Сряда,

Саркофаг сочи гроба на Петър I

От: Администратор -
A
A
A

Шумен. Гробът на цар Петър I се намира в малка църква между Патриаршеската резиденция и Дворцовата базилика в Преслав. В това е убеден родният Индиана Джоунс проф. Николай Овчаров. "Това е хипотезата, която смятам да лансирам след дългогодишни проучвания и анализи, започнати още от покойния ми баща Димитър Овчаров и колегата Живко Аладажов. Гробът на Петър I се намирал именно в тази "гробищна църква - мавзолей", чието датиране, според разчетени различни археологически особености, съвпада със смъртта на българския владетел през 971 г. Когато обектът е открит преди години, се оказва, че в подземие на около два метра под земята е открито парче от мраморен саркофаг, с част от ореола на светия - фрагмент от най-ранния стенопис, откриван по българските земи през Средновековието", поясни професорът.

По думите му откритието доказвало, че в църквата е положен голям мраморен саркофаг, като всички данни и стилови особености сочат, че църквата е строена през втората половина на X век и в нея е погребана видна личност, която най-вероятно е цар Петър I. Известно е, че той е канонизиран за светец, и поради тази причина било логично храмът да се намира в т. нар. патриаршеска част на Преслав. "Аз ще искам тук да сложим една табелка, че това място е предполагаемият гроб на големия български цар Петър", категоричен е проф. Овчаров.

Историкът показа и първия стенопис на българска църква, стигнал до наши дни. Той се съхранява в историческия музей на Велики Преслав. Запазените фрагменти от него показват изображение на Архангел Михаил, който е красял стените на кръстокуполната църква в старата столица. Стенописът е датиран към първата половина на X век.
Находките от тазгодишните разкопки в Преслав включват още монети, апликации за колан и елементи от богослужебен инвентар. Особен интерес предизвика погребението на мъж, в чиито очи са били поставени монети, а до тялото му - лозарски косер. Според проф. Овчаров в случая става дума не за ритуал против вампирясване на покойния, а за наследство от езическите времена - полагане в гроба на мъртвия на острие, с което да се пререже нишката на живота.
Открити от археолога Ангел Конаклиев тръби от водопроводната и канализационна система на втората българска столица са другият хит на разкопките през този сезон.

"Всички те имат различна украса. Интересна е и последователността, по която са полагани в земята - седма тръба е без украса. Тепърва ще анализираме за какво става дума, защото наистина е неясно защо да украсяваш нещо, което ще отиде под земята. Може би става дума за някаква майсторска марка или знак", коментира проф. Овчаров. По-важното е, че Велики Преслав е имал перфектни ВиК, на които може да се завиди и днес, категорични са археолозите.

Друго ценно откритие е съкровище от 103 медни монети от края на XII и началото на XIII век.
Миналата година пък бе намерен комплект от 11 медни накрайника за писалка до Патриаршеската базилика в дворцовия комплекс на Велики Преслав. Писалките са използвани от книжовници от школата на Цар Симеон. "Такова нещо не е откривано въобще не само в България, а и в света", каза при представянето на находката проф. Николай Овчаров.
До февруари 2014 г. трябва да бъде завършен проектът по социализацията на Велики Преслав на стойност над 4 млн. лева.

Удар поваля най-дълго управлявалия цар

Цар Петър управлява България от 927 г. до 969 г., което го прави най-дълго властвалият български монарх. Той е втори син на цар Симеон Велики, но наследява престола по волята на баща си. Той е и първият български владетел, сключил брак с чужденка. Негова съпруга става внучката на император Роман I Лакапин - Мария, която била прекръстена на Ирина в чест на "дълбокия мир", който настъпва между двата народа. По силата на сключения договор Българската архиепископия е издигната в ранг на патриаршия, а архиепископът на Дръстър (Силистра) - Дамян, става първият български патриарх. Освен това Византия официално признава царската титла на българския владетел. Първородният син на цар Петър от брака му с Мария-Ирина е цар Борис II. Те имат и още един син - Роман-Симеон.

С подписването на "дълбокия мир" недоволството в преславския двор обач нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван, по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър се справя и с тази заплаха и се утвърждава на престола, но не успява да запази границите на държавата, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав вдига въстание и възстановява независимостта на Сърбия. Маджарите нахлуват моногократно - 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър съумява да се справи и с тях чрез сключване на договори, насочени срещу Византия.

През 968-969 г. в България нахлуват войските на киевския княз Светослав, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар.
По негово време по българските земи се разпространяват ереси, една от които е богомилството. Освен това като форма на социален протест все по-големи размери придобива отшелничеството, чиито най-ярък представител е свети Иван Рилски. Цар Петър твърдо защитава православието, заради което е канонизиран за светец от Църквата.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички