След като посегна на Димитър Бербатов и бразилския президент с български корени Дилма Русеф, сега Македония щурмува и свети Климент Охридски. Комшийските държавници не пропуснаха да потърсят индулгенция в култа към свети Климент в навечерието на празника му, който в страната се чества по стар стил на 8 декември.
"И до днес свети Климент е кормчията на нашия език и на нашите думи. Всяка изговорена мисъл, всяка написана и прочетена дума, всяка напечатана книга на нашия майчин македонски език е плод на семето, което е посято от просветителите." Това обяви президентът Георге Иванов на тържественото събрание на Македонската академия на науките и изкуствата. На него са присъствали премиерът Никола Груевски, представители на правителството и на вероизповеданията, както и дипломати. Шефът на академията професор Владо Камбовски в изявлението си твърди, че: "Македонският народ е разпнат като Исус на римския кръст, за да изстрада всички изкушения, всички недоумения на съвременния човек и да приеме върху себе си всички нещастия на столетието, и да превърне страданията в общочовешка любов и разбиране, тъкмо защото е бил духовно велик и мощен."
Тържественото честване на св. Климент Охридски, на което Македония бе определена като най-голямата жертва на събитията от Балканската война, се провежда броени дни преди да бъде оповестено решението на Европейската комисия за начало на преговорен процес с бившата югорепублика.
Дни преди празника на свети Климент в центъра на Охрид рухна хилядолетният чинар, който според легендата е подарен от българския владетел цар Борис I на първоучителя св. Климент Охридски да го посади край извора на старобългарската писменост и култура.
Пръв епископ на български език
Свети Климент Охридски (840-916) е тачен от църквата като един от светите Седмочисленици. Данните за живота му се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ - Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект". Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж". Димитрий Хоматиан пише: "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския (българския - б.р) народ."
Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид. Част от мощите на светеца днес се съхраняват и в новопостроената в Пловдив църква "Св. Климент Охридски". Скоро след своята смърт епископ Климент е канонизиран.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
