* Мумии подсказват, че египтяните може първи да са стигнали до Америка
* Археолози и авантюристи търсят изгубеното съкровище на цар Соломон
Останки от стари цивилизации, които и до днес смайват археолози, историци, физици и химици. Тайните им остават загадка за учените. Ако бъдат разгадани, те могат да променят начина, по който виждаме миналото. А и със сигурност да повлияят на бъдещето.
Подгответе се за една наистина необикновена историческа обиколка, която включва някои от най-посещаваните от туристи места на планетата. Те са подбрани от Bright Side.
1. Какво има под ухото на Сфинкса?
Хората винаги са имали странно усещане, че Свинксът в Египет крие неразгадана мистерия.
Една от загадките, свързани с него, е наречена "тайният ключ", за който се твърди, че "има силата да промени живота на Земята".
Скритата ключалка е в областта под ухото на Сфинкса. Камък запречва дупка, намираща се точно там, като това се вижда с просто око. Какво пази този камък?Какво е скрито зад него? Археолозите все още се опитват да намерят отговор.
Руското "чудо" Бориска Киприянович, който започнал да чете вестници още на една година, казва, че е претърпял прераждане, като в предишния си живот е живял на Марс и е бил войник. Посещавал е Египет по онова време. Тогава намерил нещо скрито под ухото на Сфинкса. То трябвало да бъде открито и щяло да донесе големи промени на Земята. Бориска твърди, че "тъй като хората са го пренебрегнали, след като им е казал истината, животът на Марс е бил унищожен". Киприянович казва, че "единственият начин да предотвратим нашето унищожение в бъдеще, е да открием какво се крие зад ухото на Сфинкса". Един ден Бориска губи паметта си. Конспиративни теоретици твърдят, че "това може да е причинено от внезапна загуба на информация от предишния му живот или резултат от умишлено изтриване на спомените от някой, който не иска истината да излиза "на светло".
Историята звучи като фантазия, но няма как да се отрече, че нещо е скрито под ухото на Сфинкса. Рисунка от 19-и век показва хора, които излизат от главата на монумента, където може да има втори вход към него. Археолозите казват, че няма как да се влезе в Сфинкса, а всеки път, когато опитвали, пътят им бил или блокиран или наводнен.
2. Дискът от Фестос, който никой не може да разчете
Годината е 1908-а. Италианският археолог Луиджи Перние изследва минойския дворец в античния град Фестос на гръцкия остров Крит (смята се, че дворецът е бил убежище на брата на цар Минос - Радамантис). Там той се натъква на един уникален артефакт - диск със странни символи по него.
Учените смятат, че е създаден през XVII в. пр. н. е. Диаметърът му е 16 см. и е изработен от печена глина. Съдържа 45 тайнствени символа, които се повтарят общо 242 пъти. Заедно с диска е намерена и таблица с надпис на критско линеарно А писмо.
Макар от откриването на артефакта да е изминал повече от век, до ден днешен никой няма категоричен отговор на въпроса какво е написано върху диска. Една от най-популярните хипотези гласи, че става въпрос за кодирано текстово послание с неизвестно съдържание. Повечето археолози са на мнение, че използваната писменост няма аналог в древността. Други предполагат, че дискът от Фестос всъщност представлява геометрична теорема, а трети смятат, че е настолна игра или обект с религиозно предназначение.
Символите са разположени спираловидно към центъра на диска, по посока на часовниковата стрелка. Любопитна подробност е, че те не са издълбани, а щамповани в меката глина, след което тя е била изпечена. Според някои учени, символите са били поставени върху диска с помощта на изненадващо развита технология, сравнима с печатната преса на Йоханес Гутенберг, създадена в средата на XV в. Според носителя на "Пулицър" Джаред Даймънд, тази технология не се е разпространила извън пределите на Крит, защото е била създадена в неподходящ момент от историята.
Езикът на диска все още не е известен. Група експерти наскоро заявиха, че думи, свързани с "майчинство" и "богиня", са сред изписаните. Това навежда на мисълта, че на предмета е гравирана молитва към минойска богиня.
Според други, на диска от Фестос, който се съхранява в археологическия музей в Ираклио на остров Крит, е закодирано послание от извънземна цивилизация или е портал към друго измерение. Трети пък са убедени, че дискът е създаден на митичния изчезнал остров Атлантида.
3. Месоядните гробници в Асос
Древният град Асос, който се намира в Турция, е бил много известен с производството на саркофази.
Още преди да се влезе в града край пътя и днес лежи един огромен древен саркофаг. Името сакрофаг идва от гръцката дума "саркос", която означава плът, и фагос, което означава "който яде". Което означава, че когато се положи тялото вътре, то бързо се разгражда.
За камъка от Асос се е смятало, че улеснява разграждането на плътта поради химическите си свойства. За качествата на саркофазите от Асос споменава Плиний Старши в "Естествознание". Те можели да разложат труповете толкова бързо, че този феномен озадачава учените и до ден-днешен. Те са на мнение, че значителното количество алуминий в гробниците изгаря и поглъща плътта лесно, но това е само теория, която още не е доказана.
4. Кокаин и тютюн в египетски мумии
Когато мумията на египетския фараон Рамзес Велики била изследвана, учените открили следи от тютюн, кокаин и хашиш във вътрешността й. Скоро след това били изследвани и други мумии, където били открити същите вещества.
Как египтяните са ползвали тези субстанции при положение, че те са открити няколко хилядолетия преди тяхната цивилизация? При това на съвсем откъснат континент - Америка, която се смята, че е открита чак през 1492 година от Христофор Колумб. Открието е трудно за разбиране, тъй като драматично би променило познанията ни за историята.
Дали египтяните са открили Америка? Някои вярват, че викингите са били първи, други - че това са китайците, но с тези открития се повдигат още повече въпроси.
Египтолозите имат свое обяснение - много от мумиите са били развивани в миналото, когато започват британските експедиции в страната. Тогава било популярно да се пуши лула, затова те смятат, че мумиите са били "опушени", а много вероятно било върху тях да е паднала и пепел от някой невнимателен археолог.
Но французите оспорват тази теория, защото в мумията на Рамзес съдържанието на никотин било смъртоносно количество. Започват нови тестове, които включват проби от още десетина мумии на древни египятини, живели в съвсем различен район на страната. Те също дават позитивни резултати на кокаин и никотин.
Една от кокаиновите мумии била Хенут Тай - висша египетска жрица, която участвала в големите плавания на фараонката Хатшепсут - за нея се знае, че е пътувала до Индия, а вероятно и до други континенти. Дали древните египтяни не са имали канал за трафик на кокаин с американците хилядолетия преди нас?
Първоначално се смятало, че тяхната цивилизация имала много ограничено корабоплаване, съсредоточено основно по Нил. Но дали египтяните, построили огромните пирамиди, наистина не са били способни да плават в открито море? Разбира се, че са били!
Затова и не е никак изключено да са стигнали до американските брегове няколко хилядолетия преди Колумб. Още повече, че през 1909 двама участници в експедиция откриват в Гранд Каньон пещери, където намират артефакти от древен Египет. Да не забравяме и стъпаловидните пирамиди в древния мексикански град Теотиуакани и по-късния култ на атцеките към слънцето - най-почитания от древните египтяни Бог.
Някои учени смятат, че вероятно отвари от тютюневи растения са били използвани за мумифициране в Египет. Разбира се, има и други обяснения за появата на "американските субстанции" в останките на древните египтяни - възможно е в Африка да е имало подобни растения, които са изчезнали и поради това не са познати на съвременните ботаници. Алкалоидът в кокаина се смята, че се съдържа в растението беладона, което расте и в Африка. А никотин има в редица зеленчуци като домати, картофи и патладжани.
5. Гигантските топки в Коста Рика
Една от големите загадки на археологията е в южната част на Коста Рика. Там по земята са разпръснати стотици гладки каменни сфери, сякаш излезли от детска кутия с колекция от топчета. Тези в Коста Рика обаче са доста големи - най-едрите са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни лежат върху земята, а други са частично вкопани в нея. Кълбата са увековечени в култовата сцена на филма "Похитителите на изчезналия кивот", където макет на една от тях в естествени размери едва не смазва Индиана Джоунс.
Известни са като "Лас Болас", което означава "топките". Историята им ни връща 15 века назад. Археолозите са на мнение, че сферите са дело на културата Дикуис - цивилизация, изчезнала преди пристигането на испанците.
Топките са създавани и "поставяни" из Коста Рика в продължение на над 1000 години. Въпреки че учените знаят кой ги е направил, целта и причината за тяхното създаване още са неизвестни. Топки са открити и в други части на Централна Америка. Никъде обаче те не са толкова много и с такова добро качество като в Коста Рика, където са около 300 на брой. Според мнозина те са съвършени като пропорции и гладкост.
Съществуват най-различни митове. Според един кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а според друг са дело на самата майка природа.
Най-интересната и, естествено, най-оспорвана теория е, че каменните сфери са били поставени на специални места от индианците в епохата много преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете. Тяхната функция била да улавят и настройват енергията. Според тази теза каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали различните честоти, които пък след това били улавяни от извънземните. Т.е. каменните топки били своеобразни антени, приемник за комуникации на извънземните.
Според други изследователи камъните са имали астрономически функции. Много от тях са открити на групи до 20 броя, често разположени в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии. Често тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те даже били навигационни маркери за кацащи космически кораби.
Друга много разпространена теза е, че тези различни по големина каменни кълба са били използвани като символ за ранга на вожд на племе или на цяло село. Може да са служели и като религиозни или церемониални символи.
6. Камъните на Пума Пунку
Пума Пунку означава "вратата на пумата" на езика аймара и е име на комплекс в Боливия. Построен е от хората от културата Тиванаку - цивилизация, предшестваща инките. Структурите са направени от големи издялани камъни, които са съединени. Най-голямата мистерия на Пума Пунку е как са успели древните хора да пренасят огромните каменни блокове на разстояния от 10 до 100 километра. Друг интерес въпрос е как са успели да направят толкова прецизни разрези в камъните.
Модерните инженери не могат нито да отговорят на този въпрос, нито да повторят постижението на древните хора отпреди хиляди години.
Изграждането на стените също остава мистерия. Всеки камък е уникално изрязан, за да си пасва със съседния, като крайният резултат прилича на пъзел. Стените са построени и без нуждата от хоросан, което представлява предизвикателство за съвременните инженерни способности на човечеството.
Възможно ли е строителите на Пума Пунку и други подобни монументи да са имали достъп до технологии, за които сега само можем да мечтаем? Технологии, които са се загубили в историята и не представляват никакъв интерес за днешната догматична наука.
7. Древна карта на изгубено съкровище
През 1947 г. един бедуин от племето таамира обикаля хълма Кумран, разположен на западния бряг на Мъртво море, търсейки загубена коза.
Така открил пещера с 45 глинени съда. В делвите имало кожени свитъци. Разочаровани, че не е нещо ценно, бедуините продали находката си за 250 долара на архиепископа на Сирийската православна църква Атанасий. Година по-късно израелското правителство откупува ръкописите за 1 млн. долара. Така било направено най-голямото археологическо откритие на ХХ век - намерени били Кумранските ръкописи, известни още като ръкописите от Мъртво море.
Документите от Кумран са написани предимно на кожа и пергамент, но един свитък напълно се различава от останалите. Той е изработен изцяло от мед. 3Q15 не съдържа библейски текст, написан е на език, който не се среща в нито един от другите свитъци, а разчитането му разпалва въображението на хилядите търсачи на изгубени съкровища. Мнозина вярват, че свитъкът е карта на съкровище. Някои експерти са сигурни, че тя води до съкровището от Втория йерусалимски храм, унищожен през 70-а година сл. Хр. Голяма част от картата е дешифрирана, но остава неразбираема, тъй като е изключително прецизна в инструкциите, като например "завийте наляво при водния фонтан". Затова е невъзможно съкровището да бъде открито, тъй като тези места са или изгубени отдавна или покрити с пясък.
Медният свитък 3Q15 съдържа описание на 63 места, където за скрити невероятни съкровища от злато и сребро. Поради спецификата на библейските мерни единици е трудно да се определи точното тегло на съкровището, но вероятно става въпрос за тонове благородни метали, които в паричен еквивалент са равни на минимум три милиарда долара, а в исторически - неоценими. Откъде обаче се е взело това съкровище? Митичното наследство на цар Соломон?
Според Стивън Пфан, един от учените, участващи в разчитането на ръкописите, медният свитък е дело на зилотите, известни с непримиримостта си към Рим. Те защитават до последно Храма и богатството му от посегателството на римляните и успяват да укрият голяма част от богатството. Медният свитък - карта е съставен непосредствено преди разрушаването на храма. В него лесно могат да се открият някои от местата с укрито съкровище: Йерихон, долината Ахор - северно или южно от Йерихон, планината Геризим, пещерата до фонтана на дома Хаккоз - вероятно мястото на втория Йерусалимски храм и др. Има обаче и кодирани места, които е трудно да бъдат локализирани, като "Каналът на Соломон", в който има укрити голямо количество сребърни монети, "Милхам", където са скрити облеклата на първосвещеника, вероятно с камъните "Урим и Тумим" и всички останали безценни атрибути, описани в Библията.
В последните няколко реда от свитъка се говори за едно още по-голямо съкровище "в сух кладенец при Кохлит"..., но обяснение за това как и къде да се намери кладенецът се съдържат в копие на медния свитък. Това означава, че някъде, може би в Кохлит, има укрит и втори меден свитък, който е допълнителен ключ за намирането на предметите, описани в първия.
Според Джоел Розенберг, намирането на втория свитък би довело до откриването на "Ковчега на Завета", изчезнал безследно през 621 г. пр. Хр., когато Навуходонасор превзема Йерусалим. Стивън Пфан обаче смята, че голяма част от съкровището е било намерено и изнесено още от римляните. Като доказателство Пфан посочва писмо, в което император Тит пише, че Колизеумът в Рим е построен с плячката от Юдея. Да, навярно някаква част е попаднала в римски ръце, но голямото съкровище вероятно още очаква своя Индиана Джоунс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
