Монтана. Само месец след като два манастира у нас отвориха вратите си за бежанци, седемчленно семейство от Сирия пристигна в Лопушанския манастир край село Георги Дамяново ден преди Новата година. Посрещна ги сърдечно игуменът епископ Сионий и йеромонах Христодул. Баба, дядо, майка, баща и трите им деца от фамилията Ферхат още не могат да се освободят от страха, който ги завладял в родния Алепо. Оглеждат се, когато говорят за себе си, разтреперват се от камери и фотоапарати. Молят да не ги снимат. Ферхат са културни и възпитани хора, хвали новите обитатели на манастира игуменът епископ Сионий. Имат роднини в Германия и мисля, че искат да се съберат с тях. Но още нямат документи и изчакват издаването им в светата обител.
Фамилията е една от заможните в Алепо. Притежава фабрика за производство на зехтин, има и 50-декарова маслинена плантация. С това производство се занимават бабата и дядото, които са 70-годишни. Снаха им е начална учителка, а синът - електротехник. Внуците - на 20 и 17 години, учат. Третото дете е момиче - на 15 години. Най-големият син - 20-годишният Ферхат, е поет, композира и музика. Той показа и какво е нарисувал, откакто дошъл в манастира. По-малкият му брат свири на китара. Успял е да вземе със себе си и инструмента. Не сме го чували, още не им е до музика, разказват послушниците в светата обител.
Семейството е преживяло не само бомбардировките в Алепо, в които били унищожени много от знаковите сгради в града, но и репресии заради религията си. То изповядва зуротастра, която е древна персийска религия. Тя е близо да тангризма, при която се почитат природните сили - огън, вода, вятър. Прекланят се пред слънцето. Най-масово тази религия е запазена в Иран, в Сирия има около 100 000 поклонници.
Ферхат разказват, че преди войната в страната им е имало толерантност към тях и те са изповядвали спокойно вярата си. Със започването и мюсюлманските групировки са ги нападали. Някои от най-близките им роднини са убити. Това сега ги кара да се страхуват.
В манастира семейството има всички условия за живот. Настанено е в стаите за поклонници, получава и храна от манастирската кухня. Все още не се занимават с нищо - отдъхват си в стаите си. Да се опомним на кой свят сме и тогава ще потърсим ново занимание. Вероятно ще помагаме в манастирското стопанство, казва Ферхат-младши. Според него дядо му е добър земеделец. От читалището в село Георги Дамяново вече дори са ги поканили на тържество по случай Богоявление. Ще дойдем, отговорили сирийците. За нас това е най-големият празник, подчертал най-старият Ферхат.
Местни първо скочиха, но сега са спокойни
Епископ Сионий, Викарий на Дометиан Видински
- Епископ Сионий, знаете ли нещо за бежанците, които намериха подслон във вашия манастир?
- Знам много за християните в Сирия. Те са 30% от населението на страната. До неотдавна са живели спокойно в родината си. Казват ми - имахме мир и спокойствие. С войната всичко това е рухнало. Дошлите при нас изповядват друга религия - зуротастра. Това е древна религия, оцеляла от времето на Персия. Тази религия е много милостива - прекланя се пред Слънцето, огъня, вятъра, изобщо пред природните стихии. Някога населението на Сирия е било християнско, но то е претърпяло потурчване, подобно на нашето. Въобще, историята на България и Сирия е много близка по отношение на турското владичество. Сега в страната мюсюлманите са почти 70% от населението. Християните и другите вероизповедания са притиснати, гонени, унищожавани.
- Как местното население посреща сирийците?
- Когато обявихме, че сме готови да приемем бежанци, се появиха страхове за манастира. Жители на близките села се противопоставяха, страхувайки се от влизането на мюсюлмани в светата обител, която е православна. Но това са напразни страхове. Ние приемаме християни, които сега имат нужда от нас. Е, случиха се от друга религия, но тя не ни застрашава с нищо.
- Вие разговаряте със семейството, какво мислите за него?
- Само най-хубави неща. Това е едно голямо патриархално семейство. Всички живеят заедно - три поколения са и се разбират много добре. Всички са грамотни хора, разбират от култура, история, политика. Страдат от това, че държавата им се е превърнала в развалина. Те са при нас от 4-5 дни. Трудно разговарям с тях, защото те говорят само арабски. Само момичето говори малко английски, но то е най-уплашено от обрата в живота му. Не може да се отпусне и да говори. Страхува се.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
