"Стана ми много жал, искам да ги вземем тази жена и детето". Няколко минути му трябвали на дядо Петър да промълви фразата, след като изгледал тв репортаж за нерадостната съдба на сирийката Иптисам и малката Люлю. После отишъл при сестра си Мария и казал, че ще ги прибере. Бабата и дядото делят един двор, но живеят в различни къщи в столичния квартал "Драгалевци". "Има място при мен, какво ще ми е да храня още 2 гърла", казал на сестра си бившият шофьор на тир в СОМАТ. В онзи момент въобще не се замислил как ще си говори със сирийката. Мария също гледала репортажа, а признанието на брат й дотолкова я трогнало, че решила тя да прибере Иптисам и Люлю.
"Не можех да седя безучастен, виждайки женицата как страда. Не сме богати, но си имаме всичко. Все мога да си позволя да изхраня още две гърла", признава пред "Стандарт" Петър Стоев.
Дядото цели 26 години е работел като шофьор на камиони в "Сомат". По пътищата е ставал свидетел на най-различни случки и е помагал на много хора.
"Качвал съм музиканти от Сърбия, Австрия, Англия. Карал съм и доста момчета и момичета, които нямат пари да се приберат. Истории имам много. Чувствам се длъжен да помагам на хората с каквото мога, а след това го забравям. Какъв е смисълът от добрината, ако след това чакаш да ти се върне от някъде", разказва Петър. Той и Мария вече имат четири внучета, а с малката Люлю стават пет.
Неговото най-голямо хоби е туризмът. Почти всяка неделя се качва на Витоша с приятели, а понякога само с един от най-верните му другари - ловджийското куче Елза. Обича да ходи на лов и да си пийва винце. Дядото разказва, че е обиколил почти цял свят и се е нагледал на какво ли не.
Една от най-драматичните истории научава точно от Сирия преди повече от 30 години. Докато му оправят документите на границата, сириец му разказва потресаваща история. Две момчета фурнаджии изнасилили и убили момиченце на 8 годинки. След безчинството сложили трупа на детето в една от фурните, за да прикрият уликите. Миризмата на горящата детска плът се разнесла из целия площад и хората се усъмнили, че се случва нещо нередно. След като властите разбират за извращението на младежите, ги обесват на същия този площад, а труповете им висят в продължение на една седмица за назидание.
Случката дълбоко се е запечатала в съзнанието. "Много пъти съм ходил след това в Сирия, но винаги свързвах тази страна със страданието. Петър казва, че когато видял историята на сирийката, нещо му превъртяло в съзнанието и той поискал да направи нещо добро. "Сякаш се върнах години назад и понеже тогава всичко бе разкази на други хора, сега усетих, че е дошло време за моя човешки реверанс", казва той. Накрая обаче се съгласил Иптисам и малката Люлю да се настанят при баба Мария. "Аз готвя добре, ще се справя с гледането им. Но все пак съм мъж, имам работа в градината. Освен това често отскачам до село Горска поляна, Елховско - там гледам дини, грозде, домати, краставици, картофи, казва 69-годишният Петър.
72-годишната Мария винаги е била гостоприемна. Допреди 4 години върти кръчма в двора на къщата. Цял живот е била ресторантьорка. "Да сервирам на хората е удоволствие, Иптисам и Люлю ще се чувстват добре тук", казва тя. За разлика от повечето жени на нейната възраст баба Мария работи с лаптоп и шофира кола.
Когато трябва да говори със сирийката, й трябва малко помощ от модерните смартфони. Тогава се обръща за помощ към внучката си Петя, която е репортер във "Стандарт". Сирийката говори на телефона, който автоматично превежда на български. След това следва обратното действие. Иптисам обаче се е заклела, че до 2 месеца ще проговори български. Защото чувства страната ни като втора родина. Благодарение на дядо Петър и баба Мария.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
