Колко лековити извора има в България? Едва ли някой може да ги преброи. За един от тях обаче е доказано, че е най-старият в земите ни.
Първото чудодейно аязмо се намира в уникално помещение, наречено Мартирион в рамките на Епископската базилика в Сандански. От него и днес извира вода, а хората вярват, че тя лекува всичко.
Едва ли е случайно. В това парче земя, носещо днес името Сандански, всяко камъче разказва история - от бронзовата епоха до днес. Най-старите следи за човешко присъствие са открити през 1998 г. от Стефан Александров и Владимир Петков. Двата учени намират късно бронзов некропол под южния кораб на Епископската базилика. В него около 1260 година пр.н.е. са били извършени 7 погребения.
Находките доказват, че Сандански е едно от най-старите селища на Балканите.
Най-големият му възход в миналото е бил по време на ранното християнство V-VI сл.Хр. Тогавашният град Партикополис се е славел като водещ стопански, икономически и религиозен център в античната римска провинция Македония. Доказателство е фактът, че се споменава на Никейския събор (325 г.) Има податки, че епископ от Партикополис участвал в Първия вселенски събор, свикан от император Константин I. От периода на ранното християнство (IV-VI в.) са 4-те открити базилики, разположени на сравнително малка площ около стария център на Свети Врач. Но най- представителен и значим паметник на раннохристиянската архитектура и изкуство е Епископската базилика. Комплексът обхваща 2500 м. И е класически тип елинистическа базилика с наос, разделен на три кораба с притвор и вътрешен двор.
Самата базилика е размери 22х30 м и височина на билото над 16 м вътрешността й е била изрисувана със стенописи и стенни мозайки.
Имала е изключително богата мраморна декорация
Подовете й са били застлани с мозаечни килими и уникална олтарна мраморна преграда. Комплексът включва кръгъл баптистерий, който по форма и размери е единствен в България.
В базиликата е уникалният Мартирион. Помещението, познато още като мартирий или мартириум, представлява култова постройка или храм. Обикновено се строи върху мястото, на което е загинал, или, в което е погребан християнски мъченик.
За построяването на олтар на местата на смърт или на погребенията на мъченици и извършваните там християнски богослужения се споменава още в правилата на Картагенския събор от 419 г. В католическите храмове Мартириум обикновено се нарича частта от храма, в която се съхраняват мощите на мъченик или мъченици. Открити са уникални стенописи, олтарна маса и най- старото аязмо на територията на България, което и все още действащо и е вкопано в пода на помещението.
Базиликата на Епископ Йоан, която е експонирана в Археологическия музей на Сандански, е разкопана и проучена само в западната й половина, тъй като източната се намира под платното на ул. "Македония". Разкрити са външният и вътрешният притвор, две странични помещения и западната част на наоса. Особен интерес представлява средното пано във вътрешния притвор, в което е поместен дарителски надпис. От него научаваме, че
сградата е била построена от епископ Йоан
На запад от църквата се е простирал двор. Базиликата е била изградена в първата половина на VI в. В раннохристиянския некропол на Партикопол от периода V-VI в. бяха открити три големи погребални съоръжения - зидани от тухли сводести раннохристиянски гробници, както и погребения. Гробниците са : една единична, една фамилна двукамерна гробница и една гробница-мавзолей. Забележителното при първата гробница е изографисването й с осем раннохристиянски кръста. Част от третата пък преминава под трасето на улица "Горно Броди", ориентирана посока юг - север. Гробницата-мавзолей е представлявала масивна двуетажна постройка. Горната камера, която е използвана за помени и погребални ритуали, се е извисявала близо 3,50 м над естествения терен на некропола.
Прочут деспот е погребан в мелнишки манастир
Деспот Алексий Слав, племенник на първите царе - Асеневци Петър, Асен и Калоян, е прочут владетел на Родопите и Пирин от първите десетилетия на ХIII век. Неговият гроб бе открит край параклиса-костница "Св. Троица" на манастира "Св. Богородица Пантанаса" в Мелник. Това разкри проф. Виолета Нешева, която повече от 40 години проучва Богозидания град. Екипът й попадна на сензационната находка през юли 2012 година. На малка стръмна площадка източно от "Св. Троица" археолозите откриха 4 гроба. Със съдействието на директора на НИМ проф. Божидар Димитров, който от години подпомага археологическите разкопки в Мелник, най-големият български антрополог чл. кор. проф. Йордан Йорданов извърши анализ на костния материал. Оказа се, че покойниците в три от гробовете са били мъж на 40-45 години, жена с неопределена възраст, но не по-стара от него и мъж на 20-25 години. Четвъртият гроб е на дете на 3-4 години, като тази ситуация показва семейна връзка между тях.
Останките от дървото на саркофазите показаха, че то е от много рядък вид - Байкушевска мура, вирееща от 1350 години по високите части на Пирин. "Гробовете са несъмнено на ктитора на манастира и на семейството му поради мястото им и по време, което според археологическите данни съвпада с началния период на функционирането му, наскоро след построяването му и преди зографисването на двете му църкви, станало в 1287 и 1289 г." - поясни специално за сайта "Чудесата на България" проф. Нешева. И уточни. "А ктиторът на този царски по статут манастир е известен. За него, за издадените от него документи и големи дарения пише в грамота за същата обител от 1393 г. деспот Константин Драгаш. Това е деспот Алексий Слав, "проктиторът" (първият ктитор), както той го нарича.
Негови трябва да са тленните останки на най-възрастния покойник. Жената вероятно да е неговата втора съпруга, дъщеря на византийския велможа Теодор Петралифа, потомък на нормански рицар благородник и шурей на епирския владетел Теодор Комнин. Малкото дете сигурно е тяхно, а младият мъж най-вероятно е син на Слав от първата му жена, дъщеря на латинския император Анри. Интересен факт е, че в гробовете няма останки от луксозни одежди и накити. Само по една малка ритуална глинена паничка е открита във всеки от тях. Но това има своето обяснение. Попадайки в сложна ситуация при възникналия конфликт между съюзника на Слав Теодор Комнин и братовчед му цар Иван Асен II, завършил с паметната битка при Клокотница в 1230 г., в който не е отбелязан от хронистите като участник, деспотът може би е взел "Соломоновско" решение за замонашване - негово и на близките му в собствения му манастир. Четиримата покойници от "Пантанаса" са погребани с ритуали против вампирясване. Предполагаемата причина за смъртта им е неизлечимо заболяване, възможно чума или холера, ширели се вече в Европа през ХIII-ХIV в. А Богородица Пантанаса, патрон на манастира, се тачи като покровителка и изцелителка на смъртоносно болни хора. Затова в иначе малката монашеска обител е имало и болница. Това също изключва скъпоценни находки в гробовете, дори и деспотът да не се е замонашил, а да е останал управител на Мелник и след присъединяването му към Търновското царство от Иван Асен II през 1230 г., както се предполага от историка Георги Николов.
За повече подробности биха спомогнали сравнителни ДНК анализи на тленните останки, както между тези от четирите гроба, така и на най-възрастния покойник с останките на търновския Калоян от църквата "Св. Четиридесет мъченици", който, както подчерта проф. Нешева, несъмнено е Асеневец, независимо дали е българският цар или е севастократорът Калоян, ктитор на Боянската църква (основните две мнения сред научната общност). Още при откриването на гробовете проф. Божидар Димитров убеден, че единият от тях е на деспот Слав, обеща съдействие за извършването му, но вече две години и той и проф. Нешева не успяват да намерят необходимите финансови средства по оферта на авторитетния университет в Станфорд, САЩ. Преди 4 месеца проф. Нешева официално се е обърнала към вътрешния министър за съдействие за извършване на тези анализи безплатно в Института по криминалистика, който разполага с необходимата апаратура, но все още отговор няма. Всичко това обаче не омаловажава или обезсмисля уникалното откритие - гроба на деспот Алексий Слав, една забележителна историческа личност от династията на Асеневци, управлявала два века България, на когото е посветено специално славословие в добавките на прочутия Синодик на цар Борил.
Калята крие кръстове с близнаци светци
В древността крепостта "Калята" е била ключова за всеки владетел, който е искал да сложи ръка над земите около прохода Предела. Твърдината е разположена на 2 км западно от днешна Якоруда, върху стръмен хълм от последните разклонения на Западните Родопи. В подножието минава р. Места, зад която се извисява Рила, а в далечината на юг се очертава силуетът на Пирин.
Данните от досегашните археологически проучвания, проведени от гл. ас. д-р Мариела Инкова и нейния екип сочат, че крепостта е изградена в края на IV началото на V в. Стратегическото й местоположение предполага нейните ключови охранителни функции по пътя, свързващ Тракийската низина с Бяло море и по пътя от Филипопол през прохода Предела към долината на Струма, Мелник и Серес (Сяр). През ранното средновековие, разположена на границата между две провинции - Родопа и Македония, тя попада и в периметъра на големия епископски център Никополис ад Нестум. Резултатите от археологическите разкопки през 2013 г. потвърдиха първоначалните предположения, че тук е имало тракийско светилище, доказателство, за което е откритата тракийска култова керамика тип "Цепина", заедно с украсени первази от преносими култови огнища.
През V и VI в. укрепената площ е плътно застроена и разширена от юг с втора външна крепостна стена. През втората половина на VI в. е опожарена по време на славянските нашествия. Изключителна рядкост представлява една находка, която подсказва древното тракийско име на хълма и крепостта. В едно от помещенията са открити цели и фрагментирани тухли с врязани надписи на гръцки ZYMЕH, ZYM, интерпретирани от ас. д-р Н. Шаранков от СУ като топоним, дал и наименованието на крепостта. По аналогичен начин с топоним като епитет е и тракийското светилище, посветено на Асклепий Зюлмидренос (AsklepiosZylmidrenos), разположен на хълма, наречен Зюлмисос при днешното с. Баткун, Пазарджишко.
Крепостта е възстановена в края на Х-ХI в. и животът там е особено интензивен по време на византийското владичество - ХI-ХII в. През ХIII век тя попада във владенията на деспот Алексий Слав и представлява важен опорен пункт на Второто българско царство. Повторно е опожарена по време на войните между кръстоносците и Българското царство.
Специален интерес представлява находката от нагръдни и църковни кръстове, открити в опожарен пласт. Два от двустранните кръстове реликварии имат надписи на гръцки и изображения на св. Георги - св. Власий и св. Никола - св. Власий. Двете двойки светци в традиционната народна култура се възприемат като близнаци, обединени от общата им функция на покровители на земеделците и скотовъдите. При консервацията им в НИМ и в двата са открити следи от кожа и текстилни влакна (копринени и памучни нишки), багрени в синьо, лилаво и червено със следи от маслено-смолна промазка. Практиката да се поставят реликви на светци в преносимите мощехранителници е свързана с вярата в чудодейната им сила на застъпници и помощници, с което още веднъж се потвърждава амулетната функция на кръстовете.
Манастир на деспота има таен вход и тунели
Находките ни ще привлекат нови туристи, убедена е откривателката проф. Виолета Нешева
- Проф. Нешева, може ли категорично да се каже, че в Мелник е открит гробът на деспот Алекси Слав?
- Да, това е сигурно. Не само на него, но и на семейството му. Натъкнахме на това откритие още преди две години, но трябваше да направим някои заключения, както и да изчакаме да бъдат приключени антропологичните изследвания. Сигурно е, че деспот Слав е бил ктитор на два манастира в Мелник. Това е било практика от края на ХI век, която нашите владетели са взаимствали от Византия. Първият манастир е построен от деспот Слав около 1209-1210 година. А вторият, който е с таен входник и тунели, които още не са проучени, е вдигнат през 30-те години на ХIII век. По-късно е построил и параклис за себе си. Бил е много голям строител.
- Ще правите ли ДНК анализ?
- Първо, този метод е много скъп, а и на практика няма материал за това, тъй като костите му са обработени по химичен начин, за да се консервира тялото. Отпреди това няма запазени проби. Може да се направи сравнителен анализ на костите в четирите гроба. Но, базирайки се на писмените свидетелства и на резултатите от разкопките, няма как да бъркаме. Това са достатъчно факти, които доказват, че деспот Слав е погребан в Мелник.
- Убедихте ли колегите си в това?
- Направих го по време на 53-та национална археологическа конференция в Сандански, която приключи вчера. Всички колеги ме подкрепят в моето твърдение и са изцяло позитивни, че не бъркам. Нямат никакви обструкции към това откритие, което е много важно и показателно.
- Ще доведе ли повече туристи в Мелник гробът на деспот Слав?
- Няма как да не се стигне до по-голям интерес към Мелник, но трябва да се знае, че тази наша находка има изключителна историческа стойност за България. Имаме един сигурен факт, че личност като деспот Слав е погребан там, тъй като той е бил ктитор и на двата манастира. Няма място за полемика и за съмнения. Знае се, че последните години се е замонашил.
- Какво да очакваме от вас през това археологическо лято?
- Истината е, че сме зависими от държавата и Министерството на културата. Разбира се, става въпрос за финансиране на нашата дейност. Смятам да насочим усилията си към проекти в Мелник, като ще искаме да се направи консервация и резервация на археологическите ценности в този древен град.
(Интервю на Владимир Симеонов)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
