- Животът на голямата актриса е белязан с драми - на 3 г. пада в камината, на 71 й ампутират крака
- Изритват я от Комеди Франсез, след години директорът я моли на колене да се върне обратно
Сара Бернар е една от емблемите на френското кино - жената тайфун, която така и не научава кой е баща й, но успява да капитализира миналото си.Майка й на 14 години пристига в Париж без да има дори едно су в джоба си. Тя се качва в дилижанса, на парижката гара оставя като залог за пътуването си мукавен куфар, натъпкан със слама и незабавно се отправя към Пале-Роял с идеята да се поотърка до светския елит. Красивата Йоли скоро става една от най-известните куртизанки във френската столица. Сменя името си на Жули Бернар и през 1844 ражда дъщерята си Сара, без да е сигурна кой е бащата. Версиите варират - твърди, че може да е студент по право, счетоводител, а може би морски офицер.На тригодишна възраст Сара пада в горящата камина и сериозно изгаря ръцете и лицето си. След злополуката всеки ден я слагат в бъчва с мляко и мажат изгорените места с масло. Благодарение на това нетрадиционно лечение белезите се изличават - изгорялата кожа се обелва и новата е с удивителен перлено-розов оттенък.Всъщност дали Сара Бернар е родена на 22 октомври, както твърди историята, е спорно. Нейното свидетелство за раждане е загубено през 1871 година по време на пожар. За да докаже обаче, че е френски гражданин, тя изработва фалшиво свидетелство за раждане, на което пише, че родителите й са Джудит ван Хард и Едуард Бернар от Хавър. Това не е първият път, когато тя трябва да лъже през живота си. Вероятно по тази причина
Александър Дюма-син я описва като прословута лъжкиня
Когато момиченцето поотрасло, Жули го настанява в пансион към манастира Гран-Шан, откъдето изключват Сара четири пъти за непристойно поведение и четири пъти я приемат обратно, не можейки да устоят на сълзите и обаянието й.До 15 години тя вярва, че ще стане монахиня, макар в клас да не показва високи резултати в нищо освен в рисуването и географията. На 16 години обаче случайно Сара попада в Парижката консерватория, после и в Комеди Франсез, но и на двете места не е блестяща ученичка и изхвръква със скандал. Иронията е, че след като бива изхвърлена от "Комеди Франсез", 12 години по-късно директорът на трупата я умолява на колене да се върне, тъй като вече е станала известна.Докато обаче е персона нон грата за френския театър, Сара Бернар среща своя принц - не в метафоричния, а в буквалния смисъл на думата. Това е принц Анри де Лин, в който тя се влюбва за пръв път. Анри също си загубва ума по нея, готов веднага да се ожени. Въпреки съпротивата на роднините си, той е готов да се ожени за нея при едно-единствено условие - Сара да се откаже от сцената. Тя е бременна, но не е съгласна с условието, така че се разделя с него. Майка й обаче я изгонва, тъй като не иска копеле в дума си. През 1864 г. Сара ражда единственото си дете Морис, което обожава.
Мадмоазел Бернар се радва на неувяхващо мъжко внимание
Изборът на партньор обаче си оставал неизменно неин. Наричат я Дон Жуан в пола, тъй като и на сцената тя се стреми към мъжки роли. Играе менестрела Зането, Керубино, Хамлет и Лорензачо.Именно благодарение на Сара Бернар тръгва модата на женствените мъже. Сара дълго време смята, че мо
же да изиграе всяка роля. Само в една не успява да води играта по свои правила - в любовта с Жак Дамала.Той произхожда от богата гръцка фамилия, служи в кавалерията и е уволнен от армията заради любовен скандал. Баща му успява да го уреди на длъжност аташе в дипломатическа мисия и така през 1881 г. той се озовава в Париж. Сара е омагьосана от гласа му с гръцки акцент, от античния му профил и чувствените му устни. Опитва да удължи колкото се може повече престоя му и го моли да й помогне да си научи репликите за новата постановка, като се превърне в неин партньор. В края на "репетицията" се разсипва да го хвали: какъв огромен артистичен талант имал, как, ако му доскучае дипломатическата работа, може да се пробва в нейната театрална трупа.С две думи - влюбва се от пръв поглед в мъж, 11 години по-млад. Но това става сериозен повод за безпокойство - тя, великата актриса, не устоява пред чара на един мъж. И напълно в стила на невероятния начин, по който се стича животът й, тя е тази, която след дълги перипетии предлага брак, докато двамата са на гастрол в Италия.
Бракът им е бурен, красивият съпруг има тежък характер
непрекъснато изневерява на известната си половинка, не можейки да приеме славата й. Вестниците го наричат Жак Бернар - той непрестанно я нагрубява и унизява публично, а тя неизменно му прощава, не можейки да се пребори със страстната си любов към него. През 1889 се Дамала се сдобива с незаконна дъщеря от една от любовниците си, статистка в театъра, която му бие хероин през антрактите. Същата слага детенцето в кошница и го оставя пред вратата на Бернар с бележка. Сара е бясна и дори обмисля бебето да бъде удавено в Сена. Прислугата в дома на Бернар се опитват да съобщят на Дамала за детето, но размътеният му от наркотиците мозък не му позволява да осъзнае ситуацията. Дамала умира през 1889 г. в Париж от свръх доза морфин и кокаин. Казват на Бернар чак след като свършва представлението, в което играе. "Ами, толкова по-добре." са думите, които тя проронва.През 1905 г. Сара претърпява тежка злополука, когато скача в последната сцена, докато играе в Рио де Жанейро и наранява сериозно дясното си коляно, което никога не заздравява. До 1911 г. не може да се движи без чужда помощ и през 1915 г. целият й десен крак е ампутиран поради гангрена. Въпреки трудностите с протезата, която тя не харесва, Сара Бернар продължава актьорската си кариера и
играе дори на фронта по време на Първата световна война
На сцената протезата не се забелязва, а гласът й, който почти не се промяня с годините, успява все така да омагьосва публиката.През 1907 г. написва мемоарите си - Моят двойнствен живот, през 1920 публикува романа Малкия идол, а през 1923 написва Изкуството на театъра. Бернар умира от уремия на 26 март 1923 г. докато в дома й в Париж се снима филма Ясновидката. Погребват я в розов ковчег, обточен с бяла коприна, който тя си купува 15 години по-рано, когато лекарите й предричат скорошна смърт от изтощение. През цялото време ковчегът е в спалнята й. Тя свиква с него, често учи ролите си в него или просто си почива.На погребението й идват много хора, дори успяват да парализират движението в Париж. Погребана е в Пер Лашез. Кавалер е на Ордена на честта. Посмъртно се сдобива със звезда на Алеята на славата в Холивуд. Наречена от писателя Оскар Уайлд "Божествената Сара", тя си остава
безспорната кралица на френската романтична и класическа трагедия
Сара Бернар почти самостоятелно революционизира мястото на жените в класическия театър с нейните изумително емоционални и експресивни роли. Красивият й глас и нейната грация, а най-вече страстната й натура, я превръщат в най-прочутата актриса и една от най-магнетичните личности на своето време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
