Сега местните хора роптаят срещу френски завод
Една банална фраза гласи че нещата в историята се повтарят два пъти. Веднъж като драма, вторият път като фарс. Тази максима обаче не важи за Русе. Драмата със замърсяването на въздуха в най-големия ни дунавски град е по-скоро неприятно дежавю. След като се разбунтуваха още в соца, три десетилетия по-късно русенци отново са принудени да излизат на протест в защита на най-елементарното човешко право - да дишат с пълни гърди.
Разбира се, има и разлики. Тогава газовата атака срещу Русе идваше от съседно Гюргево,а русенци бяха жертва на криворазбраната румъно-българска дружба. Днес замърсителят е френският завод за автомобилни части "Монтюпе". Разликата е в това, че предприятието отнесе глоба от половин милион лева през миналия месец. Която е поредната, но и най-висока. Тя обаче явно не дава резултат, защото според местните хора замърсяването продължава.
Вече пета година хората в Русе се оплакват от острата миризма на бакелит, а през лятото са принудени да стоят на затворени прозорци.
В далечната 1987 година никой не си е представял, че е възможен протест на площада пред сградата на "партията- майка". Но се случи.
Още през 1981 г. започват първите обгазявания на Русе от отсрещния румънски град Гюргево. Там, на брега на река Дунав, точно срещу българския град, е построен химически завод. При това той работи 10-12 пъти над капацитета си и предизвиква силна концентрация във въздуха на отровен газ. Екологичната обстановка се влошава рязко в средата на 80-те години, когато обгазяването на Русе с хлор и хлорни съединения става непоносимо.
Градът тъне в гъста синя мъгла по цели дни и нощи. В повечето дни концентрацията на хлора в атмосферата превишава 1 - 1,5 пъти пределно допустимата.
Пълно затъмнение има и над информацията, която вместо да се разпространява чрез медиите, с гриф "Строго секретно" стига до бюрата на ръководителите на партията държава. Българското правителство не постига никакви резултати в опитите си да реши въпроса на най-високо равнище в преговорите с властите в Румъния.
В същото време с влошаването на екологичната обстановка над Русе расте броят на белодробните болести. Появяват се съмнения, че обгазяванията са причина за раждането на деца с малформации. Отчаяни от невъзможността да се борят за правата си, много хора напускат града.
Именно тогава 6 жени от русенското предприятие "Паркстрой", което се занимава с озеленяването в града, решават с цената на всичко
да организират мирна протестна демонстрация
на 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на новоприетите за пионери ученици. А от румънския град Гюргево отново пълзи облак със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят връзките и ги използват като противогази. Никой не смее да отмени зловещата церемония. Това е капката, която прелива чашата на търпението, а русенските майки замислят организиран мирен протест, за да не могат повече властите да си затварят очите пред проблема. Страхът от тоталитарната държава е преодолян. Няколко месеца след това е създадена първата и най-голямата неформална организация в България - Общественият комитет за екологична защита на Русе. Вечерта на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София, след почти нелегална прожекция на документалния филм "Дишай" с режисьор Юрий Жиров, 400 души учредяват този комитет. Той ще влезе в историята като първата сериозна формация, протестирала срещу комунистическия режим у нас.
Малина Петрова, основателка на комитета, обяснява защо е избрана дата 8 март: "Напрежението нарасна до степен на революционна ситуация - "народът" иска, настоява да направим нещо, а ние, организаторите, мигаме пред тази "стихия" и не знаем какво. И тогава ми хрумна "гениалната" идея - 8 март!
Само в този ден контролът можеше да бъде занижен
заради известните осмомартенски тържества.
"Това бе изява на личности, преодолели страха, макар и само за няколко часа, обхванати от предчувствието за края на системата", писа по късно председателят на комитета Георги Мишев.
"С една дума, малко трудно може да се каже дали се диша, но все пак има разчупване на старата система и има надежда да се роди едно истинско гражданско общество. Смисълът на русенския комитет беше точно това - да се сложи начало на едно гражданско общество, на една опозиция срещу тогавашния режим."
Някои и днес твърдят, че БКП е имала интерес от създаването на тези опозиционни структури, че са инфилтрирали свои хора вътре, за да възпрепятстват автентичността на гражданския протест. Или пък че комитет е създаден едва ли не по лична идея на Тодор Живков, за да се може да реши проблема в лична среща с румънския му колега Николае Чаушеску.
"Много лесно се създава едно такава впечатление, че всичко е дирижирано отгоре, че ние сме някакви пионки, които сме изпълнявали някакви партийни разпореждания. Това е начин за омаловажаване на едно събитие, възникнало в голяма степен спонтанно. Имаше една предварителна организация по подбиране на хората за бъдещия Управителен съвет, хората, които да се изкажат на това събрание, но никой не очакваше, че мащабът ще бъде толкова голям. 400 души се подписаха. Това беше открита съпротива срещу властта. Това нещо, колкото и да го подценяват и омаловажават, е факт. Нашият комитет имаше задача да разчупи страха в обществото и този страх се прехвърли във властта. Тя винаги се плаши от обществото.
Страхът на властта от гражданските организации е разбираем и целта й е да контролира и направлява общественото недоволство. Всичко това обяснява защо в България при социализма трудно можеха да се очакват спонтанни и автентични граждански протести", разказват по-късно инициаторите на протеста.
Общественият комитет за екологична защита на Русе е първата бяла лястовица след десетилетия тоталитарно управление. Нейната поява е знак за края на една епоха и идването на нов период в историята на страната. Следващата година става рождена за още няколко дисидентски организации - Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България по идея на Желю Желев, Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, "Гражданска инициатива" на Любомир Собаджиев. Именно те застанаха на стъпалата пред храма "Свети Александър Невски" на 18 ноември 1989 г., за да обявят края на една епоха.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
