- Историци искат да сбъднат мечтата на проф. Божидар Димитров
- Мястото за вечен покой на княз Фердинанд е в търновския храм "Св.40 мъченици", категоричен е проф. Павлов
Храмът на Асеневци "Свети 40 мъченици" във Велико Тър-ново е един от стожерите на историята ни. Черквата, където на 22 септември Княз Фердинанд обявява независимостта на България да стане пантеон на българските владетели. Тази идея лансираха преди 15 години покойният вече историк професор Божидар Димитров и историкът от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов. Така историческата светиня в старопрестолната ни столица ще стане обединителното място, съхраняващо паметта за българските владетели от Първото, Второто и Третото българско царство.
Сред историците продължава и полемиката дали не трябва черквата да бъде място за вечен покой и на цар Фердинанд, пожелал приживе тленните му останки да останат в България. Черквата е построена от Иван Асен II и той смята да я превърне в своя фамилна гробница. Историята й е свързана с победата му над византийския император Теодор Комнин при Клокотница. Царят свиква войската и на 9 март нв деня на Св. Четиридесет Севастийски мъченици, разгромява войските на нашественика. Така започва триумфът на България като най-силната държава в европейския югоизток."България няма пантеон на своите владетели, а най-подходящото място е именно Иван-Асеновия храм", коментира пред БНР историкът проф. Пламен Павлов. "Когато Иван Асен II изгражда храма "Св. 40 мъченици", много често се казва от колегите, че това е семейна гробница. Аз не съм много сигурен, че е точно семейна гробница, тъй като Иван Асен е имал изключително силно чувство за държавност. Не случайно в нея имаме колона на Крум,
колоната със знаменития надпис на Омуртаг
който може би бележи началото на нашата литература. Там е самият триумфален надпис на Иван Асен Втори за битката при Клокотница", допълва проф. Павлов. Според него, идеята на владетеля е храмът да стане пантеон на държавността. "Няма паметник, сакрално място в България, което да е натоварено с толкова много история и с толкова много историческа памет като "Св. 40 мъченици", смята историкът. Той припомня, че покойният Божидар Димитров е искал в храма да бъдат положени и костите на цар Самуил.
Да се съберат на едно място тленните останки на всичките ни владетели обаче не е възможно, дори заради това, че гробовете на повечето от тях не са известни. Идеята за пантеон на владетелите се подкрепя и от президента Георги Първанов.
С държавни и военни почести през 2007 г. са препогребани костите на цар Калоян и на трима от търновските боляри. "Църквата "Св. 40 мъченици" е истинска българска светиня, в която е заложено държавническото и църковното. Това са разбрали и участниците в Учредителното събрание от 1879 година. Това свято място е съпричастно към Съединението", заявява по време на церемонията държавният глава. Оттогава традиция е при честването на Независимостта, всяка година на 22 септември да се поднасят цветя на гроба на владетеля, разгромил латините при Одрин. "В църквата "Св. 40 мъченици" за пантеона на българските владетели са донесени и
частици от лобните места на още няколко канове и царе,
разказва още историкът проф. Пламен Павлов. Покойният депутат Павел Чернев донесъл пръст от гроба на Михаил Трети Шишман Асен, неговият гроб е в Старо Нагоричане в днешна Република Северна Македония. Проф.Павлов пък е донесъл пръст от лобното място на Ивайло от града Исакча от старобългарската Облучица, днес в Северна Добруджа в Румъния. "Знаем къде е загинал Аспарух, при Вознесенка, част от големия град Запорожие, от там донесох една шепа пръст. И от могилата на Кубрат. И от гроба на Георги Първи Тертер в Ивановските скални църкви. Имаше амбиция да се потърсят и други", допълва историкът.Саркофазите с късчетата историческа памет са положени в гробниците от династията на Асеневци. След кончината на проф. Божидар Димитров обаче инициативата замира. "Идеята да има такъв пантеон трябва да се доразвие. Не случайно там има една плоча в двора на църквата. Там текстът е мой и са дадени всички български владетели, водачите на големите въстания, за да се види каква история имаме ние. По-добро олицетворение на нашата история, на нашата историческа памет от "Св. 40 мъченици" няма, просто няма", категоричен е проф. Павлов.Още една идея на проф. Божидар Димитров вълнува историците у нас. Той настояваше да се върнат тленните останки на княз Фердинанд Първи в България и да се препогребат в "Св.40 мъченици" във Велико Търново, където князът обявява независимостта на страната ни на 22 септември 1908 г. "Това срещна известни реакции, приказки по адрес на Фердинанд. Фердинанд разбира се има много грехове и определени исторически вини, но той има и много големи заслуги. Ние до голяма степен си патим в глобален мащаб от геополитиката, а не толкова от грешките на нашите политици. Първата световна война, която хвърля тази мощна сянка върху Фердинанд. Освен това не бива да хвърляме цялата вина върху един човек. Не бива да забравяме, че той дава мощен тласък на модернизацията на България. Той има изключително чувство за история", коментира по темата проф. Пламен Павлов.Последната воля на Фердинанд била да бъде погребан в България. Затова ковчегът му временно - от 1948 г. до днес, е положен в криптата на католическата църква "Свети Августин" в Кобург - немския град, който го приютил, след като братовчед му - австрийският император Карл Първи, не го допуска до именията му в днешен Бургенланд. Последният опит за връщане на тленните останки на цар Фердинанд е направен преди 10 години. Условието да бъдат пренесени тленните останки е да се постигне консенсус в българското общество. Формален израз на такова съгласие би било подписването на меморандум между президент, министър-председател, председател на Народното събрание.Проф. Павлов пък припомня думите на княза в манифеста за Първата световна война: "Заповядвам на нашата храбра войска да изгони противника от пределите на царството". "Нека да припомним, че това е първият държавен глава в цялата планета, който се качва в аероплан. Той има изключително чувство за модернизация, оставил е своето завещание да бъде погребан в България. Заветът, който са ни оставили бащите на независимостта, е да пазим българските национални интереси", посочва историкът от Великотърновския университет проф. Павлов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
