Пускам си СV-то в компании за дизайн, но нищо, разочарован е Джо от Дамаск
Бежанци в лагерите не приемат предложените им оферти за работа. Фирми искат да ги наемат на минимална заплата, а някои дават 700 лв. на месец. Това съобщиха началници на центрове за имигранти пред "Стандарт" вчера.
Всеки месец Агенцията по заетостта организира трудови борси в бежанските лагери у нас. Във "Военна рампа" например се събирали по 15 фирми, които имали интерес да наемат сирийци. С течение на времето обаче компаниите започнали да се отказват да идват заради слабия интерес.
"Тези борси обикновено нямат ефект. Бежанците не искат да работят, защото смятат България за част от транзитния си етап от своето пътешествие на Запад", призна началникът на лагера във "Военна рампа" Пепи Джуренов пред "Стандарт".
Имигрантите обясняват, че в Сирия работили като градинари или общи работници. Жените пък били домакини. 40-годишният Джо от Дамаск се оплака, че не е знаел за борсите в двора на лагера. "Никой не ми каза. Аз си пускам CV-то в бг фирми за дизайн, но нищо", сподели Джо. Той е от сирийците, които не посещават курсовете по език, организирани от неправителствени организации. Семейството му е от 7 месеца у нас и смята да замине за Швеция при роднини. Засега обаче нямат пари.
Реджеп пък казва, че не вижда смисъл да учи български при положение, че сигурно пак няма да си намери работа. 95 % от бежанците във "Военна рампа" имат вече статут и могат да работят. На борсите основно им се предлага работа в шивашката промишленост и във ферми.
"Сега имаме оферта за едно семейство, което да отиде в Дряновския балкан. Там в едно село има овцеферма и предлагат работа за 5-6 човека. Работодателят им предлага квартира, училище за децата, работа за родителите и предлагат 600-700 лв. заплата, без да имат каквито и да било разходи. Не искат", разказа още Джуренов.
В Пъстрогор бежанците се ослушват за работа на минимално заплащане. Там ще бъде подписан рамков договор между Агенцията за бежанците и Бюрото по труда в Свиленград за наемането на 6-ма от чужденците със статут. Обявените работни места са за четирима помощници в кухнята, а двете - за чистачи в лагера.
"Целта е да се осигури работа за чужденците с хуманитарен или бежански статут, които продължават да живеят в лагера под претекста, че нямат средства да си наемат квартира", обясни шефът на центъра Георги Марков. Оказва се, че никой не иска да се труди за 340 лв., които след отчисленията падат под 300 лв. за месец. "Само жена от Ирак иска едно от обявените места в кухнята на лагера", подчерта Марков.
В Пъстрогор дадоха като добър пример бежанци, поели сами изкарването на прехраната си. Това е семейство, което няма все още статут, но е излязло на външен адрес и се занимава със земеделие в петричкото село Скръб.
В същото време от 264 чужденци, които в момента пребивават в центъра в Пъстрогор, 155 вече са получили статут, но не напускат лагера, а продължават да живеят в него. Повечето от тях са с хуманитарен статут, който не им позволява да излизат извън България. Въпреки това някои правили опити да се доберат до други държави от ЕС, в които имат свои близки или приятели. Желаните дестинации са основно Германия и Швеция. Опитите им обаче са били безуспешни, заловени са предимно в Гърция и Румъния, а тамошните власти са ги върнали отново у нас. Така хората са попаднали обратно в лагера, където много от тях са закотвени от месеци.
Ремонт за 2 млн. във "Военна рампа"
Условия като в тризвезден хотел ще имат всички бежанци във "Военна рампа" след завършването на ремонта на сградата, установи проверка на "Стандарт".
Ремонтът е за 2 млн. и половина лв., които са отпуснати от Европа. Цялостна подмяна ще има на канализацията, помещенията, инсталациите, оборудването, нови печки, хладилници, легла, матраци и фасади.
Така всяко семейство ще може да се разположи в някоя от реновираните 120 стаи. Капацитетът на лагера ще е за 700 души, а сега там живеят 450.
МНЕНИЯ
Имат покрив, не плащат ток
Пепи Джуренов, шеф на лагера във "Военна рампа"
При нас няма имигранти, които да са се преместили в страната, а не в чужбина. Правихме опити, пращахме хора в Пазарджишко, в Родопите, но не става. Намираме им работа основно в животновъдни ферм. Стоят по една-две седмици там и се връщат. Не искат там. Ние им осигуряваме два пъти на ден топла храна, не плащат ток, режийни, имат покрив. И някои от тях дори смятат, че така вечно могат да продължават да си стоят. Не съм аз човекът, който ще каже кога да си отидат. Всичко ще се реши само ако бежанците бъдат социализирани.
Каним онези със статут да напуснат
Георги Марков, "Пъстрогор"
Непрекъснато приканваме хората със статут да напуснат, да си намерят адрес, но отказват.
За февруари са издадени 64 хуманитарни и 2 бежански статута. През март хуманитарните са 6, а 4 са бежански. Април са 44 статута.
Заключението е, че през някои месеци нямаме възможност да движим процедурите, защото оставащите пълнят капацитета на центъра, който е за 300 души. Така се възпрепятства настаняването на нови и не може да се задвижат процедурите за получаване на статут.
В Розово пазят в тайна новия адрес на изгонените
Ние сме чисто село - няма роми, няма турци, обясни кметицата
Групата бежанци, настанени в казанлъшкото село Розово, го напуснаха като разбраха, че са нежелани. Те ще живеят на "друг адрес в същата община", съобщиха от местната управа пред "Стандарт". Мястото на новия им дом обаче не беше разкрито. "Сами си тръгнаха в събота, никой не ги е гонил", каза кметицата Теодора Георгиева. Според нея напрежението се е породило, тъй като бежанците са били настанени тайно. Трите сирийски семейства, които са общо 17 души, са били подслонени в средата на миналата седмица в триетажната къща на казанлъчанин под наем. Според местните хора бизнесменът щял да прибира по 400 лева от семейство. Бизнесът си е бизнес, казват розовци. Те не възразяват срещу това. Били обезпокоени и напрежението се е породило, тъй като на практика чужденците са дошли тихомълком. "Нито общината, нито кметството бяхме информирани предварително, че ще настаняват бежанци в селото", добави кметицата Георгиева. Допълнително масло в огъня е налял и спорният имидж на самия собственик на наетата къща, по-известен като Митьо Шашмата.
Полицейска проверка е показала, че сирийските граждани имат официален статут на бежанци и няма проблем да се регистрират, в което си искат селище на България. Хората от средногорското селце, което е абсолютно еднородно, обаче се притеснявали от пришълците.
"Нямаме информация, че сред бежанците има опасни хора, това са семейства. Но нашите хора не са свикнали, ние сме чисто село - при нас няма роми, няма турци и това ги притеснява, не ги познават", търси някакво обяснение за недоверието кметицата Георгиева. Тя не крие, че въпреки толерантността си към бежанците е подкрепила искането на своите съселяни неканените гости да напуснат селото.
В Осиково тъгуват за чужденците
Три сирийски семейства напуснаха гърменското село Осиково и заминаха за Германия. В продължение на три месеца и половина те намериха подслон в малкото селище. За прехраната им се грижеха не само местните, но и жителите на съседното Рибново. "Цялото село тъгува за тях. Свикнахме, бяха страхотни. На 15 април обаче поеха на Запад. Ще ни липсват", сподели кметът на Осиково Митко Дедьов. Той успял да им издаде бързо всички необходими документи, за да пътуват свободно в Европа.
"Приехме ги от сърце, нямахме никакви проблеми с тях, всички бяха много интелигентни хора", допълни кметският управник на селото. Най-много страда за сирийците Мустафа Атипов. В своята къща той приел Юсеф, който е шивач, и съпругата му Нестрин, която е учителка по музика. "Ще ми липсват много. Но тук няма поминък за тях. В последните три седмици водех с мен Юсеф, аз съм строител. Исках и той да припечелва по нещо. Дори понаучи български език. Но веднъж ме попита: "Щом толкова е хубаво тук, защо децата ти са в Испания?" Тогава разбрах, че ще заминат", разкрива Мустафа.
Учат ги на занаят и език
До средата на месец юни правителството ще е готово с екшън плана за интеграцията на бежанците у нас, научи "Стандарт". Той ще бъде съобразен с профила на имигрантите у нас. Същевременно ще се приложи и опитът на други европейски страни. На базата на тези два критерия България ще приложи собствени модели за работа с бежанците в нашата държава.
Под ръководството на вицепремиера Цветлин Йовчев е създадена работна група, която да изготви програмата. Акцентите в нея са пет. Един от най-важните е комуникацията. Тук основната цел е имигрантите да научат език. Експертите ще трябва да предложат и план за децентрализацията на бежанците. Други задачи са да се развиват техните индивидуални способности и да научат занаят.
Австрия прие 1000
Австрийското правителство ще приеме още 1000 сирийски бежанци, стана ясно вчера. Малко над 250 от тях са от лагера във "Военна рампа". Така броят на бежанците в лагера спадна до 450.
Всички, които са заминали за Австрия, са го направили със собствени средства - по въздух или суша. Ако обаче някои от тях решат да се настанят в Германия, то властите там имат право да ни ги върнат за наша сметка.
Пенчев: Не може ги да гоним
Отношението на жителите на село Розово към настанилите се бежанци е проява на нетолерантност и дискриминация, заяви омбудсманът Константин Пенчев пред БНТ. Той подчерта, че трите сирийски семейства са плащали за престоя си и не са разчитали на подаяния. Според Пенчев на жителите в Розово трябва да се покаже, че в европейска България не можем да гоним хората и да ги лишаваме от правото да се заселят, само защото са чужденци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
