Ръководителят на МБАЛ „Надежда" д-р Георги Стаменов написа силни и искрени думи в сайта и във Фейсбук страницата на болницата.
Повод бе реакцията в медиите след събитията в петък вечер в Разград, където босът на Лудогорец Кирил Домусчиев отправи обидни реплики към репортер.
Д-р Стаменов отправи и въпрос към спортните журналисти относно премълчавани неща в родния футбол.
Ето и писмото на д-р Георги Стаменов:
Пиша тези редове, като съзнавам, че от торнадото на ежедневието и забързания ми ден съм загубил красноречието си. Явно, казвам си, трябва по – често да сядам зад компютъра и си обещавам, че ще намеря време.
Е, сега е по повод и го правя по собствена инициатива. Това е мое мнение и няма да ангажирам никого с него, нито ще влизам в полемики.
Кирил Домусчиев - зная, че някой ще се начумери и ще каже, къде е медицината, къде са футболните скандали? Аз сега не пиша като доктор, а като приятел на този човек. Да, приятел, той не ми е работодател, спонсор или ментор, той за мен си е Киро.
Няма да коментирам поведението му с журналиста и реакцията му – футболни страсти, и аз съм им подвластен понякога. Това не го оправдава, не бива така, но реакцията към случката беше хипер, сякаш всички бяха чакали сигнал да викнат в един глас. По това ще напиша само няколко реда в края, а сега ще ви кажа, кой е за мен Киро.
Когато си в нужда обикновено викаш за помощ, ние в нашето семейство правим това в последния момент, буквално преди да е станало късно. Невероятно малко са хората, които при мен и брат ми, правейки болницата са идвали да кажат –
"Кажи с какво да помогна"? Киро беше един от тримата в моя живот, които го сториха, другите двама са Любо и Ники , те си знаят фамилиите.
Да, при него никога не съм ходил с молба или с думите „помогни", той ме е търсил, да пита от какво се нуждаем. Дори последните два дарени кувьоза не намери време да ги отразим в медиите, защото пътуваше и нямаше време за официален подарък. Киро е и човек, с когото сядам в някое тихо място и можем да си говорим с часове, да споделяме преживелици съзнавайки и двамата от колко различни светове сме, и в същото време колко сме близки един на друг.
Аз познавам Киро, обикновения човек, а не мегабоса г-н Домусчиев и обичам именно този човек.
Друга тема е, че в кабинета ми влиза семейство ирландци от Дъблин и виждат флагчето на „Лудогорец". Мъжът се усмихва широко „ А-а Людогорец, ние го знаем".
Почуствах се горд, че това сложно, дори и за българин име, е в устата на човек живеещ на другия край на Европа, а и разговорът ни започна с усмивка.
Да приятели, бях на времето запален фен, и бях се отказал, и мислех, че ще е завинаги, но Кирил ме върна на стадиона и това е факт. Да, аз съм фен на този отбор именно защото ме кара да се чувствам щастлив българин.
Накрая няколко думи за случката. Не отидох на откриването, много работа и много официални лица, но си представям какво е било напрежението – не, това не е за оправдание, а за обяснение.
И все пак, за разлика от много дето рушиха стадиони и отбори - Кирил построи.
Нямало да ходи никой - аз ще ходя, когато имам възможност. Малобройни са феновете, добре, ама аз затова съм от този отбор, защото, когато се появят хора гледащи диво, викащи „смърт" и трошащи всичко изградено, аз ще престана да съм фен на този отбор.
Ники Александров е гениален с перото, пише така, че чета всяка негова дума и толкова ми харесва всичко написано от него, дори когато не съм съгласен. Ники, моля те, ако прочетеш някога това, напиши една книга, всички ние ще я изядем с кориците!
Към теб задавам и въпроса към цялата спортна журналистика – казахте ли ни всичко за бг футбола? Има ли неща, които премълчавате? Аз престанах да гледам вътрешното първенство, защото се превърна в нещо средно между турски сериал и кеч игрите – знаеш, че всичко е театър, но продължаваш да се радваш. Така ми изглеждат нещата на мен, обикновения човек от трибуните. Скандално е това, което знаете и не пишете за него. Защо?
Накрая, ама наистина края, за моя приятел, миналото лято претърпях здраво падане с колелото и някои от вас помнят, ходих с патерици към месец. Познати и приятели много, но само Кирил и Любо се обадиха да ме питат добре ли съм. Да, Киро ми звънеше посред нощ да ме пита как съм? Така и не намерих време или забравях като се видим да му благодаря, защото обажданията на тези хора бяха много важни за мен лично. Животът ми е низ от детайли, а именно този ме стопли много. Хубав ден!
д-р Георги Стаменов
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
