„Когато живееш с 4 жени и две кучета от нежния пол, най-полезно е да се преструваш на мъртъв“, споделя Силвестър Сталоун с последователите си в Инстаграм. 73-годишният екшън герой записа 15-минутно видео, в което говори откровено по доста теми от живота. „Едва сега – заради извънредното положение – успях да опозная истински семейството си. Обикновено отсъствам през 75 процента от времето. А сега съм си вкъщи и е направо фантастично. Жалко, че трите ни дъщери скоро ще се изнесат да живеят самостоятелно далеч от нас. Сега се старая да оценя всеки миг с тях“, искрен е Слай. Той разкрива и една от най-мъжкарските си тайни. „Състезанието ме държи във форма – обичам да се състезавам. Дори не толкова с другите, колкото със себе си. В първия вариант обаче тренирам бързото мислене и рефлексите си. Спортната злоба от детството е 99 процента от моето гориво. Дълбоко в себе си всеки художник притежава нещо, от което трябва да се освободи. Но ако актьорите, писателите и скулпторите са нормални, нямаше да има никакво изкуство! Ако те са нормални, защо им е да разголват душата си? За да ги критикуват след това?! Величието се ражда от страха“, споделя Сталоун. Напълно възможно е обаче той да напусне боксовата поредица „Крид“. „Но никога не казвам „Не“ на историята с Роки – имам още много идеи. Но те не са много за ринга – а без бокс филмът няма да е чак толкова интересен. Всеки актьор има роли, от които се е отказал, а след това е съжалявал. Сред тях за мен е „Завръщане у дома“ – Джон Войт получи „Оскар“ за образа, за който нямах време. Отказах и на Куентин Тарантино, а Робърт де Ниро прие и влезе в „Джаки Браун“. Просто бях зает – обикновено това е причината, поради която всеки от е изпускал станали по-късно знаменити образи“. Докато е вкъщи, Слай работи върху „Разрушителят“ 2. „Засега се получава фантастика. Разкара ли се този дяволски коронавирус, започваме снимките. Не съм се отказал и от „Ловецът“ – по научно-фантастичния трилър на Джеймс Байрон Хигинс. Вече 20 години се опитвам да се справя с този проект“.
Слай разказва и за снимките на някои от най-бруталните сцени в екшъните си. „Харесва ми да работя с Долф Лундгрен, с когото бяхме заедно в трилогията „Непобедимите“, в „Роки 4“ и „Крид 2“. Беше сложно с Хълк Хоган в „Роки“ 3 – той тежеше 140 килограма, но се движеше удивително бързо. С Жан-Клод ван Дам също много се разбираме. В „Невъзможно бягство“ 3 въобще не беше лесно. Хореографите измислиха кунг-фу стъпки, но те нямаха много общо с действителните. Истинските боеве са много брутални. Затова им казах „Да ги махнем“. После с Девън Савуа се бихме 25 секунди и о, чудо, никой не пострада“. За разлика от онзи момент, в който тренира с „Мистър Олимпия“ Франко Коломбо за „Роки 2“. Тогава си организират съревнование с щанги от лежанка – идеята, разбира се, е на Сталоун. Резултатът – 60 шева на гърдите. „10 години по-късно вената под тях стана дебела колкото малкия ми пръст – вижда се в „Роки Балбоа“ . И трябваше да си направя татуировки, за да не виждам всичко това“, разкрива Слай. Както се знае, той почти винаги сам си прави каскадите, но още помни началното падане в първия „Рамбо“, когато чупи ребрата си и съвсем автентично стене пред камерите. Помни и строгата диета в „Роки 3“ – само риба тон и нищо повече. „В един момент вече не знаех къде се намирам, а трябваше да играя, да пиша сценария, да режисирам, да се бия... Стигнах до 35 чаши кафе на ден. През 15 минути хапвах овесени бисквитки, за да влиза глюкоза в кръвта ми. Не бих посъветвал и най-големия си враг да го прави – абсолютно безумие“, казва Слай. А въпреки че все още си у дома, за да се пази от заразата, не му е останало достатъчно време, за да започне мемоарите си. Когато седне да ги мисли, си пуска Майкъл Макдоналд - живото въплъщение на соула.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
