Когато в Судан е зима, навън е 35 градуса, а местните гледат да приключат с ангажиментите си сутрин рано, когато все още е хладно. Из тази интересна африканска страна обаче има и мистериозни места, на които, въпреки припичащото навън слънце, духа студен вятър, а въздухът е кристално чист. Едно от тези места е уникалната зелена местност Аркаиут, където се намира планината Джебел Ас-Сит.
Аркауит е на два часа път от Порт Судан. Минаваме през планините, наречени "Веригата на Червено море", които започват от Асуан в Египет и завършват в Еритрея. Там, на 1200 м надморска височина, усещането е за друга планета - планината е величествена, но напълно гола, без нито едно дърво. Образувана е от множество изригнали преди хилядолетия вулкани. Времето е превъзходно, 26 градуса, с лек ветрец. От Аркауит решаваме да се отбием в един от най-мистериозните градове на света - Сауакин. Колкото и да е страшен този опустял град, той има своя принос в историята на Судан и свидетелства за велик период от нея. Остров Суакин се намира на 58 км южно от Порт Судан и през XIX в. е бил голям търговски център. Преди хиляди години е бил използван от фараон Рамзес III като основно търговско пристанище. Днес е едно от местата, които са придобили градски облик в новата си част с уникални архитектурни стилове и с невероятните мистериозни инциденти, които до ден днешен се случват в старата част на града.
Местните ни придружители са категорично против да ходим там, тъй като се смрачавало, а никой не смее да влезе по тъмно в опустялата стара градска част. Портата се заключва точно в 18.30ч. Суданците са толкова притеснени от желанието ни, че започват да спорят помежду си на неразбираемия им диалект. Дълго се чудят как да ни разубедят, но в крайно сметка не успяват и специално за нас се отварят портите на опустелия призрачен град. Влизаме само обаче чужденците, тъй като суданците твърдо отказват да прекрачат прага и остават да ни чакат отвън. Всички се питаме защо ли е толкова страшен Сауакин. Поверието гласи, че е обитаван от джинове. Сауакин е построен преди векове не от камъни и тухли, а от мъртви корали. Според един руски изследовател някои от коралите, ползвани при градежа, ненадейно оживявали. Може би това обяснява донякъде появяващите се от време на време странни шумове. Каквато и да е причината хората да го изоставят така драматично, Сауакин е имал и своите славни дни. Изграден е от Османската империя, но полуостровът е известен хилядолетия преди това. "Сауакин" на арабски означава "жители", но всъщност в този град няма такива. Той мистериозно е изоставен от всички. А
някога е бил едно от най-важните пристанища
на Червено море
откъдето преминавали търговците на коприна, слонова кост, необработени скъпоценни камъни и злато. От Сауакин етиопските търговци тръгвали с кораби за Йерусалим, натоварени с кафе и благовонни масла, мюсюлмани пък поемали на хаджалък към Мека. През Сауакин минавали и търговците на роби и на жените за харемите. Сауакин бил пресечната точка на венецианци и турци, гърци и индийци, араби и африканци. Местна легенда разказва, че градчето първоначално се е казвало "Суаджин", от думата "джин" - дух, призрак. Цар Соломон, който умеел да общува с духовете, успешно затварял джиновете на този полуостров. И така мястото било наречено - "Сауаджин" - затвор на духовете. И до днес тук нощем се чуват странни звуци. Единствените обитатели са черните котки с очи, светещи в червено, и козите, които ядат риба.
Местните твърдят, че котките не мяукат, а лаят. Други са убедени, че животните говорят на странен диалект. Странното е, че те се появяват само нощем. През деня няма да видите жива душа в старата част на Сауакин. Преди години стадо черни кози изневиделица се появили в двора на един от ресторантите в населената нова част. Собственикът на заведението решил да си направи шега с добитъка като им размахал прясна риба. За негово учудване козите се нахвърлили настървено и изяли все още живата риба. От тогава тези кози все се въртят там. Едно от животните дори си има име - Асия и обожава кока-кола. Веднъж изпила цели осем бутилки на екс. Козата до ден днешен взима лакомо риба от ръцете на посетителите, с което доказва твърденията на местните жители, че това не са кози, а духове. Собственикът на ресторанта Джамал твърди, че
стадото е вечно,
козите не умират
Никой не смее да ги заколи или да вземе мляко от тях, защото са джинове, твърди той. Рибарят Иимад пък казва, че във водите около Сауакин има странни риби, които са с напълно човешка челюст. Захапката им е като на хората. Иимад е повече от убеден, че това са джиновете на удавниците, преродени в риби и само по зъбите ще ги познаете. "Рибите са толкова зловещи, че ако ги видите, тръпки ви побиват", разказва старецът. "Ние не ги ядем, защото това са хора", пояснява той. Това призрачно място е наистина смразяващо. От опустелите сгради се чуват странни звуци и скърцания. През XIX в. един любопитен швейцарец замръква в Сауакин и с ужас установява, че повечето къщи са необитаеми и се рушат. Там, в града на призраците и духовете, някога е била построена първата банка в Судан. Логично, щом през острова са минавали всички пътища на търговията.
Заговарям Абу Махмуд, местен продавач на подправки в новата част на града. Той дори не иска да говори за Сауакин, тъй като вече слънцето било залязло. Все пак успявам да му изкопча няколко думи. "Преди време видяха там призрака на една девойка, за която се твърди, че се е удавила много отдавна.
Нейният призрак излиза в бяла рокля след полунощ и сяда на кея
разказва старецът.
Други пък твърдят, че много кораби са потънали буквално до брега на Сауакин. Учените го обясняват с кораловия риф, който се намира в близост - корабите не го виждали и се удряли в него. Но местните са на друго мнение. "Преди един век тук потъва етиопски кораб, пълен със злато и накити. След време жените от града ходили накичени с тези накити, а никой не е можел да ги извади от тази дълбочина", разказва Абу Махмуд. Преди повече от десет години пастир пасял козите си в близост до портата на стария град. Започнало да се смрачава, той тръгнал да се прибира, но забелязал, че му се губят две от животните. Тръгнал да ги търси и ги видял от другата страна на портата на призрачния град. Само че били с тела на мъж и жена и с кози глави. Едва зърнал ги обаче, странните същества изчезнали в тъмнината и никога повече не се върнали.
Други местни разказват, че нощем се чува малко момченце, което пее една и съща песен. Твърди се, че гласът е на дете, паднало от скала.
Това не са единствените тайни, които пази Сауакин. А самият Сауакин пък не далеч не е единствената мистерия в Судан. Такава и до днес продължават да са местните дервиши.
Те са суфитски поклонници, които са част от ордена "Тарика Ал-Кадирия", един от най-разпространените в Судан и Северна Африка. Суфизмът - едно от най-миролюбивите, но и най-мистични течения в исляма, има трайни корени в Судан, където в наши дни има над 4,5 милиона последователи. Това обяснява защо в тази страна радикалният ислям и агресивният джихадизъм нямат място.
Суданците са миролюбиви, спокойни
и много гостоприемни
което до някъде се дължи именно на догмите на суфизма. Важно е да се отбележи, че суфизмът, заедно със "зикр" - повтаряне на името на Всевишния до състояние на екстаз, както и "мадх" - хвалебствени монотонни песнопения към пророка Мохамед - са важна част от религиозния живот на суданците. Суданските дервиши са известни в цял свят със своите нетипични и уникални само за тях ритуални танци. Те са съпроводени от ритмично и монотонно барабанене до изпадането им в състояние на истински транс. Церемонията се извършва всеки петък пред джамията "Хамад Ан-Нил" в Омдурман. Дервишите, облечени в ярко зелени дрехи, се събират преди залез-слънце, като образуват голям кръг, в който има жени, деца и често пъти много туристи, тъй като церемонията е една от основните туристически атракции в Судан. Интересното е, че многобройните зяпачи изобщо не пречат на медитацията и транса на дервишите. Те напълно се изключват от заобикалящата ги среда. Дервишите в Судан нямат нищо против чужденците, напротив, те с радост приемат посетителите от всички краища на света, дори не възразяват да ги снимат докато извършват религиозните си обреди. Не само на това място, но по принцип в Судан чужденецът се радва на голямо уважение и невероятно гостоприемство. Суданците дори си имат специална дума за това на техния диалект - "Ал-Хауаджа", което в общи линии означава чуждоземец, странник, пътник от друга земя. И така, чужденците изобщо не помрачават мистичния религиозен ритуал на суданските дервиши. Церемонията им започва с т.н. "мадх". Публиката също заразително започва да приглася и танцува с дервишите, водена от невероятния и запленяващ ритъм на ударните инструменти.
След церемонията на благодарност към пророка, следва т.нар. "зикр", в който
дервишите повтарят монотонно фразата "Ля иллахи илла Алла", което в превод от арабски буквално означава: " Няма друг Бог, освен Аллах!". Фразата се повтаря също в определен ритъм, с определена низходяща интонация и монотонно. Всъщност "закр" е непрекъснатото споменаване на името на Всевишния до достигане на състояние на транс и екстаз, при който се осъществява директната връзка на духа с Бога. Дервишите запалват около себе си много тамян, което придава още по-голяма мистика на ритуала. В състояние на съвършен транс дервишите се издигат над повърхността на земята. Тази индивидуална комуникация с Аллах е в основата на суфистките практики. Дервишите започват да се въртят в кръга. С музиката, аромата на изгорелия тамян, безкрайното еднообразно повтаряне на религиозните песнопения и въртене те изпадат в състояние на медитация. В края на дългия ритуал, когато вече слънцето е залязло, суданските дервиши извършват своята последна за деня молитва в джамията. Зашеметената от зрелището на дервишите публика още дълго остава на площада вкаменена от въздействието на мистичните тонове на барабаните. Самите зрители са изпаднали в транс, без да забележат.
Напускаме площада и си мислим колко мистика е събрана в тази древна страна с огромна история и цивилизации под пясъчните си дюни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
