София. Огласената от президента Росен Плевнелиев идея за задължително гласуване отдавна е повод за бурни дебати по цял свят. У нас също винаги преди избори се появяват нейни поддръжници.
Последно за нея шумно агитираха НДСВ и СДС. Първата страна, въвела задължителен вот, е Белгия, случва се през 1892 г. После е въведено в Аржентина и Австралия. Най-много страни със задължително гласуване има в Латинска Америка. В Азия са две - Тайланд и Сингапур. Иначе в Евросъюза освен в Белгия задължително гласуват в Кипър, Люксембург и Гърция.
Идеята да се накарат хората да ходят до урните под строй избуява заради драстично падащата избирателна активност. Вече има европейски страни, в които тя е под 50%. През май предстоят избори за Европарламент, а точно този вот е последна грижа на европейците. Тенденцията сочи постоянен спад: от 62% при първите евроизбори през 1979 г. до 43% на последните, през 2009 г. Тогава най-ниска беше активността в Словакия - 19,64%, а у нас тя беше 38,99%, което е под средното за ЕС.
Какви са основните доводи в подкрепа на задължителния вот? Когато всички гласуват решенията на изборните органи, имат по-висока легитимност, защото те са избрани от по-голяма част от избирателите. Така и гражданите са по-ангажирани към обществените дела. Задължителното гласуване елиминира възможността малки, силно мотивирани групи да избират властта, която после да изсмуква обществените ресурси в полза на същите или други групи. Разбирай купения и корпоративния вот, които у нас виреят с пълна сила.
Аргументите против задължителното гласуване също са ясни. На първо място да те карат да гласуваш насила се приема като погазване на свободата. При задължителен вот рязко скачат невалидните гласове и празните бюлетини. Също така се наблюдава синдромът на "случайния избор". Безразличните граждани могат да гласуват за първите имена в бюлетината. За тях е важно само да не бъдат наказвани, но не им пука кого ще подкрепят.
Друг последващ проблем при задължителния вот са санкциите, които трябва да се налагат на хората, отказали да отидат до урните.
В Белгия например глобата е от 5 до 1000 евро. Само че от 2003 г. досега никой не е бил наказан, защото прокуратурата отказва да се занимават с преследването на този вид нарушители. Другаде пък има куп вратички, които спасяват гражданите от наказания. Бележка от личния лекар, пътуване в чужбина или на прекалено голямо разстояние от секцията за гласуване също се признават като оправдание за негласувалите.
Иначе според последните проучвания нагласите у нас клонят към подкрепа за задължителния вот. Според изследване на фондация "Конрад Аденауер", огласено през септември м г., две трети от българите са "за" идеята всички да ходим до урните.
Мажоритарният подход помпа големите партии
Васил Тончев. Агенция Сова Харис
Първото нещо, което трябва да се изясни около предложения от президента Росен Плевнелиев референдум, е той да стане преди окончателното гласуване на избирателния кодекс. Що се отнася до конкретните предложения, мисля че ползотворно е само първото - да има преференциален вот, и то с нисък праг, за да могат хората наистина да избират. Защото сега партийните централи са тези, които редят листите. Връщането обаче към схемата 50:50,т.е. половината от депутатите да се избират мажоритарно, която бе използвана при изборите за ВНС през 1990 г., е неприемлива, защото ще облагодетелства най-голямата партия. Другите две предложения пък са съвършено несъстоятелни. Задължителното гласуване ще създаде възможност за невероятни изборни машинации. И то точно в това отношение, срещу което най-много се борим и което искаме да избегнем - купуването на гласове. Младите и интелигентни хора пак няма да ходат да гласуват, защото не се предвиждат санкции, ако не гласуваш. Ще бъдат ангажирани едни други социални прослойки. Що се отнася до електронното гласуване, то подлага на сериозно съмнение гарантирането на анонимността на вота.
Първо да се изчистят фантомите избиратели
Проф. Михаил Константинов, математик
За да има в някакъв смисъл задължителен вот, трябва да има много изчистени избирателни списъци и да има регистър на избирателите. Ако това се направи, може да се говори за някакъв вид задължителност, но тя очевидно не може да бъде свързана с наказателно преследване, с тежки глоби и т.н. Все пак да знаем, че от 28 държави - членки на ЕС, в 5 има някакъв вид задължителен вот. Следващото нещо е електронното гласуване - искам лично да подчертая, че в сегашния стар изборен кодекс има гласуване по интернет, разписано много подробно, като е предвидено да има пилотен проект. В новия кодекс нищо такова няма. Отговорът е ясен, ако се направи гласуване по интернет, ще се добави една електорална маса, която не е в полза на сегашните управляващи. Това са хората в чужбина и разни други, а има и един голям страх у всички политици. Това е, че когато направите гласуване по интернет, 100% ще гласуват по интернет гетата без, разбира се, да знаят, че са гласували така.
И трите президентски идеи са прах в очите
д-р Иван Начев, НБУ
И трите идеи на президента Росен Плевнелиев, които той иска да постави на референдум, не са нови. Въпросът е какво иска да прикрие той с тази си инициатива. Да върнем властта в ръцете на народа, призовава президентът. Прекрасно, но как да има задължително гласуване, когото все по-малко хора отиват до урните - толкова са отвратени от политиката. И не припознават нито една партия за своя. Ето върху това трябва да мислят и президентът, и преди всичко партиите - как да върнат доверието на хората в системата, за гласуват. А не да ги карат насилствено със заплаха от глоби или други административни санкции. За мажоритарния елемент видяхме, че у нас той не може да се случи. А и партиите издигат същите мажоритарни кандидати и в пропорционалните листи. Новите партии нямат никакъв шанс, защото им липсват структурите и традиционните поддръжници. Нито ГЕРБ, нито "Атака", а преди това и НДСВ щяха да влязат в парламента, ако изборите бяха мажоритарни. С една дума, мажоритарният вот е прахът в очите но обществото. Да не говорим, че при тях изгарят до 50 процента от гласовете.
Основният аргумент против електронното гласуване е, че така може да се манипулира вотът. А и ние не сме развили електронното управление и правителство. Може би има известен смисъл от него, за да се даде възможност на емигрантите да гласуват дистанционно. Но там веднага се сблъскват интересите на различните партии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
