След 9 септември 1944-а писателят е по затвори и концлагери, защото е против създаването на македонска нация и език
50 години след смъртта на Димитър Талев и 64 от излизането на историческата му тетралогия "Железният светилник", "Илинден", "Преспанските камбани" и "Гласовете ви чувам" около писателя отново се завъртя чутовен скандал. Неотдавна внукът му Климент Талев научава, че македонско издателство е изпиратствало "Железният светилник" и "Преспанските камбани" и ги издава с финансовата подкрепа на македонското Министерство на културата, без да бъдат платени авторските права. Навсякъде думите "българи" и "български" са били подменени с "македонци" и "македонски", а цели пасажи, в които литературните герои изповядват българското си национално самосъзнание, просто са отрязани. Задава се съдебен процес, защото по закон авторските права са валидни в срок от 70 години след смъртта на автора. Техни носители са наследниците на писателя, един от които е неговият внук от сина Братислав.
"Мои братовчеди от град Прилеп ми изпратиха снимки, от които разбрах новината. Ясно е, че "Гласовете ви чувам" няма да я издадат, защото съдържанието й не е изгодно на техните лъжи. Книгите са преведени на този сърбомански език, който дядо ми никога не е признавал", каза в интервю за агенция "Фокус" Климент, който сега съхранява архива на твореца в старата семейна къща в Бистрица, строена от дядо му.
Хранилищата на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" пазят броевете на вестник "Зора" от 1944 година. Преди 72 години на 26 февруари там излиза "Внучката на хаджи Серафим", първият от 12-те разказа, които предвещават и появата на "Железният светилник". На 4 септември 1946 година писателят се подписва под завършения ръкопис на първия роман от бъдещата тетралогия, в която са отразени българските борби за политическа и църковна независимост. Бял свят обаче той ще види след доста време - чак през август 1952-ра. Защото животът на писателя, роден в Прилеп, е посветен на битките за Македония. Той е дълбоко свързан с историята и съдбата на българите там, участвал е в борбите за тяхното освобождаване. Освен това е бил в близки отношения с прочутия Ванче Михайлов. Пропагандирал и се е борел обаче за обединената си родина, мечтаел е за границите на Самуилова България. До 9 септември 1944-а Талев написва десетки статии, защитаващи правата на поробените българи в Егейска и Вардарска Македония и няколко сборника с разкази и исторически новели. "Станах писател, защото чувствах нужда да разкажа нещо за Македония. Народът и родината са два живи образа, които човек носи в съзнанието си, в кръвта си. Те са в мен като топлината на тялото ми, жива част от душата ми", заявява авторът на историческата сага.
Но след 9 септември 1944 г. Талев
е заклеймен като фашист и великобългарски шовинист
защото публично се обявява срещу решението на Коминтерна за създаване на македонска нация и език. През 1944-та новият режим променя изцяло политиката на България по македонския въпрос и започва македонизация на Пиринския край. Талев е изключен от Съюза на писателите и е лишен от право да участва в обществения и литературния живот. Не му дават никаква работа. Но и при тези тежки условия довършва "Железният светилник". От октомври 1944-а до март 1945-а той лежи в Софийския затвор, после е изпратен в концлагери - рудниците Бобовдол и Куциян, работи и в мините. След това, през 1948-ма, семейството е изселено в Луковит, където Талев се опитва да
работи на една кариера и цял ден чука камъни
Но скоро не издържа и се отказва. Налага се съпругата му Ирина да работи в тъкачница и да издържа семейството вече с две момчета - Братислав и по-малкия му брат Владимир. Цели 4 години прекарват в тези сурови условия, докато един ден Димитър Талев получава съобщение, че му е позволено да се върне в София, но трябва да си направи самокритика. И след като писателят упорито отказва да го изпълни по начина, по който изискват от него партийни другари като Георги Караславов и Владимир Поптомов, един ден "самокритиката" излиза във в. "Пиринско дело", без той да е написал и дума. По това време единствените му приятели от писателските среди са били Емилиян Станев и литературният критик Георги Константинов. "Последният възрожденец" - така авторът на "Крадецът на праскови" нарича приятеля си от Прилеп, защото вижда отблизо, че този човек и творец се терзае постоянно от живота на народа, на родината. В края на 50-те и началото на 60-те години режимът изведнъж променя вижданията си по македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. Това отваря пътя на Димитър Талев да пише на свободна практика и враждебното отношение на властта към него е преодоляно, а скоро започва да получава и награди. Дори е избран за народен представител в 31-вото НС през 1966-а, но скоро след това си отива от този свят само на 68 години. Но през цялото това време, дори и след смъртта на писателя,
Държавна сигурност "бди" над творчеството му
Внукът Климент твърди, че от дома на семейството на ул. "Паренсов" са изчезвали различни ръкописи на дядо му. Затова се местят в къщата в Бистрица, строена от Димитър Талев през 1958-1959-а. Там той е написал романа летопис за първата българска държава "Самуил" (изд.1958 г.) и другия - "Хилендарският монах" (изд. 1962 г.), историческите повести "Кипровец въстана" и "Братята от Струга". В своите "Бележки върху историческия роман" Талев казва следното: "В историческия роман се описва действителност, живот, който принадлежи вече на миналото, който е изяснен като исторически факт. Независимо от времето, което ни отделя от някакво историческо събитие, това събитие може да послужи като сюжет за исторически роман." Ето защо историята и родината са ключови в творчеството на Димитър Талев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
