Сирийският шивач от село Крушево

Сирийският шивач от село Крушево | StandartNews.com

Местните приютиха бежанеца Недим в училището, направиха му и баня

Тук ми е добре, но ми липсват близките, признава младият мъж

Сирийският шивач. Така жителите на гърменското село Крушево наричат 28-годишния Недим Джелал Асфур. Младият бежанец от Сирия намери тук своя пристан. Свикна с начина на живот в малкото селище, където пристига в края на 2013 година. С носталгия обаче си спомня за първите си дни в населеното място. Защото тогава бил в компанията на баща си Джелал, на сестра си Джиана и зет си Закари, както и на трите им деца. С тях живеели съпрузите Абдулах и Манар Халил и двамата им синове. От тази колония в момента в Крушево е единствено Недим. Всички други заминали и се установили в Германия. Младият мъж не крие, че и той се опитал да отиде в Западна Европа, за да е заедно с близките си. Но го върнали от Гърция у нас. И намерил цялата добрина на света в лицето на местните хора, сред които и двамата съпрузи от Англия Ян Кенеди Додс и Лили Гилбърт.

"Имам шанс да напусна България след 3 години, когато мога да получа българско гражданство. Признавам, че искам да съм с моите роднини, чувам се с тях често, пишем си в интернет. Сега не мисля за пътуване, защото тук се чувствам прекрасно. Всички ми помагат,

приеха ме с отворени сърца

покланям се за добрината на всички жители на Крушево", разказва Недим, който за 2 години и половина е успял да понаучи доста добре български език. Това му помага да общува свободно с новите си приятели. Взел уроци и в шивашкия занаят. Дълго време залягал над шевната машина, попивал думите на тези, които го обучават. И резултатът е налице. В момента е сред най-добрите шивачи във фирмата, която има цех в гърменското село. Трудът никак не му тежи. Защото е важно сам да може да осигурява доходи за прехраната си. "Повече от година съм в тази фирма. Благодаря за дадения ми шанс и на собственика, и на колегите. В родината си бях продавач в магазин, но сега смених професията. Избягахме от родната земя заради войната и бомбите, живеехме във втория по големина град Алепо. Там загубихме всичко, но поне оцеляхме ние. А тук ми дадоха втори шанс за живот с отношението си и човечността си", споделя Недим. Твърди, че местните хора са много добри, има много приятели. Всичко му харесва в Крушево. Бившият кмет на селището Явор Белов помогнал на младежа да си намери подслон. В началото той и роднините му живеели при съпрузите от Англия Ян Кенеди Додс и Лили Гилбърт. Щом родствениците му заминали, за Недим пригодили една от стаите в училището, в което отдавна няма ученици. Майстори от селото дори му направили баня, за да има всички нормални условия за живот. Сега сириецът работи, а вечер е с приятели на кафе. Най-големият му приятел е 23-годишният Сабри Белянски. Повече от година двамата са почти неразделни. Много обичат да пътуват - до Гоце Делчев, до Разлог, до Сандански, до Благоевград.

Всеки ден си правим разходки с моята кола

Много е свестен, честен е, винаги е готов да помогне. Чувствам го като брат", твърди Сабри.
"Не е важно къде живея. Имам покрив над главата си. Липсват ми близките, за да е пълно щастието ми. Тук съм в рая, отново сънувам хубави неща, а не кошмари. Благодарен съм на Мама Лили и на нейния съпруг Ян, които първи ни приютиха.Обичам и тях, и другите ми съселяни", казва през сълзи младият мъж. В Крушево англичаните се преселили преди повече от 8 години. Разбрали за проблема с бежанците от Сирия у нас и веднага взели решение да помогнат и да подслонят при себе си едно семейство. "В Крушево ни посрещнаха с отворени обятия, хората са честни, добри и работливи. Помогнаха ни много в началото да се устроим, да свикнем. Затова и ние помогнахме на сирийците", обясняват англичаните. Сърцата им се свили най-вече за хлапетата. Не се колебали никак. Приютили в дома си цели 11 възрастни и хлапета.

"Имаме му пълно доверие, той също вярва в нас. Това е най-важното. Приехме го като един от нас. Работлив, тих и скромен млад човек, нямаме никакви оплаквания от него", споделя бившият управник Явор Белов. Недим също няма оплаквания от нищо. Очите и сърцето му са пълни с благодарност към всички - и към англичаните, и към местните. "Хората са супер, много са добри. Даваха ни всичко в началото, когато нямахме работа - боб, картофи, масло, мляко, дрехи. Даже работниците в шивашката фирма събраха по 5 лева за нас. Дървата за огрев мъже от Крушево ни ги дадоха. Никога няма да забравя тези добрини. Искам само и аз да съм им полезен с нещо", разкрива Недим. Той е убеден, че

в момента не иска да ходи в Западна Европа

"За мен е от значение да имам работа и спокоен живот, нещо, което тук е факт. Заплатата ми е достатъчна, доволен съм", казва той. Накрая издава, че понякога мисли да се задоми, тъй като местните девойки са много красиви, скромни и работливи. "Но по-важно е някоя мен да хареса", допълва с усмивка Сирийския шивач от село Крушево.

Местните: И англичани, и сирийци са добре дошли

В Крушево се радват, че се превръщат в интернационално селище. Дори съжаляват, че 10 от сирийските бежанци поели към Германия. "Всички бяха добре дошли, наши гости. Не са стигнали чак до нашето селище от хубаво. Никой не бяга от родината си от хубаво, бягат от най-лошото - войната и смъртта. С отворени сърца ги приемаме. Не се притесняваме от тях, не сме против тях, няма нито един, който да не ги иска, а тук живеем близо 300 души", казва бившият кметски наместник Явор Белов. "Помагахме им от цялата си душа в първите месеци на престоя им, докато не заминаха. А Недим вече сам се грижи за себе си. Добро и кротко момче, никакви проблеми не ни създава", казва Ангелина, която е седнала на приказка с други жени пред магазина в селището. Всеки от тях се поставя на мястото на бежанците. "Какво има да делим? Няма да ги оставим гладни, жадни и боси. Така добре посрещнахме и англичаните, после и сирийците. Не правим разлика между тях. Ставаме интернационално село", споделят местните хора. Те не крият, че Лили и Ян непрекъснато помагат на селото - направили калдъръм, монтирали портата на кметството, учели местните на английски език, тъй като жената е преподавателка. Редовно ги возят без пари до Гоце Делчев и до общинския център Гърмен. Често им пазаруват и решават проблеми в града, за да не се разкарват жителите на Крушево.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай