Репортери откриха, че са им използвали парафите, без да знаят
Комисията не е упълномощена да проверява за фантоми в списъците на инициативните комитети
Няма избори, преди които да не се разрази скандал с неправомерно използване на лични данни. Предстоящият президентски вот не направи изключение. При проверка в уебсайта на комисията репортерите на бТВ Канна Рачева и Мария Цънцарова установиха, че са се "подписали" в списъци в подкрепа на националния референдум и на конкретен вицепрезидент. "Оказа се, че съм подкрепила г-н Петър Кичашки без да зная за това", поясни Канна Рачева. "Той започна да ми се обажда и да ми се извинява, като поиска да се изясним", допълни репортерът.
Правомощията на Централната избирателна комисия са да провери набора от документи, които Изборният кодекс изисква по устав, но няма правомощия да проверява истински ли са подписите в подадените списъци, коментира скандала говорителят на ЦИК Камелия Нейкова. Тя обясни, че проверките на личните данни се извършват от ГРАО, а комисията не е упълномощена да разследва фалшиви ли са подписите. Механизмът, по който ЦИК трябва да гарантира истинността на документите, е упълномощено лице, което се подписва на всяка страница с личен подпис и три имена.
В случай на откраднати лични данни комисията може да предостави само заверено копие от конкретната страница, на която фигурира подписът на определен човек, но оригиналната страница може да се изиска само в хода на официално разследване. "Трябва да се подаде сигнал към Комисията за защита на личните данни. Не е редно да се крадат подписи, но няма законов механизъм да се установява достоверни ли са вписаните данни", допълни Нейкова, като поясни, че: "Не е възможно да се подаде нов списък, но
всеки участник може да поиска заличаване
Канна Рачева обаче твърди, че тя не си е слагала подписа. "Това е престъпление", категорична е съдебната репортерка.
Правозащитникът и блогър Светла Енчева също алармира във вторник, че ЕГН-то й се оказало в списъка на лицата, подкрепящи Инициативен комитет с представляващ Петър Кичашки, който се е регистрирал като застъпник на теза в референдума на Слави Трифонов. Енчева разкри случая във Фейсбук, а по-късно потвърди пред медиите, че не се е подписвала в каквато и да била подписка. Гражданите могат да проверяват през електронната система на ЦИК дали името им присъства в списъците за подкрепа за участие на президентските избори и информационно-разяснителната кампания на националния референдум, разясни Камелия Нейкова.
Услугата за проверка на евентуална злоупотреба с личните ни данни вече е активна на сайта на ЦИК. "От 2014 година, когато се прие този Изборен кодекс, избирателите имат възможност да извършват проверка в списъците за подкрепа за участие в изборите и за издигането на независим депутат. Гражданите вече ще имат възможност да извършват и проверка в списъците в подкрепа на партии, коалиции и инициативни комитети, които ще се регистрират за участие в информационно-разяснителната кампания на националния референдум. Възможността за проверка става през интернет страницата на ЦИК", разясни Нейкова.
Говорителят на ЦИК уточни, че когато избирателят желае да извърши проверка, получава своя персонален идентификационен код на електронната си поща, след което
влиза в системата и въвежда своето ЕГН
персоналния идентификационен код, контролния код и изпраща заявлението до системния оператор, като по този начин може да извърши проверка дали фигурира в съответния списък. "Ако установи, че фигурира в списък, в който не се е подписвал и неправомерно са използвани неговите лични данни, тогава той трябва да се обърне към Комисията за защита на личните данни, която дава доста указания в тази посока", посочи още Нейкова.
Това може да стане лично на хартиен носител на адреса на КЗЛД, с писмо, по факс, по електронен път и чрез сайта на Комисията. През 2014 година избухна скандал, след като само за час след пускането на тази система за проверка на подписите заваляха жалби до ЦИК, КЗЛД, а някои от тях стигнаха до прокуратурата.
Въпреки видимите доказателства открадването на подписите по никакъв начин не влияе на регистрацията на партията. Ако някоя политическа формация е откраднала вашия подпис, то тя си остава в надпреварата.
Искат лични данни даже в кварталния магазин
Започнаха да искат личните ни данни навсякъде -даже в кварталния магазин. Често пъти се предоверяваме и неслучайно зачестиха злоупотребите с тях. Намираме в пощенската си кутия, че сме теглили три заема и не ги изплащаме. Това алармираха пред "Стандарт" потърпевши столичани. Как и от кого могат да се използват личните ни данни?
Право да ги обработват имат само администратори на лични данни. Това може да са както физически лица, така и юридически, а най-често в тази роля са органите на държавната власт и общините. Именно администраторът на лични данни определя целите на обработката и начина на нейното оъществяване. Важното тук е, че никога и по никакъв начин обработването на лични данни не може да стане без нашето изрично съгласие. Освен това във всеки един момент администраторът е длъжен да отговори на кой етап от обработката са моите лични данни при поставено запитване, като тази информация ни се предоставя безплатно.
Забранено е обработването на лични данни, които разкриват расов/етнически произход, политически, религиозни и философски убеждения, както и лични данни, които се отнасят до здравето и сексуален живот.
Изключения от горния принцип се допускат само ако е дадено изрично съгласие. Става въпрос за трудови отношения, съществуваща опасност за нечий живот и здраве или когато обработването се извършва от организация с нестопанска цел в рамките на съдебно производство или за целите на медицината, журналистиката и изкуството.
Важно е да се знае, че мобилните оператори нямат право да снемат копие от документите ни за самоличност. Същото важи и за работодателите - те могат да копират личната карта само с изрично съгласие.
Надзорът в България за нарушения в тази сфера се осъществява от Комисията за защита на лични данни /КЗЛД/. Именно тя сертифицира въпросните администратори на лични данни и извършва проверки по повод на тяхната дейност. Също така КЗЛД е и държавният орган, към който трябва да се обърнем, ако имаме основателни подозрения, свързани с обработването на лични данни от конкретен администратор. В жалбата задължително трябва да се посочи: имена, адрес, телефон и e-mail за връзка. Анонимни жалби не се разглеждат.
Ако жалбата е подадена по електронната поща, тя трябва да бъде подписана с електронен подпис.
В рамките на месец от подаването на жалбата трябва да се получи информация от КЗЛД относно предприетите от нея действия по сигнала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
