Слънцето вече прогонва сутрешната мъгла от село Петко Славейково. Към 10 часа сутринта хората се събират на мегдана на раздумка и на по кафе. "Наше село е единственото в цяла България газифицирано, с асфалтирани улици и с кранове за питейна и за промишлена вода. Можеш да си поливаш градината колкото щеш", хвали се с тукашните екстри чорбаджията на магазинчето срещу църквата. Районът обаче крие и други богатства, които не се виждат с просто око. Според стари легенди и една древна карта хълмът над селото крие несметни богатства. А най-голямото е древната пирамида, дело на извънземните...
Пирамидата на Петко Славейково. Така хората в Севлиевския край наричат възвишението отстрани на шосето. За последните 50 години хълмът се е превърнал в същинско Ел Дорадо. Общо шест рода притежават земята на калето и мине се не мине време и някой от тях събере комшиите и тръгне с кирки и лопати да рови за поредното имане. От десетилетия иманяри пришълци също търсят богатства, но те са въоръжени с металотърсачи, скенери и всякаква апаратура за подземен лов на съкровища. Според легендите отдолу лежат артефакти още от времето на траките. По-късно българският цар Иван Шишман при отстъплението си е открил някакви странни тунели и се е скрил там, говорят петкославейковци. Според тукашния гид радиестезиста инж. Величко Трифонов в тези разкази има голяма доза истина. Един овчар например намерил царски бижута, както си ровил с чикийката в земята. Всички археологически и културни напластявания обаче бледнеели пред древния градеж, който придава пирамидалната фирма на баира.
Картите на НАСА
"По мое виждане отдолу има пирамида, подобна на босненските. Знае се, че техният откривател проф. Османагич е използвал карти на НАСА. Те ясно показали, че и у нас има много такива древни градежи", изтъква инж. Трифонов. Благодарение на своето радиестезично махало и свръхсензитивни способности, които се отключили след катастрофа, той улавя много от необозримото. Знае къде има подземни кухини и съкровища. Казва, че чрез физикалния си метод е успял да измери и възрастта на комплекса под калето. Той бил строен преди около 20-22 хиляди години със стопанско-жилищно предназначение.
На пръв поглед склоновете наистина описват сравнително правилна геометрична фигура. Баирът върви стръмен, а склоновете му се сменят рязко като през невидим ръб. Земята е осеяна с керамика и камъни, отломки от по-стари градежи. Есенният килим от листата и дърветата пречат да се видят много неща. Тук хора намирали керамика от тракийско и римско време, прабългарски остриета. Преди от горското да залесят хълма, което станало през 50-те години, овчари редовно намирали интересни находки като монети с лика на император Грациян (375-383 г. сл.Хр). Петкославейковци виждали редовно иманяри в района и след няколко часа слизали с пълни вързопи "дрънкулки". "Време е археолозите да си влязат в ролята", призова научните работници инж. Трифонов. Той потвърди разказите, които чухме. Не скри, че самият той преди време е открил идеално запазен поднос, богато изрисуван със сфери и митични животни с крила. Находката си обаче радиестезистът чинно предоставил на учените.
Изследователи коментират, че след новата ера върхът около 1200 години се е използвал за наблюдателен пост. Оттук минали траки и римляни, а накрая и прабългарите. От възвишението се приемали и препредавали съобщения чрез огнен морз на десетки километри разстояние. Твърде вероятно е пирамидата да е използвана като наблюдателен пост и за целите на близката крепост град Хоталич.
Антената
След 2006 година именно система за съобщения, но съвременна, отново събудила духовете на пирамидата. Местните разказаха за екип от геодезисти, който започнал да проучва мястото с някакви сонди и скенери. Експертите били наети от мобилен оператор, който искал да боцне своя GSM антена точно на върха, намиращ се на 582 метра надморска височина. Високочувствителната техника обаче ненадейно засякла, че отдолу има галерии, кухини, в които антената може и да пропадне при изливането на бетона. Това отказало строителите и те поставили антената си няколко метра по-надолу баш в парцел на Ахмед Ибрямов. Той е един от шестте собственици на земята върху калето, но единственият, който има карта за пирамидата под него.
Писарят на пашата
История отпреди Освобождението реди, че един от тукашните хора се издигнал до писар при пашата. Когато руските освободителни войски наближили околийското той, взел всичко по-ценно и хукнал да бяга. Сред бумагите била и една карта от козя кожа още от римско време. Тя направила силно впечатление на писаря, тъй като показвала тунели под хълма на родното му село. Днес копие от картата на пирамидата притежава Ахмед Ибрямов, далечен роднина на турчина. Пред "Мистериите" на "Стандарт" той заяви, че картата не е мит и "ще я продава за много пари".
Неговият земляк Величо Трифонов внесе повече светлина около ценната реликва.
"Всъщност правнукът на писаря, понастоящем уважаван професор, подарява едно копие от картата на роднината си в България. То е направено на бял лист с ютия върху индиго. Сега се намира у бай Мемед, който иска откуп за нея. Преди време водих човек от Държавна сигурност, който се е занимавал точно с такива карти. Той категорично потвърди нейната автентичност", казва инж. Величко Трифонов, който е сред малцината виждали с очите си скицата. По думите му чертежът е придружен от текстове на латински. Отстрани има преводни бележки на османски.
13 заключени стаи
Благодарение на добрата си фотографска памет инж. Трифонов възстанови голяма част от видяното. На отпечатъка пирамидата била представена в хоризонтален разрез. Имала един централен вход и още два-три странични. Централната галерия образувала уширения на няколко места, водейки към 13 помещения. Това, което лингивстите в Истанбул разчели е, че на латински било написано - "тринайсетте заключени стаи не бива никога да се отварят". Какво са скрили зад тях древните строители на комплекса никой не се наел да каже, но дори римляните не посмели да припарят там, говорят още легендите. Картата сочила два водоема, единия минерален. "Според мен по дъното на комплекса е текла вода, която вероятно се оттичала навън от дренаж, който е имал за цел да извежда и дъждовната вода и тази от снеготопенето", предполага радиестезистът.
С годините комплексът бил изоставен, а каменната система за водохващане вероятно се е запушила. "От по-стари жители на селото съм чувал, че по време на дъждовния период от калето тръгвала вълна, която наводнявала градините на хората. Някъде 30-те години на миналия век галерията, откъдето се събирала стихията, била запечатана със зид, като предварително върху й натрупали 10 волски кожи от непрана вълна и тръни", докладва инж. Трифонов, наученото от старите жители на Петко Славейково. Казва, че по-късно, когато правили водохващането за селото, работници открили ризница. Тръгнали да копаят и стигнали до масивен камък, който указвал нещо. Решили да го взривят и всичко затрупали.
Алея на славата
Екипът ни прекоси върха на предполагаемата пирамида. Оттатък имаше камъни, по които сякаш личаха стъпки от хуманоиди, но с по 2-3 пръста. Инж. Трифонов разказва, че водил проф. Маразов, който положил своя крак и установил, че отпечатъкът е по-скоро човешки.
Най-възрастните жители на землището чували от своите бащи предания, че преди много години камъните били толкова меки, че някой е решил да се увековечи върху тях като в алея на славата.
"Имаше едни камъни с доста ясни отпечатъци като от извънземни, но покрай иманярските набези и те изчезнаха", съжалява Величко Трифонов.
Според неговата хипотеза при строежа на пирамидата мегалитите били отливани на място по древна технология. Тогавашната развита цивилизация добивала инертни материали от прастаро езеро, което преди хилядолетия заливало цялата местност. Според замерванията на радиестезиста пирамидата край Петко Славейково е дело на цивилизация, дошла от Марс.
Чурулик Петко нощувал при ходжата
Видният възрожденец Петко Славейков също бил пленен от тайнствения орел на мястото и несметните му богатства. Докато бил учител в Ловеч, той редовно се отбивал под калето на път за Трявна. Славейков преспивал в хана на ходжата. Тукашните го кръстили Чурулик Петко, защото бил много сладкодумен. Публицистът информирал местните за международното положение, те пък от своя страна му разказвали легендите на своето родно място.
Най-първите сведения за селото са от 1480 година. Холандски пътешественик споменава селището като военен лагер на аканджийте - султански войски, търсещи плячка. Именно затова старото му име е село Аканджилари. По-късно селото получава името на най-видния си гост - Петко Рачов Славейков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
