Ще настояваме да се направят корекции, каза зам.-кметът на София Тодор Чобанов
Реставрацията на античните руини до Ларгото е временно замразена. Министърът на културата Вежди Рашидов спря работата по проекта, който трябва да превърне останките от древна Сердика в музей на открито, съобщиха от ведомството му. Спирането на консервацията е заради сигнали на граждани, които смятат, че дострояването на автентичните зидове на сградите е прекалено и кичозно. Освен че налага временна забрана, Рашидов събира работна група от експерти, които да направят анализ на изпълнението на проекта "Античен културно-комуникационен комплекс Сердика".
Проектът за открит античен музей е на Министерството на културата и е на стойност 16 млн. лева. Средствата са от оперативна програма "Регионално развитие". Проектът беше спечелен по време на първия мандат на Вежди Рашидов и тогава се изпълни началният етап с разкриването на археологията. По времето на кабинета "Орешарски" обаче търговете се забавиха много и заради закъснението проектът влезе в списъка с рискови обекти на програмата.
Тази година през април бе стартиран финалният етап от изграждането на музея, който предвижда реставрация, консервация, както и цялостно социализиране на руините.
"Поисках от министър Рашидов да бъде направена незабавна проверка на извършваните реставрационни работи на Ларгото. Моето лично мнение е, че при реставрацията и консервацията на археологическите структури трябва да се спазва принципът за минимални намеси. Целта е да се защитят останките от античните сгради, а не те да бъдат скрити от твърде големи надзиждания", коментира за "Стандарт" кандидатът за трети кметски мандат Йорданка Фандъкова.
"Бяха положени много усилия, когато се строи метрото, то да бъде така изградено, че да не пострада археологическият хоризонт. Затова следим внимателно работата на колегите от Министерство на културата. Най-тревожен беше моментът миналото лято, когато се допусна да има наводнения", заяви зам.-кметът на София Тодор Чобанов. "Най-важното нещо е обектът да се изпълни качествено, без компромиси към международните стандарти. Той трябва да отговори и на очакванията на общество за опазване на културното наследство на града", допълни той. Чобанов припомни, че по личното настояване на кмета Йорданка Фандъкова през 2009 г. проектът за строителството на метростанция "Сердика 2" на метрото е променян 5 пъти с цел да се запазят непокътнати археологическите структури. В зоната на втората метролиния подземната железница минава на дълбочина минус 25 метра, тоест, под археологическия хоризонт, а метростанцията беше изградена по тунелен способ, за да не се копае от повърхността надолу.
Още през лятото от кметството са пратили писмо до Министерството на културата да се засили контрола по изпълнението на проекта. Тогава заради силните дъждове обектът се наводни и общината подпомогна дейностите по отводняването му, въпреки че е изключителна държавна собственост.
Утре министър Рашидов събира експерти, които да направят анализ на изпълнението на реставрационните работи по проекта. На обсъждането са поканени археолози, проектанти и специалисти от Столичната община, които да се произнесат дали надгражданията на зидовете трябва да се намалят или да се оставят в този вид, като се разчита на времето и природата да ги покрият с патина.
Без консервация руините умират
"Има няколко постулата - единият е на Джон Ръскин, който споменава, че всяко нещо се ражда, живее и умира. Нашите руини се раждат от ръцете на археолозите, живеят автентично, и оставени така на вятъра, на слънцето и на 27 пъти замръзвания и размръзвания през зимата, накрая умират". Това е тезата на проектанта на "Античен културно-комуникационен комплекс Сердика" арх. Юлий Фъргов. Според него привържениците на този подход имат право да защитават тезата си, опирайки се на становището на Ръскин.
"Консервацията на руините и реставрацията е дефинирана в много харти, не само във Венецианската харта (хартата, която постановява, че руините не трябва да се дострояват- бел.ред.)", казва още Фърков. Той е автор на социализирането на редица исторически паметници, между които крепостта Акра, южната стена на Созопол, вила "Армира" край Ивайловград и църквата "Свети Йоан Кръстител" на остров "Свети Иван" и др.
Руините изглеждат нелепо
"Една година след първоначалния сигнал нещата с археологическите разкопки в центъра на София изглеждат още по-зле. Гледката не е просто грозна, а вече е нелепа. Унищожението е факт", заяви по бТВ Мария Щурова. Тя подаде сигнал за състоянието на разкопките и така се стигна до замразяването на проекта.
"Не виждам старите руини, а невероятен кич. Червените тухлички - те са толкова идеално подредени, даже излъскани, на места са равномерно стъпаловидни, и изглеждат като безвкусна имитация, и не виждам предишните оригинални останки от римските зидарии. Това е много жалко", допълва Щурова.
Лего вместо античен град
Реставрацията на Ларгото прилича на лего, а не на античен град. Това е оценката на Манол Глишев, заявена също по бТВ. Той смята, че е разрушен оригиналният вид на паметника, защото се строи с нов материал и липсва разделителна линия, която да сочи докъде е автентичният зид и къде започва новото строителство.
"Един археологически обект е превърнат в торта, само че българската античност не е торта", категоричен е Глишев. В коментара си, поместен в сайта "Площад Славейков", пък настоява, че реставрацията се извършва "с цената на поредна бутафория". "Появиха се чисто нови римски руини. Псевдоруини. Всеки може да иде и да види как останките бяха вдигнати с по метър нагоре, без при това да е отбелязано къде завършва оригиналната римска зидария и къде започва реставрацията", пише още Глишев. Според него отношението към старината напомняло за "създаването на филмови декори в Бояна - или, още по-иронично, на вицовите ситуации в недалечно Скопие". Той прави аналогия със строителството на "нови древности" в Скопие. А пък родните изпълнители взели "челния опит от македонските братовчеди".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
