100 години след трагедията, сполетяла Велико Търново точно на Черешова задушница, за нея днес си спомнят само историците. Датата се оказва преломна и преобръща живота не на няколко семейства, а на населението в старата столица, в Горна Оряховица, Лясковец и селата около тях.
Никой не е подозирал, че в деня, когато се сформира новото правителство на д-р Стоян Данев в София, България ще получи неочакван удар от съдбата и природата. 1 юни 1913 г. остава в хрониките като знак за едно от най-страшните бедствия. Земетресението с епицентър Горна Оряховица връхлита в 11 часа и 28 минути в събота. Някои твърдят, че трусът е бил малко по-късно - в 11 и 35.
Докато повечето търговци са по дюкяните, а към гробищата се носи върволица от хора заради Задушница, под скалите на Велико Търново се чува злокобно бучене, пишат по-късно хроникьорите в записките си. Само за 17-20 секунди три отвесни труса със сила седма степен по скалата на Рихтер превръщат триградието в развалини - рухнали къщи, дюкяни, училища и църкви. Ето мъж описва ужаса в първите минути: "В този момент аз бях в канцеларията си, която се намира на долния етаж на масивно двуетажно здание... Ужасен, чаках срутването му. И когато цял потънал във вар изкочих на улицата, пред мен беше обезумялата тълпа от мъже, жени, деца, разчорлени, боси, голи, тласкани от някаква невидима ръка ту напред, ту назад, с широко отворени очи и зинала уста, издавайки непонятни звуци. Тук баща тичаше да намери излязлата от вкъщи дъщеря, там майка бързаше към училищните развалини да търси своите деца и оглушаваше улицата с рев. По-нататък друга майка си скубеше косите и нареждаше, че детето й е останало в люлката, и молеше навалицата да й помогне да го извадят изпод развалините. Безизходността на положението беше очевидна. Жените и децата приглушаваха със сърцераздирателните си писъци глухия шум на падащи сгради, а по лицата на мъжете се четеше едно тъпо безпокойство, подобно на истинско умопомрачение."
Дълбочината е била на около 10 км. Зоната на разрушение обхваща 1000 кв. км, а трусът е почувстван в цяла България. Това е последното голямо земетресение, регистрирано в горнооряховското земетръсно огнище. Последиците са катастрофални. Всички масивни здания са силно пропукани, а горните части на стените им са разрушени. Цели крила от сградите са рухнали на земята. Във Велико Търново историческите църкви "Св. св. Петър и Павел", "Св. Четиридесет мъченици", "Св. Димитър", "Успение Богородично" са в руини. В различна степен са повредени строените от Колю Фичето църкви "Св. св. Константин и Елена", "Св. Никола", "Св. св. Кирил и Методий", "Св. Спас", а катедралният храм "Рождество Богородично" е напълно разрушен, разказват в спомените си стари великотърновци.
Данните и снимките за трагедията се пазят в специален регистър в архивите на регионалния исторически музей. Там се съхраняват и фотоси от пораженията и след това от възстановяването, казва директорът му Иван Църов. Много от административните и жилищни сгради са необитаеми, без да се извърши основен ремонт. Най-катастрофално е пострадала мъжката гимназия "Св. Кирил", която е служила за лазарет и под руините й остават десетки войници, ранени в Балканските войни. Очевидец разказва следното за мъжката гимназия във Велико Търново: "Напразно търсите предишната импозантност - едната й част и дясното крило са рухнали. На един от прозорците на лявото крило висят навързани един с друг пояси, по които са се спускали бягащите в паниката ранени войници. Колко и как са се спасили? Не знам! Но из руините още се чуват гласове на живи заровени."
По данни от регистъра на актовете за смърт за 1913 г. броят на регистрираните загинали във Велико Търново на 1 юни в 11 часа и 30 минути е 20 души и 1 починал в 14 часа. Броят на починалите по-късно и ранените не може да се установи. Месеци след земетресението е съставена техническа комисия, за да установи стойността на щетите от разрушените здания. Тя разпределя сградите в 6 категории, в зависимост от степента на разрушенията, а общата стойност на щетите на сградния фонд е изчислена на 12 316 000 лв.
Не по-различно е положението в епицентъра на земетресението - Горна Оряховица. Според агентите на тогавашното застрахователно дружество "България" сградният фонд там е унищожен 85%, в съседните Лясковец и Долна Оряховица пораженията са 55-60%. Картината в Горна Оряховица е апокалиптична, а в руините загиват 16 души, според някои са 30. Напълно са разрушени сградите на новия театър, казиното, хотел "Борис", клонът на БНБ, читалище "Напредък", захарната фабрика и керамичната "Централа", църквите "Св. Троица", "Св. Георги", "Св. Богородица", "Св. Атанасий", основното училище, Девическата гимназия. В периода от 1 до 13 юни са регистрирани общо 79 труса с различен интензитет. Те имат разрушително действие и градовете стават необитаеми. Населението се разпръсва по различни места, далече от опасните сгради. Образуват палаткови лагери и се води чергарски живот. Работата на институциите е изнесена във временни бараки.
Показват страха и разрушенията в изложба
Ужасите на разрушителното земетресение от 1913 г. във Велико Търново са представени в снимки. Изложбата с 61 фотоса от фондовете на Регионалния исторически музей в старата столица е подредена на тротоара пред Факултета по изобразително изкуство. Тя беше открита вчера - точно 100 години от природното бедствие. Експозицията, подготвена от отдел "Нова и най-нова история", разкриват в пълнота щетите от катастрофалното земетресение. Част от кадрите се показват за първи път, а сред тях има и пощенски картички, благодарение на които тогава жителите на България, а и на Европа, се запознават с нещастието, сполетяло старопрестолния Търновград.
Великотърновци и гостите на града ще могат да видят руините на емблематични за нас сгради, сред които са държавната мъжка гимназия "Свети Кирил", църквите "Свети 40 мъченици", "Свети Спас", "Св. св. Петър и Павел", "Свети Троица", "Св. Димитър Солунски", "Св. Успение Богородично", "Св. Рождество Богородично", католическата (арменската) църква. Разрушените сгради на улиците "Търговска", "Юнашка" и "Индустриална", на "Баждарлък" и в други райони допълват кошмара на "мъртвия град". Експозицията "Преди 100 години - ужасите на едно страшно земетресение" разкрива не само трагизма на старостоличани през лятото на 1913 година, но и визията на пострадалите обекти преди природното бедствие и след тяхното възстановяване през следващите десетилетия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com