало, че трябва да го прегледа с фенерче и на свещи, тъй като нямало ток. "Прецених, че е най-добре да го хоспитализираме.
След това го завихме с 4 одеяла
и го пренесохме на ръце до автомобила", разказва смелата лекарка. "Просто си вършим работата. В такива моменти човек мисли само за здравето на пациента", скромна е д-р Абидин.
За Филиз Хипократовата клетва е съдба - всички в семейството са медици. Завършва през 2008 г. и оттогава задно със съпруга си д-р Ферхад Ахмед са в Бърза помощ-Кърджали. "И двамата можем да разкажем различни истории, като всички колеги. Това е ритъмът на нашата работа, не сме извършили нищо по-особено", смята лекарката. Не крие, че със съпруга й все повече се замислят дали да не заминат за чужбина. "В Спешна помощ проблемът не е само ниското заплащане, нужни са ясни критерии и за работа, за това кои случаи са спешни. Понякога ни звънят само заради висока температура. А това е въпрос, за който пациентът трябва да потърси личния си лекар", коментира д-р Абидин, която в момента специализира спешна медицина.
Филиз разкрива, че любовта им с Ферхад пламва покрай медицината - на студентската скамейка в университета. А плодът й се казва Ширин, която днес е на 2 годинки. "Гледаме я двамата, помагат и близки, но графиците са запълнени, понякога няма време даже да се видим", не крие Филиз. Затова
всяка свободна минута посвещава на Ширин
Двете обичат да се разхождат, а д-р Абидин най-лесно разпуска след тежко дежурство с хубава музика. Съпругът й пък е бивш състезател по борба, но преди години чупи крак и трябва да се откаже от спорта. "Той е работил като шофьор на линейка в Истанбул и има тренинг с екстремните ситуации", шегуват се колегите им.
Ферхад също се показа като смелчак, но в спасителна акция във водите на яз. "Студен кладенец" през есента на 2014 г. На 21 септември м.г. д-р Ахмед помогна на мъж, ужилен от стършел. В екипа участваха и пожарникари и водни спасители. Причината - за да стигне до пострадалия, докторът трябваше да прекоси язовира с лодка. Но на финала се наложи и
да гази до кръста в ледените води
на язовира, а после близо час да се бори за ужиления пациент. След героичната постъпка шефът на Спешна помощ в Кърджали д-р Атанас Митков призна, че Ферхад е платил със собственото си здраве. Премръзнал, той легнал болен вкъщи. Но после бе награден за смелостта си.
Днес признание заслужи и съпругата му. От Спешния център в Кърджали обмислят да дадат награда на смелата докторка. А шефът му д-р Митков обясни, че тя ще е финансова. И не скри, че всички в екипа заслужават награда, тъй като нонстоп спасяват живот в преспите. А за да се отзоват на някои сигнали, понякога им трябват 6-7 или 10 часа. Рекордът бил с жена в напреднала бременност, отседнала в хижа край Ябълковец, Ардинско. Повече от 5 ч кърджалийските медици търсели брод и до кирковското село Орлица, където също имало сигнал за родилка. Вместо с линейки в последната седмица спешните медици се возят с джипове, даже с АТВ-та. "Колегите са герои, които изпълняват своя дълг", горд е шефът им д-р Атанас Митков.
Изпращат Камен с индийска мантра
Загиналият в лавината еколог през 2013 г. покорил земята на Буда
С индийската мантра "Ом шанти, шанти ом" приятелите на затрупания от лавината Камен Чипев се прощават с него. Най-голямата страст на 38-годишния еколог, който е трупал опит и в Европейската комисия, била планината. "За жалост именно тя го погуби", безутешни са приятелите му, които вчера се прощаваха с него в Мрежата. Освен стотиците му близки и познати съболезнования за смъртта му поднесоха и Асоциация Свободни планини.
Приятелите неслучайно изпращат Камен с мантра за мир и хармония - той е посещавал Индия и харесвал будистката култура и религия. Много от снимките му във Фейсбук показват пътешествието му из земята на Буда през 2013 г. От профила на Чипев в социалната мрежа става ясно, че бил влюбен и в девствената красота на нашите планини. Самият той пък казва за себе си във Фейсбук: "Обичам кучето Чарли, планините, мира и щастието!".
И другите двама младежи, които загиват заедно с Камен, също са се занимавали с различни социални проекти и околна среда. И Кристиян Велинов, и Момчил Велчев са били добре обучени и опитни сноубордисти, твърдят близките им.
Стотици туристи дължат живота си на хижаря Чочо
"Спасявал е хиляди хора. Има приятели в цялата страна, които са му благодарни до гроб. Накрая планината реши да го прибере при себе си." Това казват за известния хижар и планински спасител Велико Великов-Чочо неговите приятели, които ще се съберат днес в 14 часа на Централните гробища в София, за да го изпратят в последния му път. Чочо бе покосен от инфаркт на път за хижа "Тъжа" миналата събота, помагайки на хора в беда. Стотици са туристите, закъсвали в преспите или по тъмно в планината, които са оцелели благодарение на помощта на прочутия хижар. Неведнъж е участвал в спасителни операции по издирване на загубили се и паднали в някоя от стръмните пропасти в Калоферския Балкан планинари. В деня срещу празника 8 март той помощникът му в хижа "Тъжа" и един техен приятел тръгнали да разчистят партина в снега за гостите, които очаквали за женския празник. Били добре екипирани и бързо прокарали пътеката, за да не се затрудняват хората по пътя за хижата. Около 16,30 часа тръгнали да се прибират, но по пътя изведнъж Чочо паднал. Двамата мъже се опитали да му направят сърдечен масаж, но инфарктът бил масиран. Вчера в хижа "Тъжа" бе обявен траур. В скръб са потънали и приятелите на Чочо от съседните хижи, най-вече в "Рай", където Чочо е хижар в продължение на 15 години. Градовете Калофер, Карлово и Баня, където през последните години е живял Чочо, също скърбят за загубата му, тъй като пленявал хората навсякъде с харизматичната си личност и оставял у всеки трайни спомени. Хижарят е от русенското село Борово, а приживе често споделял пред най-близките и приятелите си, че иска прахът му да бъде разпръснат над Райското пръскало.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
