Френската страна поема опаковката на 20 от най-крехките експонати
В специален френски брониран куфар ще лети до Париж Севт III. Уникалната бронзова глава на одриския цар, която вече стана символ на българската изложба в Лувъра, ще бъде един от 20-те артефакта, за които домакините имат специални изисквания при транспорта. Сред тях са най-крехките експонати. Куфарът ще е с електронни ключалки с шифър - последен писък на техниката. По същия начин ще пътува и златният венец на легендарния владетел, открит от д-р Георги Китов в могила Голямата Косматка край гр. Шипка.
56 сандъка за превоз на антики стяга в момента НИМ за полета на тракийските съкровища до Париж. Това съобщи за "Стандарт" директорът на музея проф. Божидар Димитров, който със заповед на културния министър Вежди Рашидов е натоварен с техническата подготовка на изложението. Реставраторите и експертите в НИМ подготвят специални опаковки от стиропор за всеки експонат. Те прилепват плътно в сандъците. Всеки от тях издържа на температура до 1900 градуса и остава невредим дори при падане от 1000 метра височина, уточни проф. Димитров.
Транспортният самолет, в който ще летят безценните тракийски съкровища, ще бъде определен с конкурс. В него могат да участват и частни, и държавни фирми. Някои от експонатите са огромни - мраморни стели, релефи, камъни, които са трудни за пренос.
Спецчасти на жандармерията ще охраняват чудесата до летище София. Ще изработим специален план за действие, увери още проф. Божидар Димитров. Според установената практика за транспорт на културно-исторически ценности маскирани полицаи с автомати "окупират" НИМ поне ден по-рано. Съкровищата се превозват до летището в бронирани коли, обградени от плътен полицейски кордон. Ако някой автомобил умишлено или по невнимание се опита да пробие колоната, в движение полицаите чупят с палка странично стъкло, за да отклонят колата, разказаха за "Стандарт" участници в подобни операции. Досега през годините спецчастите са имали поне 2-3 такива случая. По същия начин процедират колегите им в Румъния и Франция.
Показваме чудеса за 165 млн. евро
Съкровища за поне 165 милиона евро ще покаже България в Лувъра. Това е общата застрахователна оценка на иначе безценните за страната ни културно-исторически паметници, които ще изложим на 15 април в Париж.
325 експоната с общо 1628 предмета ще блеснат в най-престижния музей.
Над 4 милиона туристи според прогнозите на френската стана ще видят българската изложба, разположена в 4 зали на крило "Ришельо". Гостите ще бъдат посрещани от бляскава експозиция, в центъра на която е главата на Севт III. В края на изложението вниманието ще привлича статуята на курос (юноша атлет) от Атия. Това е най-старото подобно изображение по Българското Черноморие. Скулптурата е от VI век преди Хр. Реставрацията й от френски и български експерти в Бургас вече приключва и учените са изумени от драперията, разкрила се на гърба на статуята. Досега гърбът й бе плосък.
Бижуто на експозицията е панагюрското злато, което трябва да бъде застраховано за 50 милиона евро. Пътешествието на културно-историческото наследство на страната ни ще бъде възможно с държавна гаранция.
Парижани и гостите им от цял свят ще се дивят на най-красивите тракийски злата. Те ще се любуват на бисерите на Рогозенското, Боровското, Летнишкото съкровище, на накитите от Златиница и уникалните находки от Могиланската могила. Но истинският хит ще е бронзовата глава на Севт III. За да напусне страната ни, тя получава застрахователна оценка 13 милиона евро. За първи път извън България ще бъде представено златото на гетите, открито от проф. Диана Гергова в гробницата в Свещари.
10-членен научен екип под ръководството на проф. Тотко Стоянов от СУ "Св. Кл. Охридски" е подбрал експонатите. Те са взети от 17 музея в страната. Някои от експонатите ще бъдат показани за първи път. Като например хидрия (античен керамичен съд за вода или вино), открита през 20-те години от Богдан Филов. Все още тече реставрацията й в НИМ.
Гърците плащали по 10 т злато данък на одрисите
Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му и висшата аристокрация от V до началните десетилетия на III век пр. Хр. са фокусът на българската изложба в Лувъра.
Одриското царство възниква в средата на V век пр.н.е. в Югоизточна Тракия, като постепенно обхваща обширна територия, населена с траки, и гръцки полиси, простиращи се от земите между Вардар и Струма на запад до Дунав, Черно, Бяло и Мраморно море. Първият могъщ владетел, известен в изворите, е Терес I, чиято столица е Ускудама (дн. Одрин). Но тогава местонахождението на владетелите определя столицата, а те обикалят постоянно подвластната си територия и отсядат в множество царски резиденции. Един от тези царски градове вероятно е бил Кабиле (до Ямбол), а Севт III построява града-резиденция Севтополис (днес на дъното на язовир "Копринка" край Казанлък).
При сина на Терес - Ситалк, държавата се разширява значително. Завоювани са територии и на север от Хемус (Стара планина), чак до устието на р. Дунав. Според Тукидид владенията на одрисите започват от Абдера при устието на р. Места и се разпростират чак до устието на р. Дунав. В пределите на Одриското царство влизат и земите на други тракийски племена, които са покорени от Ситалк и му плащат данък. Ситалк сключва мирен договор с Атина в навечерието на Пелопонеските войни през 431 г. пр. Хр. и обещава военна помощ, която договореност в крайна сметка не изпълнява. Амбициите на Ситалк са да разшири границите на държавата в западна посока, за сметка на Древна Македония и на нейния владетел Пердика. През 424 г. пр. Хр. царят води битка с трибалите, но претърпява неуспех. През същата година Ситалк умира.
На престола се възкачва Севт, известен като Севт I. Новият цар продължава активните икономически и политически операции на своя предшественик. Известно е, че Севт успява да поднови съюза с атиняните. През периода 424 - 421 г. пр. Хр. става забележително увеличаване на данъците от гръцките градове по Североизточното Егейско крайбрежие. Те достигат до 400 таланта злато и сребро - около 10 400 кг. В древна Гърция 1 талант се е равнявал на приблизително 26 килограма.
По време на неговото царуване Одриското царство постига своеобразен връх в политическия си живот. Царят влиза в историята като съюзник на Атина, дори получава почетно гражданство в знак на приятелство.
Упадък на царството се свързва със смъртта на Котис I, който изменя на съюза с Атина и подкрепя македонския цар Филип II. През 359 г. пр. Хр., малко след договореностите с него, Котис е убит, вероятно по поръчка на Атина.
След смъртта на Котис Одриското царство се разделя на три части. Настъпва период на децентрализация, на обособяване на нови или на странични държавни организации, от което се възползва македонският владетел Филип II, който завзема цяла Тракия. След смъртта на сина му Александър, одриските владетели възстановяват независимостта си. Най-известният владетел от този период, края на IV в. пр. Хр., е Севт III. Одриските владетели отново въздигат държавата. От периода II-I в. пр. н. е. са известни имената на царете Садала I, Раскупор III, Реметалк I. Тракийски отряди се бият в битката при Пидна срещу настъпващите в Македония римляни. Впоследствие династични борби и сепаратизъм отново разпокъсват държавата на малки царства и владения.
В тази обстановка към средата на II в.пр.Хр. се намесват покорилите вече Македония в 148 г. пр. Хр. римляни. Разпокъсаната Тракия изпада в зависимост от римляните и след 200 години съпротива и лавиране в средата на I в. сл. Хр., след смъртта на Реметалк III, който не оставя наследник, от Одриското царство в 45-46 г. сл. хр. е образувана римска провинция Тракия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
