Руската църква "Свети Николай Мирликийски" празнува 100 г.
Владиката прави чудеса, а след това писмата на миряните се изгарят
Днес се навършват 100 години от освещаването на софийския храм "Свети Николай Мирликийски". Първоначално построен като параклис към руското посолство, той е бил издигнат в рамките на голяма програма за строителство на храмове при руските мисии. След събитията от 1917 г. България се превръща в един от центровете на руската емиграция. Статистически по брой руснаци, намерили убежище, София става третият център на руската емиграция след Париж и Берлин. Благодарение на архиепископ Серафим, който от 1921 г. е настоятел на руската църква в София, а днес почива в криптата й, храмът се посещава не само от руснаци, а и от българи. Мнозина днес свързват храма с чудесата на дядо Серафим, на когото миряните пишат писма с молби за благословия и изцеление.
Без значение дали денят е делничен, дворът на руската църква в София не остава празен. В криптата, където е гробът на архиепископ Серафим, влизат хора с угрижени лица. След известно време излизат същите хора, но изглеждат сравнително спокойни. Така е всеки ден, споделят жените в храма.
"Идват много хора. Повечето благодарят или пък молят за изцеление. Молят да си намерят работа. Търсят помощ. Пишат писма с надеждата желанията им да се сбъднат", разказва една от жените в църквата.
В криптата има няколко маси, на които миряните могат да пишат писма до дядото, както го наричат всички. Всъщност писането на писма е негово желание. "Дядо владика приживе е казал, когато почине, хората да идват при него на гроба му. Дал е дума, че ще откликва на техните желания, но само ако са написани", казва развълнувано жената. "Хората идват при дядото, молят се и плачат. Търсят помощта му и той ги упътва. Дядото
никога не оставя човек, без да му е посочил пътя
Трябва обаче много вяра", добавя тя.
"Често идвам", отговаря с охота Елена Александрова, като уточнява, че в повечето случаи пали свещ за здраве, но когато има притеснения, също минава през храма. "Бях без работа две години, като по това време имах и здравословен проблем. Като почнах да търся, не ме приемаха никъде. Идвайки тук, написах на дядото, че търся работа, и веднага се намери. Това е сила, която действа. Това е сила, която ни помага. Може би хората трябва да вярват повече", убедена е Елена.
"От две години работя в църковния магазин, но като мирянин и богомолка съм от 48 години в храма", казва Сава Генчева. Жената казва, че не е писала до дядото, но с молитви той й е помагал неведнъж, особено като студентка. "Преди всеки изпит съм се молела и ми е помагал. Това не означава, че човек трябва да мързелува и да дойде да се моли. Трябва да се полага труд, а отвътре идва някаква сила, която опреснява ума", казва Сава. Баба й и майка й, които са живеели в Пловдив, познавали владиката и идвали преди всеки Великден при него на изповед. "Оттогава ние, аз и моите сестри, сме запознати с изискванията на владика Серафим за християнските ценности, които сме задължени да спазваме. Преди всичко обичта към ближния. Ние, хората, измъчихме, разпнахме Господа,
той възкръсна и пак ни прости
Прошката е в основата на нашата християнска религия и освен това трябва да се обичаме", добавя Сава. В студентските години нейна колежка изведнъж загубила гласа си. Със скептицизъм се съгласила да отиде в руската църква и да се помоли на владиката. "Дойдохме с нея, тъй като се притесняваше. Помолихме се и като излязохме оттук, дори не бяхме стигнали храма "Александър Невски", гласът й се върна. Никой не повярва. В годините тук са идвали почти сакати хора. Посещението на гроба и молитвата към дядото им е помагало", добавя тя.
"Молила съм се и съм писала, но е ставало това, което трябва. Било е по-добре. Понякога е по-добре, когато нещата не са такива, каквито сме искали да станат", казва от своя страна жена, докато пали свещ в криптата.
Писмата до дядо Серафим се изгарят. Владиката обаче чува молбите и благодарностите. Пожертвованията се събират за храма. Преди седмица пък в църквата открили направен приживе портрет на Серафим. "Откъде се появи, никой не знае", казва архимандрит Филип. "И това е чудо. Не се случва случайно, а и е добър знак", говорят всички в храма.
Канонизацията на дядото ще бъде благословение
Бил е необикновен човек, добър богослов и проповедник, казва настоятелят на храма архимандрит Филип
- Ваше Високопреподобие, тази седмица храмът празнува 100 години. Какво да очакваме?
- С благословията на московския патриарх Кирил и на българския Неофит на 29 и 30 ноември в София ще отбележим 100 години от освещаването на храма "Свети Николай Мирликийски". Всъщност точната дата на освещаването на храма е 24 ноември 1914 г., така че практически столетието на храма празнуваме днес. На 30 ноември обаче църквата отбелязва деня на Свети апостол Андрей Първозвани. За руснаците това e особено важен ден, защото смятаме този светец за небесен покровител на Руската православна църква. Той е много почитан и в България, както и на Балканите. И всъщност 30 ноември е близо като дата до историческото честване на събитието. Великото освещаване е началото на духовния живот в храма. Не е достатъчно само да построиш църква.
- По ирония на съдбата трагичните събития от руската история от онова време оказват благоприятно влияние върху руския храм в България. Така ли е?
- Определено, моментът и тази страница от живота на нашия храм е най-ярката. През 1921 г. в България пристига архиепископ Серафим, който по молба на руската общност става настоятел на храма. Този период от руската история е трагичен, защото много хора са били принудени да напуснат родината. В България около този храм се е създала общност, наброявала е няколко хиляди души. Духовен обединител на тези хора е бил владиката Серафим.
- Какъв човек е бил той?
- Необикновен. Той е бил добър богослов и проповедник. Владеел е изключително добре руския език и е проповядвал изключително красиво. Той е знаел много добре богословски и академични инструменти. Затова храмът е започнал да привлича и българи. Много духовни чеда на Българската православна църква са били духовници и епископи тук. Владиката е направил много за Българската православна църква, която по това време е била в схизма. Служил е с български духовници, с архиереи. Умира на 26 февруари 1950 г. в Деня на православието, което е знак на Божие благоволение.
- Говори се за канонизация на владиката. Знаете ли кога ще се състои?
- Канонизацията на владиката ще стане факт скоро време. Това ще бъде голям дар за България, защото владиката е почитан тук повече, отколкото в Русия. Ще бъде невероятно събитие, защото е важно какво се случва в духовен смисъл след канонизацията. Дядото го почитат и сега, всеки ден идват хора при него. След канонизацията в Божието царство този светец ще получи особено послушание за молитвено предстояване на хората, които се обръщат към него.
- Споделяли са миряни за негови чудеса?
- С благословията на Българската православна църква ние публикувахме обявление на сайта на синода, че търсим документирани доказателства за чудесата, станали с благодатната помощ на дядо Серафим. Получихме десетки, като някои от тях са придружени с медицински. Това са истински чудеса. Човек със страшна болест, което е доказано от лекарите, идва тук, моли се, след което отива на изследвания и лекарите му казват, че му няма нищо. Това доказва благодатна помощ. Няма лекарска намеса, само молитва. Помагал е на студенти, безплодни жени. Мисля, че за всички нас ще бъде божие благословение, ако владиката бъде канонизиран.
Излекува заекването ми с пеене на молитви
Той е духовният ми баща, който ме приюти под крилото си, спомня си 91-годишният Петко
Едно отдавна пораснало вече момче помни все още бащинското отношение на отец Серафим. Това е 91-годишният Петко Иванов, известен сред руската диаспора като Пьотр Иванович. "Когато се запознах с отеца, заеквах много", започва разказа си Петко, който по онова е бил 16-годишен ученик в белогвардейската гимназия. Започнал да заеква, след като видял да бият баща му 8 години по-рано. Нищо не помогнало на момчето да се избави от пелтеченето, напротив опитите водели само до влошаване на говора. "Мама веднъж дори ме води на баячка, която пусна пред мен една секира, и аз още повече се изплаших", добавя той.
Всяка неделя Петко и приятелите му ходели в руската църква. Отец Серафим ги посрещал и ги викал в олтара да му помагат. След службата пък ги водел в гостната, където ги черпел със сладкиши. "Аз заеквах, изчервявах се и ми идеше да плача", казва почти заеквайки Петко. Владиката обаче го успокоявал бащински. "Нищо, няма нищо, сине", казвал той. "Давай, Петенка. Да изпеем някоя молитва", приканвал го с усмивка дядото.
"Постепенно с Божията благодат престанах да заеквам. Той ми помогна със своето бащинско отношение да се справя със заекването. Стана незабелязано, а той винаги се обръщаше към мен със "Синочек", казва той.
Оттогава Петко е привързан към църквата. И до днес пее в църквата "Свети Пантелеймон", където е предстоятел на църковното настоятелство.
Че владиката прави чудеса, Петко е чувал от други хора. Племенникът му, който днес е на 64 години, се променил изцяло, след като е ходил на гроба на Серафим в криптата на руската църква. "Той беше хулиган и истински вагабонтин. Ходил няколко пъти на гроба на дядото и стана друг човек. Това го смятам за истинско чудо", казва Петко.
За разлика от останалите миряни Петко не пише писма на архиепископа. Убеден е, че е в душата му. Споделя, че застава на гроба му, вижда образа му, но няма необходимост да му пише, защото го е познавал. Според него владиката заслужава да бъде канонизиран от Руската православна църква заради това, че чува отправените молитви към него. Петко вече е присъствал на канонизацията на Серафим от българската старостилна църква "Успение Богородично", обявила го за светец още през 2002 г. "За мен лично Серафим е духовен баща, който ме беше приютил под своето крилце. Сега като говоря за него и започвам да заеквам. Не бих казал, че постоянно си спомням за него, но изпитвам духовна благодат като застана пред гроба му", казва с вълнение той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
