- Иванка Янакиева от Карнобат отива в Германия, без да знае и дума немски
- Ива Ваня е легенда на немското кино, съпругът й е написал "Лили Марлен"
"Чифликът край границата" на Йовков е многополюсна творба, която заема значително място в биографията му, въпреки че критиката не я приема еднозначно.
Малцина обаче знаят, че първата идея да бъде направен филм по нея е на немски секссимвол, започнал от берлинското нямо кино, но на практика роден в Карнобат.
Това е българката Ива Ваня, иначе казано Иванка Янакиева, която едва на 17 години стъпва в Германия, без да знае и дума немски, и успява да си проправи път в киното /все пак още нямо/, след което да стане и съпруга на Норберт Шулц, автор на най-популярната през Втората световна война песен "Лили Марлен". Така Шулц става български зет, баща на две деца с полубъргарски произход, а за Ива Ваня дори и у нас се пее с патос "Цял Берлин й се прекланя,/ българка е Ива Ваня", а пред кино "Одеон" се тълпят опашки, за да видят нейния лик.
В Германия тя има страхотния късмет да изкара курс по актьорско майсторство при ученичка на Станиславски, след това - и хореографски курс. Дебютът й в киното идва през 1924-та година, когато големият режисьор Роберт Вине разпознава талант у девойчето от Карнобат и я взема за роля във филма "Имах един приятел". Неин партньор е суперзвезда на немското кино по това време - Карл де Фогт. През 20-те години тя има щастието да се снима в общо 60 филма. През това време успява и да спечели конкурса за красота "Мис Берлин", въпреки че е миньонче на фона на дългокраките немски хубавици - ръстът й е едва 156 сантиметра, а и не отговаря на изискването всичко красиво да е русо. Сколасва и да завърти любов с внука на кайзер Фридрих Втори - принц Филип, който един ден се удавя и така и не става ясно дали е нещастен случай. Ива Ваня страда, оттегля се от киното и иска да отиде в манастир, но точно в този момент в живота й се появява композиторът Норберт Шулце.
Първоначално взаимоотношенията им са чисто служебни - той й предлага да изпее на български песента му "Лили Марлен", любимата песен на Вермахта, която по-късно става далеч по-популярна в изпълнението на Марлене Дитрих на английски език. По-късно парчето звучи на 48 езика, но в България мнозина го пеят в компанията на гласа на Ива Ваня "За тееб, Лилии Марлеен!"
Именно Шулце прави Ива своя съпруга. Нейното лице е запечатано на пощенска картичка, която се продава и у нас, и в чужбина. Успяват да я изкушат и да се снима в актова фотография - гола до кръста, във време, когато за еротични снимки са се навивали много малко звезди.
Научава се и да язди, а конете й винаги носят български имена - кобилата й например се казва Марица и с нея дори успява да спечели надбягване с препятствия. Успява да се пристрасти към спортни коли и към бридж и да харчи парите си за автомобили - въобще обича да шокира.
В първите цветущи години на нацизма има късмета, че съпругът й Шулце е много ценен лично от министъра на пропагандата Гьобелс, който между другото пише и филмови сценарии и настоява Нарберт да композира музиката за тях. Ива Ваня също има влиятелни обожатели в Третия райх - съществува снимка, на която Гьобелс й целува ръка. Това са все още безгрижните времена на Райха, когато никой не се чувства застрашен, а Хитлер е само изгряваща политическа звезда.
Но когато мнозина от известните актьори на страната вече са подложени на гонения и Гьобелс предлага на Ива да смени гражданството си, тя отговаря: "Хер доктор, нима заради материални облаги човек трябва да се отрече от родината си? Никога не съм се срамувала, че съм българка. Точно обратното - навсякъде го афиширам. Никога няма да се откажа от националността си". И именно тя спасява съпруга си след войната, когато Съветският съюз разгромява Германия и той е заплашен от затвор. Благодарение на това, че знае руски език и може да пее руски романси, тя започва да изнася представления пред червеноармейците, като в крайна сметка двамата с Норберт и децата успяват да избягат.
Като българка обаче Ива не престава да чете книги от родни автори, които й изпращат близките. В един прекрасен ден още преди войната точно така попада на "Чифликът край границата" от Йордан Йовков.
По онова време писателят вече е починал от рак на стомаха, но неговата съпруга Деспа и дъщеря му Елка са още живи. Ива Ваня се впечатлява от възможността сама да снима говорещо кино, при това на български език, като използва за декор добруджанския край. Тя намира продуцент и се кани сама да вложи пари във филм, който развива темата за завистта, злобата и разединението в рамките само на едно село. В архива на Йовков, който неговият внук Боян дари на Държавния архив, има няколко разменени писма между Ива Ваня, от които става ясно, че актрисата и съпругата на Йовков, която точно в този момент е притеснена в момента за пари, са готови да сключат споразумение за снимките. Дори започват да търсят терен, тъй като по това време семейството на Йовков вече живее в столицата, уговарят се и за юридически подробности, например за изповядване на сделката пред нотариус. Епистоларният диалог обаче се проточва. Ива се кани да изиграе ролята на главната героиня Нона, търси се български актьор за главната роля. Точно преди нещата да бъдат окончателно уточнени, избухва Втората световна война и проектът се отлага временно. По-късно непредсказуемите събития правят неговото заснемане невъзможно.
В началото на бомбардировките над Берлин Ива Ваня и Норберт намират единствен изход - да избягат. Семейството успява да се добере до Меката на много нацисти по онова време - Бразилия, където сестрата на Ива, Цветана, работи като примабалерина. Впоследствие все пак успяват да се върнат в Германия - този път в Западен Берлин, където Ива вече се пробва като сценарист на телевизионни сериали. Умира на 85 години, без да успее да влезе в ролята на Нона и да заснеме магичния филм по Йовковия "Чифлик".
Тай бива заснет години по-късно у нас - чак през 1973-та година, като режисьор е Гриша Островски. В главните роли са Доротея Тончева и Стефан Данаилов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
