Ванчева стана част от семейството на бившия гръцки премиер
Тя е Славея Ванчева - крехка дама с железен характер и романтично сърце. За своите 47 години е спечелила много тежки битки, от други се е теглила с женска мъдрост. Има два брака, достатъчно дипломи и богата кариера - в българските железници и учителстването, като социален работник в най-тежките райони в столицата, та до Гърция. В южната ни съседка живя и работи 10 години в дома на бившия гръцки премиер Костас Караманлис. Днес голямото й богатство са семейството, трите деца и достатъчно истински приятели. Майка е на 23-годишната Сара, дъщерята от първия й брак. Изживява се като родител и на близнаците Александрос и Алики Караманлис. Поема грижите за тях, когато те са 18-месечни бебета. 12-годишните днес тийнейджъри пристигнаха с родителите си в България за венчавката на Славея и зрялата й любов Валентин. Защото тя се върна в родния Златоград, за да гради нов живот, но остави част от себе си в Гърция при фамилията Караманлис. Не само защото имат продължителна духовна връзка. На 2 май Караманлис станаха кумове на новата двойка.
През годините в дома на гърците Славея придобива огромен житейски опит.
Как деликатната и скромна родопчанка с неумолими принципи и самодисциплина става част от Караманлис, е дълга и вълнуваща история. Написана е с 10 години тежък труд, нечовешко търпение, лишения, дълбока вяра и непоколебимост. Това е история, в която всяка сълза си е струвала. Не толкова заради хепиенда, колкото за достойнството, честността и безмерна всеотдайност, с които е живян всеки ден.
Славея се ражда в китния Златоград в края на 70-те, учи там до 6 клас, а днес признава, че това време е най-хубавото от детството. Когато е на 13, родителите й се местят в Сливница, където завършва средно образование. Родопското момиче обаче не успява да свикне, макар със съучениците й от онова време още да се чуват и канят за срещи на випуска. Признава, че крачката за преселението от Златоград в градчето до София е направена, за да имат по-добри възможности за развитие тя и брат й. Голямата мечта на Славея е да стане актриса. В продължение на 4 години се готви и кандидатства, но не успява.
"Накрая професор Николай Люцканов ме извика настрани и ми каза: "Моето момиче, имаш талант, но гласът ти е много нисък - като излезеш на сцена, как ще те чуят?" Така девойката с име на най-сладкогласната птица приема, "че по-добре да играя ролята на моя живот". Не се оказва лесен житейският й театър - приемат я социална педагогика след няколко опита. През това време тя вече се превъплъщава в съпруга, работи тежки смени в БДЖ. Детето й е на 2 годинки, когато сяда на студентската скамейка в Софийския университет, който завършва с отличие.
В смутните години на прехода сменя няколко професии. Напуска БДЖ, за да има повече време за дъщеричката си. После преподава в едно от най-добрите училища в София - 142-ро, руското. Спомня си с усмивка за онова време с децата, а общуването с тях й носи истинска радост. Но мястото е за "нередовен" учител и се налага да започне работа в хотел в Симеоново, където също остава 2 години. След това за кратко отива в почивната станция на Националната следствена служба. Напуска заради твърде суровите условия на върха на Витоша и желанието да работи това, за което учи. Така попада в социалните служби.
"Бях социален работник в един от най-трудните райони на София - община "Оборище", след това в "Дружба"-Слатина. Там бяха най-бедните, най-болните, най-недоволните. Минала съм по цялата стълбица", връща лентата Славея. Това е моментът, в който борбената родопчанка завършва магистратурата си за работа с малчугани и семейства, което й дава право да се премести в отдел "Закрила на детето" към Агенцията за социално подпомагане. За онова време си спомня с горчивина. "Ние бяхме пионерите, които започнахме по първия закон в тази област". Следват реформи, нови длъжности и местоработи, на които Славея расте в кариерата до шеф на отдел, после и главен експерт в министерството на труда и социалната политика. Там обаче жената с характер и модерно мислене не издържа повече от година. Бори се със закостенялост и бедност.
Изминавайки всички стъпала в кариерата на социалните служби обаче, тя създава и множество полезни контакти с колеги от страната и в Гърция. Гръцката връзка след време се оказва съдбовна - от онези, които завъртат колелото на късмета с 360 оборота.
"Преди да замина, бях направила дисертация за докторат. Не ме приеха, защото сухарите доценти в Софийския университет не можеха да допуснат, че може да се работи по друг начин, а не по тяхната стара консервативна система и модел. А това беше неразорана почва, ние всичко правехме с много голям хъс. Но след това системата започна да ме задушава и бавно да ме убива".
Докато тече професионалната битка с бюрокрацията, животът я подлага на изпитание и в семейните отношения. Именно проблемите обаче стават катализатор за едно от най-тежките решения и я мотивират да поеме нерадостния път на гурбета в Гърция - нейната втора родина.
Там я посреща и приема в дома си приятелка, при която остава, докато си намери работа. И както самата Славея казва, всичко е предопределено. Започва като детегледачка в Атина на две близначета. Междувременно няколко пъти безуспешно търси по телефона Милка Кадитис, с която се е запознава още в България. В един от почивните си дни все пак успява да я намери и след радостните целувки и прегръдки от първата среща Милка я качва на колата си и кратко й обяснява, че имат работа.
"Седнахме в автомобила и ме закара на "рандеву" - не знаех, че това е среща за работа, нито пък, че отиваме при семейството на Караманлис. Трябваше да разговарям с госпожата, която се представи като Анастасия Караманлис. Дори не знаех кой е премиер", споделя Славея. Докато разменят информация на английски, става ясно, че семейството търси икономка и гувернантка за 18-месечните близнаци Александрос и Алики. На възраженията на Славея, че вече е поела ангажимент към друго домакинство, приятелката й отсича: Ще уредим нещата. Връщайки се назад обаче тя е благодарна за шанса, който оправната гъркиня й дава, препоръчвайки я на премиерското семейство като най-добрия избор за децата им.
"Знаех някои основни изрази на разговорен гръцки, но нищо повече. Първата си работа преди това намерих за 10 дни. Но сега това става много, много трудно".
В дома на политика
Дали това е било птичето на късмета, което веднъж каца на рамото? "Нямах идея къде отивам, но съм християнка и вярвам много в Господ. Знам, че някои неща са предначертани отгоре. Когато за първи път стъпих в Гърция, имах чувството, че познавам всичко. Вървях по улиците на Атина, а хора ме поздравяваха усмихнати. Няма случайности - в точния момент да срещнеш точния човек на точното място. Всичко е от Господа", философски обобщава българката. Така в началото на януари 2005-а започва работа при семейство Караманлис в Рафина, пристанищен град на 30 километра от Атина. С бебетата било любов от пръв поглед - сутринта вижда Александрос и Алики, а до вечерта близнаците вече се гушкат в прегръдките й.
В началото гъркиня идвала от 9 до 17 часа да се занимава с бебетата. След това ги поемала Славея, която през деня се грижела за всичко в къщата и домакинството - чистене, пране, гладене, двор, цветя в лехите и саксиите...
"Бях плътно ангажирана по 24 часа, моята стая беше до тази на децата - така се грижех и за тях, и за къщата. Първата година не съм излизала изобщо в почивка, докато свикна. Сега като се върна назад - много е било трудно. Исках да свикна и науча всичко - как се прави, как се изпълнява, перфекционист съм. Учех и езика. Най-много ми помагаха колегите от охраната на премиера. На втората година вече говорех гръцки, след това беше само усъвършенстване, а сега дори не се замислям. А тогава се чудех дали въобще е възможно", усмихва се Славея.
Така с прекъсване за 7 месеца, тя работи при Караманлис до 2014-а. През въпросния период напуска заради изтощение и се връща в Атина на 8-часов работен ден. През 2009 г. в центъра на Атина я блъска мотор. В продължение на 4 месеца е в гипс със счупен крак, майка й идва от България, за да я гледа. Това е най-трудният период от гръцкото гурбетчийство.
"Не се смущавам от трудности. Трябва да се бориш, каквото и да ти се случи - никога да не се предаваш. Не бягам от отговорност. Така съм устроена и възпитана", обобщава тя.
Пълно доверие
Славея контактува предимно с госпожа Анастасия Караманлис, която е изключително заета - тя е един от най-добрите хирурзи онколози. Бори рака на гърдата. Наташа, както я наричат всички, има пълно доверие на възпитателката от Златоград. Семейството нито за миг не проявява недоверие или излишна мнителност към Славея, защото е българка и в началото не говори езика.
"От първия ден, в който бях там, ми се довериха. Тези хора много обичат България", разказва родопчанката. Най-напред й прави впечатление, когато чува премиерът да казва българското "наздраве", което на гръцки е "стинямас". "Наздраве! Дай, Боже", казвал господин Караманлис - поздрав приет от баща му, който е от Серес, съвсем близо до България.
"Те са толкова обикновени - не правят разлика между хората с различно социално положение. Към България открито демонстрират любов и симпатия. През всички години семейството никога не ме постави в ситуация да се чувствам слугиня. Отнасяха се с искрено уважение, макар аз винаги да съм си знаела мястото", разказва Славея. Тя не крие възхищението си към Костас Караманлис - като човек и като политик.
Първите 2 години били изключително трудни, а премиершата освен изтъкнат лекар, е и перфектен кулинар. "Госпожата готви отлично. Тя ме научи на всичко от гръцката кухня. Безкрайно съм й благодарна за тази ценност", твърди Славея. Тя е безкрайно впечатлена и от любовта и отдадеността, с която госпожа Караманлис работи и помага на много жени с тежката диагноза.
"Нямам думи за нейното благородство. Затова бях винаги до нея - никога не изчислявах колко часа работя. Случвало ми се е да спя по 2-3 часа, но когато е свършена добре работата, носи удоволствие. Това ми даваше сила".
След инцидента Славея се връща в дома на Караманлис, който по това време вече не е премиер. Децата са пораснали, имат помощничка, която ги качва сутрин на училищния автобус и ги посреща, учи с тях. Българката остава в дома на семейството до юли 2014 г.
Зрялата любов я връща
Славея не крие, че през всичките 35 години след напускането на Златоград, винаги е искала да се върне в наследствената бащина къща в центъра на стария град. Използва всеки удобен случай - макар за ден-два. Преди 4 години започва подобрения на имота, защото има мечта - на стари години да се прибере в Златоград. Съдбата обаче я изненадва и това се случва много по-рано - за да срещне любовта, да създаде семейство с Валентин. С него се познават от деца, но огънят на чувствата лумва през лятото на 2013 г. при една от летните й пътувания до родината. Започват редовни полети, а дестинацията Алекандропулис - Атина за нея е просто като шега. За три часа път с полет и кола поне веднъж в месеца Славея успявала да скъси разстоянието и да се види с любимия.
Трудно й е да загърби десетте години в Гърция, но през януари 2014 година съобщава на семейство Караманлис за решението да свърже живота си с любимия мъж. "Те приеха моята новина, но при условие да ми "разменят венците" - тоест да станат кумове". А бившият премиер й казал, че младоженецът трябва да я вземе от дома му, защото булката е част от семейството. При първата им среща с избраника на сърцето й Караманлис му дава да разбере, че семейството му много държи на венчавката, защото тя е приемане на Божията благословия. "Може би истинската причина да се окажа в Гърция е била да навляза още по-дълбоко в християнството", анализира Славея житейските уроци. Няма да забрави свещените места, на които е била със семейство Караманлис и за чудесата, които е виждала там.
"Вярата ни ги прави. Господ е в нас. Животът е много простичък, хората си го усложняват".
Приказна сватба с небесно послание
Денят за венчавката съвпада с празника на чевермето в Златоград на 2 май. Всички хотели са заети и Славея решава да посрещне гостите в кокетна вила в планината. А малко над нея е параклисът "Света Неделя", в който е мечтаела да се венчае. Още като деца играели в местността и тя чувствала енергията на святото място.
През ХIV век там е имало манастир, разрушен от турските нашественици. Славея обаче иска скромно тържество - с удобно облекло. А тя организира ритуалите за светлия ден. Гайдар със златоградска носия съпровожда булката до върха с параклиса, а брат й и баща й с бастунчето и я повеждат. Преди церемонията се изсипва дъжд и върхът с височина близо 900 метра потъва в мъгла. Малко преди края на венчавката слънцето разбутва облаците и мъглата, а слънчев лъч влиза в параклиса. Вярващите смятат, че това е знак от Светия Дух. След небесното послание следва богата трапеза - истинска танцова фиеста с българска и гръцка музика до зори, с искрено веселие и смях.
Децата от Гърция
Връзката между Славея и 12-годишните Алики и Александрос е много силна, момчето е особено привързано към нея и винаги казва, че тя е негова втора майка. Семейство Караманлис стават духовни родители на младоженците, което те дълбоко ценят. "Много ги обичам и те много ме обичат, семействата ни се сродиха. Чувствам децата като мои, те ме чувстват като своя. Дъщеря си Сара съм възпитала всичко да постига с труд, със знанията си, с уменията си", казва гордата майка на вече дипломирана в УНСС девойка.
Днес Славея вече работи в хотела на Александър Митушев, който създаде туристическата дестинация Златоград, изграждайки Стария град и Ареалния комплекс със старинни възрожденски къщи.
За миг не се колебае да приеме поканата - на рецепцията посреща гостите от България и света.
"Правя всичко възможно да популяризираме Златоград и от другата страна на границата. Да обединим културите на двата народа, да привлечем съвместни инвестиционни проекти, да празнуваме заедно - да се разбираме със съседите си от Гърция".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
