Обявиха владиката за Софийски чудотворец, славим паметта му на 26 февруари
Руската и българската църква канонизираха
архиепископа
Архиепископ Серафим (Соболев) става светец на България и Русия. Той ще бъде небесен застъпник на двата народа. Решението за неговото канонизиране взе Архиерейският събор на Руската православна църква. 320 архиереи се събраха за заседанието на Събора на 1 и 2 февруари в Залата на катедралния храм "Христос Спасител" в Москва.
По изключение там бяха представители на Българската православна църква - Варненски и Великопреславски митрополит Йоан и Знеполски епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит. Серафим е руски духовник, но служи в София, като тук се грижи както за руските емигранти, така и за нашите сънародници. От неговите молитви се случват много чудеса. Светецът помага във всякакви житейски ситуации, както и при болести. След смъртта на архиепископа тълпи от хора се покланят на гроба му в криптата под олтара на руския храм-подворие "Св. Николай Чудотворец" в столицата. Представителите на българската и руската църква решиха, че паметта на владика Серафим трябва да се чества в деня на неговата блажена кончина - 26 февруари. А мощите му трябва да останат в Руската църква, където са и сега.
"Бог и ти - друг няма. Каквото сам си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, но само себе си дръж отговорен и ще си в покой и на земята, и на небето", е казал приживе Серафим. Процедурата по неговото канонизиране започна преди две години Руската православна църква. Събраните свидетелства за чудотворството, живота и трудовете на архиепископа бяха подробно изследвани и обсъдени първо в Комисията по канонизация, а впоследствие и от Светия синод. След като бе установено, че са налице нужните основания за канонизацията, за първи път в историята на Руската църква бе отправено предложение за свикване на съвместна комисия, която да съгласува вижданията по въпроса на двете православни църкви - Руската и Българската.
По време на заседанията й са изслушани доклади за жизнения път на Серафим, неговото църковно служение и многобройните му чудеса.
Членовете на комисията са се обединили върху следния титул на светителя - "свети Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец".
Съпредседателите на смесената комисия Волоколамски митрополит Иларион и Варненски и Великопреславски митрополит Йоан подписаха заключителен документ за работата й. Те обявиха, че членовете на смесената комисия са стигнали до единодушното заключение: "Не съществуват пречки за прослава на Богучарски архиепископ Серафим (Соболев) в лика на светците". Според митрополит Йоан прославлението на владика Серафим е събитие, което целият български народ очаква.
Миряните ликуваха,
храмът се напълни
На сутрешната литургия днес в Руската църква в София беше официално оповестена канонизацията на архиепископ Серафим (Соболев), който твори невероятни чудеса, сподели пред "Стандарт" дългогодишната служителка на храма Сава Генчева. Храмът сутринта беше пълен с вярващи, въпреки че не е празник. Миряните истински се радваха на новината, дошла от Москва. "Това е истинско щастие за нас", с просълзени от радост очи разказваше Генчева. Тя продава свещи и икони. Вярващите първо минават през нея, после отиват да се молят и обезателно слизат в подземието на храма да оставят писъмце със съкровена молитва към архиепископ Серафим. И независимо че в момента в криптата, където е гробът на архиепископа се прави ремонт и реставрация на стенописите, е пълно с хора. "От 26 февруари, денят на кончината на Богучарски архиепископ Серафим (Соболев) ще започнат официалните църковни прославления. В нощта на 25 срещу 26 февруари ще се отслужи нощно бдение, а на другия ден ще има голяма Архиерейска служба", поясни пред "Стандарт" Сава Генчева и покани всички миряни да се помолят.
Роден е като Николай,
бяга от болшевиките
Бъдещият архиепископ Серафим Соболев е роден в руския град Рязан със светското име Николай на 1 декември 1881 година. Той е единадесетото дете на Мария Николаевна. Майка му много иска да го направи свещеник. Като студент в четвърти курс през 1908 г. приема монашество с името Серафим в чест на прославения преподобен Серафим Саровски. Първото му голямо изпитание е Октомврийската революция през 1917 година, когато болшевиките започват гонения срещу църквата. Преживява трудно едно от зверствата на новата власт - няколко монаси са погребани живи. По време на войната между болшевиките и Бялата армия през 1920 г. Серафим става ректор на духовната семинария в Симферопол. Тогава Кримският полуостров е под управлението на белогвардейския генерал Врангел. През октомври същата година е обявен за Лубенски епископ, викарий на Полтавска епархия. Червената армия обаче напредва и превзема Крим. Епископът трябва да избира дали да остане, или да емигрира. За да разбере каква е Божията воля, хвърля жребий. Изтегля листчето, на което пише "да замине". Изтегля второто и така съдбата на бъдещия архиепископ е решена. На 14 ноември (1 ноември стар стил) 1920 г.
Серафим е един от пътниците на кораба "Херсон", който напуска Севастопол малко преди в него да нахлуят болшевиките. След кратък престой в Цариград архиепископът е назначен за настоятел на храма "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" в София, а след три месеца му е поверено цялостното управление на руските църковни общини в България.
Подарявал
дрехите
си на
бедняци
До края на живота си Серафим обитава скромно жилище на улица "Велико Търново" 30 в София. За спартанския му начин на живот, както и за щедростта му се носят легенди. Често подарявал дрехите си на случайни бедняци, които срещал. Вече смъртно болен дава указания къде да бъде построен Княжевският девически манастир. Издъхва в неделята на светото Православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г. По решение на българския синод е погребан в криптата под олтара на Руската църква в София. Три дни продължава поклонението пред починалия владика.
Лекува и
дарява
рожби
- На дъщеря ми през 1996 г. поставиха диагноза саркома (злокачествен тумор). През същата година й направиха операция и химиотерапия, а през ноември получи масиран сепсис и се бори със смъртта почти месец. В безизходното си положение написах писмо на владика Серафим и Бог чу молбата ми. Благодаря ти, Господи.
Л. Ц. от Русе
- Дълго нямах дете. Сънувах, че в колата ми лежи бебе и плаче. Когато с недоумение попитах откъде е дошло то, получих отговор: "От бул. "Руски" 3. На сутринта отидох да видя какво има на този адрес. Оказа се адрес на... църква. Влязох вътре и разказах за странния си сън на църковните служители, а те ме посъветваха да се помоля на гроба на архиепископ Серафим. Скоро след това се сдобих с детенце.
Шофьорка на такси
- Синът не можеше да си намери работа. Обърнах се към владиката и помощта дойде на другия ден. Сега той е учител в училище "Николай Островски" и преподава там до ден днешен.
Пишат му писма с желания
"Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя. А вие ми пишете писма." Това са прощалните думи на владиката Серафим, преди да издъхне през 1950 година. Оттогава хиляди миряни оставят своите молби за помощ към него в специална кутия, която се намира до гробницата му в Руската църква в София. Всеки мирянин взима листче и пише желанието си. Молитвените писма най-често са за рожба, за здраве и изцеление, за започване на бизнес или намиране на работа. Така заради това чудно място в Руската църква "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" огромните опашки от хора не спират вече 65 години след кончината на Серафим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
