От 2000 г. пернишките села гонят злото в нощта срещу Васильовден
Рейнджър от Афганистан и бивш футболен национал водят дружината на Долна Секирна
Сурва се носи в сърцето - така възрастен сурвакар с маска поне на 30 г. от Пернишко обяснява магията на неизменния поне от 2000 г. празник в пернишките села в нощта на 13 срещу 14 януари, когато по някой стародавен календар е Васильовден и започва Новата година. Това е нещо като съкровените трепети по изгора, които само се чувстват и не се обясняват с думи. Сурва е в сърцето и на маскираните, и на зрителите, и на стопаните на къщите, където сурвакарските дружини минават със старото поверие, че гонят злото, болестите и вещаят берекет.
Сурва е в сърцето и на Боби и Румен. Богомил Савов е обичан в Пернишко футболист, играл даже в националния отбор, но след контузия му се наложило да се раздели със спорта и от години е свързал съдбата си с родното си село Долна Секирна. Но и когато тренирал активно, си тръгвал от лагера на националите, за да участва в празника. Румен Баяка е рейнджър с 6 задгранични мисии и до днес разказва как бил в Афганистан точно по тези дни и плакал със сълзи, че няма да е със сурвакарската дружина. Двамата са двигателят на традицията от най-ново време, но дали от скромност или по-скоро с ясно съзнание твърдят, че всеки човек от групата и всички, които участват в логистиката, са важни да я има сурва и да пребъде.
И тази година дружината се събира на мегдана. Маските са потегнати, звънците - акордирани. Костюмите от яркочервени ленти и обърнати с козината навън кожуси са подновени. Дружината чака гости в центъра на селото, където е
вдигната клада, която всеки миг ще пламне
Сурвакарите танцуват с добре оттренираните стъпки и тежестта на звънците усилва ритъма, който се задава и от мощни тъпани. Гости са им групите от Чепино и Елов дол. Това е част от новата традиция - да се разменят визити и да се срещат гости. В нощта на 13 януари маскирани групи обикалят селата вече с модерни автобуси и друг превоз и гледката вече не е необичайна. Миналата година долносекирската сурвакарска дружина била поканена да гостува в софийската Бистрица за Сирни Заговезни и сега бистричани, водени от кмета Николай Гюров, са гости на празника. Страхотна беше изненадата им, като разпознаха в един от маскираните мъже огнеборец, участвал в гасенето на големия пожар на Бистришко бранище. То е така, колкото и да са маскирани мъжете, жените и децата - от пеленачета до ученици в гимназията - в тях се откриват познатите лица.
Кметският наместник на селото Лъчезар Лазов е перфектна мъжка булка. Цялото семейство на майстора на дървените лица на маските Йордан Йорданов е също в дружината заедно със сина си Христо, който бил маскиран за пръв път, когато бил на година и половина, и оттогава не е пропускал празник. Христо е в дует със своя братовчед Влади и е истинско удоволствие
да ги гледаш как вихрено танцуват
сурвакарския танц, научен сякаш още когато са се учили да ходят. Майстор на маски и е бай Драго от Чепино. В неговото село живеят около 30 човека, но сурвакарската група наброява поне 140 маскирани. Ако на празника на село не се съберат, за пернишкия фестивал, който се прави всяка година в края на януари, идват всички от къде ли не, даже от чужбина.
Тази година Богомил Савов и неговите братя не са сред маскираните. Наскоро са загубили майка си - баба Деница, която също е ходела със сурвакарската група до последно, накипрена със 150-годишния си литак. Миналата година тя беше най-щастлива заради удостояването на групата с най-голямата награда на пернишкия фестивал - златната маска. Групата е била на маскаради в Дания, Италия, Словения, Словакия, Сърбия и Македония, два пъти в Турция и на повечето фестивали у нас. От известно време Богомил, подпомогнат от двете си дъщери Габи и Деница, които вече са завършили и работят като IT специалисти, се е заел да събере историята на сурвакарската дружина от селото и вече има над 220 стари черно-бели снимки от празника на село и от участията по фестивали. Той държи кокетно кафене в центъра на селото и там на екран пред постоянната клиентела снимките се прожектират и се разпознават хората по тях. Така се издирват самите участници или техни наследници, за да се търсят още стари фотоси. Публикуват ги и във Фейсбук и от коментарите по тях се събира още информация. Дружината
вече има и собствен сайт
и така е излязла от сградата на читалището във виртуалното пространство.
На този ден Боби празнува рожден ден на кафенето, което отворил тъкмо на сурва преди години. Гостите за празника - специалисти от БАН, етнолози, журналисти и любители, са добре дошли и, наред със засуканите мезета и купешки напитки, на трапезата ги чакат задължителното за празника меню от греяна ракия, вариво от свинско със зеле, свинска пача и пържено с туршия и праз свинско. Зелникът, баницата и питката са домашни и по стари рецепти и са вместо хляб. Деница и Габи, накипрени в носиите на покойната си баба, заедно с майка си Таня, шетат около гостите.
Така е в повечето пернишки села. По по-отскорошна традиция кметът на пернишката община - сега инж. Иван Иванов, дава начало на игрите и това се случи в село Лесковец, където беше запален първият сурвакарски огън тази година. После рейдът минава, където успее, но веселбата продължава цяла нощ. На спектакъла на селския площад до маскираните майки и татковци е пълно и с дребни дечица. После сурвакарите тръгват да обикалят по къщите - чак до другия ден, и
понякога им се случва да изминат и по 30 км
защото има села с по 10 махали, както е в Долна Секирна. Напред върви пресъздадена сватба с мъжка булка, а подире са сурвакарите, мечкарите или както още се наричат, но не и кукери, които са по други краища на страната. Случва се, както е в село Гигинци, и булката, и младоженецът да се казват Петър. От пазвата на булката стърчи шише вино, но и защо ли не като навремето на бебетата правели винена попара. Там и водачът на групата, наричан с дума нещо като "болюк башия", но във всяко село звучаща по различен начин, е Петър. Попът обаче е Ради и е толкова колоритен, че макар да е мразовита нощта, мнозина рискуват да ги поръси с водата от котлето заради цветущите му наричания.
На жените пожелава по няколко мъже
да им дадат тази година, на мъжете - да идат в Америка или шефът да им вдигне заплатата.
Дали някой вярва, че сурвакарите гонят злото и болестите, е трудно да се каже, но всички, докоснали се до сурва, разбират, че това е коренът и кръвта на предците, загнездени е дълбоко в сърцето на хората от Пернишкия край. А Румен Баяка с висок градус на настроението изпраща гостите, припявайки: "Където и да си - българин бъди".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
