Георги Михайлов*
Седях на дългата маса, отрупана с папки, и отгръщах пожълтелите листа от поредното лично кадрово дело (ЛКД) на офицер от Държавна сигурност. На масата срещу мен седеше мъж на около 70 години, който четеше материалите, събирани за него и семейството му от ДС. В един момент мъжът, видимо изпаднал в силна тревожност, вдигна глава и се обърна към мен с думите: "Те са знаели всичко за нас, аз не мога да кажа това на жена ми, тя няма да го понесе." След като му предложих чаша вода и той се поуспокои, излязохме от читалнята и мъжът ми разказа историята си.
В.А. е със старо военно потекло, което автоматично го бележи с доживотно подозрение от системата. Дядо му бил офицер, баща му също. След 9.IX.1944 г. баща му е уволнен от армията, а през 1954 г. е извикан за справка в милицията - откъдето е върнат на семейството в ковчег. Самият В.А. е белязан като син на "царски офицер". Отбива военната си служба като трудовак и, макар че завършва училище с отличен успех, не е допуснат да кандидатства в университета. Жени се за Н.Т., която също е от семейство на репресирани: ситуация, в която нито един от семейството не е член на БКП означава само едно - невъзможна кариера и постоянна заплаха.
Психическият тормоз от страна на ДС и липсата на какъвто и да бил социален шанс тук карат семейството да се реши на бягство във ФРГ в началото на 70-те. За тяхна изненада обаче ДС научава за плана и на 2 юли 1972 г. двамата са арестувани. След кратко следствие В.А. е осъден на 2 години лишаване от свобода за "опит за бягство". Веднага щом излиза от затвора, незабавно се заема с приготовленията за ново бягство. В края на 1975 г. семейството успява да избяга в Австрия, а в последствие и в Западна Германия, където получават статут на бежанци. В.А. и жена му запазват плана си за бягство в пълна тайна дори и от най-близките си, което бележи разликата между успеха и провала - нещо, което ще проумеят много по-късно.
След като се установяват в ФРГ, първото, което правят, е да възобновят пощенската кореспонденция с Е.К. - близка семейна приятелка. През 80-те години Е.К. три пъти посещава семейството по време на организирани екскурзии във ФРГ - тя е от малкото им връзки с България и приятелството им съществува от години.
Идват промените. През 1991 г. заради лошата икономическа ситуация и несигурността в България В.А. и жена му приемат в дома си във ФРГ дъщерята на семейната си приятелка, като поемат издръжката й, докато учи висше образование във ФРГ. Самата Е.К. от 1997 г. до 1998 г. се премества да живее в техен апартамент в Берлин.
И тук стигаме до момента, в който срещнах този мъж. При едно от връщанията си в България през 2012 г. В.А. решава да подаде заявление в Комисията по досиетата, за да провери каква информация е събирала за него бившата Държавна сигурност. Когато получава достъп до досието си, с ужас установява, че някой си агент "Мила" на ДС е донасял всичко за живота му в Германия, дори и най-незначителните подробности. Благодарение на донесенията В.А. си припомня кога е сменил колата си и какво е казал след избора на Ю. В. Андропов за Генерален секретар на ЦК на КПСС. Истинската човешка драма обаче настъпва, когато се установява, че агент "Мила" е въпросната Е.К, която и до днес е най-близката им приятелка, и, за която през годините са направили толкова много.
А ето как се развива тази "семейна близост".
Веднага след бягството ДС поставя задача на агент "Мила" да влезе в контакт с "изменниците на родината" В.А. и Н.Т., за да разбере как са избягали, кой им е помогнал, а също така и техните бъдещи намерения. Особен акцент се слага на това дали общуват с други представители на "вражеската емиграция" и дали планират "нелоялни" прояви спрямо НРБ. Благодарение на информация от агент "Мила" е задържан Асен, близък приятел на В.А., който пренася писма за близките им в България. Трите посещения на Е.К. в Западна Германия през 80-те години също са организирани и платени от Държавна сигурност и дори подаръците, които Е.К. носи, когато им ходи на гости, са закупени от водещия офицер на агент "Мила" ОР Иванов.
Спомням си, че В.А. беше толкова зашеметен от откритието, че само повтаряше "не мога да кажа на жена ми, те онзи ден говориха по телефона". Впоследствие В.А. разбира, че всичко това е направено от агент "Мила" с цел да се ползва с благоразположението на ДС и мъжът й да бъде повишен, както и за да придобие право да закупи апартамент. Това е една от най-големите язви на живота зад желязната завеса: повсеместното недоверие между приятели, колеги, роднини; шпионаж, лъжа и дълго и злокобно протягане към личното пространство. Социалистически рай. С твърде мрачен привкус.
Спасение от края на желязната завеса
През февруари 1988 г. в Първи отдел на Шесто управление на Държавна сигурност е получен сигнал "за нелоялна дейност" от страна на научен сътрудник от "Държавния комитет за наука и технически прогрес" (ДКНТП). В сигнала срещу ст. научен сътрудник В.Г. се казва, че пред колега, същият е заявил "че некомпетентен е не само пролетариатът, но и хората, които го водят, и че все още били на мода старите социално-класови определения". Тъй като сигналът трябва да бъде потвърден, с резолюция на началника на Първи отдел на Шесто управление е заведено "дело за оперативна проверка" (ДОП) "Ренегат". Целта е да се изяснят фактическите данни, които дават основание за подозиране на лицето в антидържавна дейност. За водещ оперативен работник (ОР) по делото е назначен кап. Димитров, който веднага изготвя план за работа по същото. С необходимата взискателност е изготвен и "план за провеждане на агентурно-оперативни мероприятия по обект на ДОП "Ренегат". Съгласно този план започва "изучаване" на близкото обкръжение на В.Г. с цел придобиване на доверено лице, което да предоставя надеждна оперативна информация за поведението му. На вече вербуваните като сътрудници на ДС негови колеги - агент "Галя" и агент "Андрей" се възлага да изяснят плановете му, да проследяват и докладват отношението му към актуални обществено-политически събития у нас и зад граница и към политиката на партията в областта на науката, както и за евентуални връзки с чужди граждани. Но тъй като кап. Димитров е амбициозен офицер и гледа на работата си с необходимата сериозност, той използва пълноценно системата. Нарежда да се проведат т.нар. мероприятия - "М-Вихрен" (контрол на лична и служебна кореспонденция) по име и адрес, "М-Пирин" (подслушване на домашен и служебен телефон) по месторабота, "М-Родопи" (подслушване чрез инсталиран микрофон) по местоживеене. Това ще рече, че от момента на задействането на тези "мероприятия" Димитров получава пълен контрол над неговата лична и служебна кореспонденция, подслушва домашния и служебния му телефон, както и разговорите, които води в дома си с близки и приятели.
Чрез донесенията на агент "Галя" е потвърдено, че В.Г. "изразява недоверие към поредната програма на ЦК на БКП за преустройство в икономиката". ДОП "Ренегат" прераства в "дело за оперативна разработка" (ДОР). "Ренегат" за документиране и пресичане на "престъпната" дейност на В.Г. Изготвен е план за действие, в който на агент "Андрей" е поръчано да внуши на В.Г., че споделя неговите идеи за "обновяване на социалистическото общество" и да провокира В.Г. да напише труд с остро "антисоциалистическо" съдържание. Целта е В.Г. да бъде задържан и осъден по глава 1 от НК "за престъпления срещу народната република".
Всичко предвещава зловещ и манипулиран завършек. В.Г. обаче не е задържан и осъден заради огромния късмет да стане жертва на системата, когато тя е пред самия си край. Пада желязната завеса и всички очаквани последствия за В.Г. отпадат - ДС вече трябва да се грижи за собственото си оцеляване.
*Авторът е историк и създател на сайта desehistory.com
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
