Нашите налитат на съседските крушова и дюлова ракии
15 000 души посетиха единствения у нас българо-сръбски граничен събор, който се състоя през уикенда в старопланинския проход „Кадъ боаз".
От двете му страни са нашето село Салаш и сръбското Ново корито. Съборът е посветен на приятелството и добросъседството, на което е посветен и скромен паметник. По традиция всяка от страните отваря на своята територия търговски сергии и вдига бирарии, а посетителите обикалят и из българската, и из сръбската част. Движението из района е свободно, без нуждата от разрешителни или други документи.
Съборът е най-голямата международна среща на Балканите, сподели кметът на Белоградчик Боирс Николов. За пръв път се е състоял през 1925 година, но след това е бил прекъсван на няколко пъти. От 1960 година, когато отношенията между България и тогавашна Югославия се влошават, той е прекъснат. На същото място в ниския проход е имало и граничен контролно – пропусквателен пункт, който е закрит.
От 2000-та година възстановихме събора, разказва Борис Николов. Държавата няма ангажименти към него, няма и финансово участие. Всичко – и организацията, и средствата, идват от двете съседни общини – Белоградчик и Княжевац, Сърбия. Затова лентата за откриването на граничния събор прерязаха кметовете на двете общини Борис Николов и Милан Джокич.
В началото на миналия век границата на това място е била свободна и хората са общували като в една страна. Имали ниви от двете страни на прохода, наемали си работна ръка от двете страни, ставали и много сватби. Било нормално
мома от Салаш и Белоградчик да пристане на сърбин
От тогава датират кръвните връзки между днешни фамилии от двете страни на границата. На този събор се срещат далечни братовчеди, цели родове с една фамилия. Само, че в България те са Петрови, а в Сърбия – Петровичи.
Всяка година пазарувам тук, защото ми е по-изгодно. Купуваме си пердета, възглавници, тенджери, сподели Вера Горанович от град Зайчар. По-евтино ни е, а стоката е добра, обяснява жената.
И българите пазаруват здраво от сръбските сергии. Тази година те са двойно повече от миналата година, диви се Борис Николов. Търговците са изнесли всичко – дрехи, обувки, сервизи, детски колички и играчки. Стоката им е много хубава, качествена, но ми е скъпа, сподели млада жена от Видин, която си купи от Сръбско един кактус в саксия. Мнозина обаче си тръгнаха със сръбски тениски и сандали, бижута и козметика.
Етносдружения от Белоградчик и Княжевац предлагат своя продукция, израбитена ръчно – плетива, сладка, сувенири от дърво и мед. Жени от село Ново корито предлагат сладка и мармалади и вина от шипки. Те са известни в страната си с шипковото производство. Имат и празник „Шипковиада". Пчеларите също имат свои щандове. Ракии и вина обаче са атракцията на събора. Те са произведени в местните изби на общините в Белоградчик и Княжевац.
Българските мъже налитаха на ракиите на сърбите – крушова, дюлова, сливова.
Много са хубави, пивки и си струва човек да си купи, сподели Милен Велков от Белоградчик. Макар малко да са скъпи, оплака се той. Но съм сигурен, че са натурални, нямат никакви опасни примеси.
Из събора
се разходи и депутатът Михаил Миков с дъщеря си Лора
Макар да е председател на българската комисия за сътрудничество със Сърбия, той уважи събора като гражданин от граничната територия.
Най-оживено е в бирариите. Сърбите показват, че умеят да се наслаждават на живота. На шиш въртят агнета и прасета, загарят пържоли. И предлагат жива музика – фолкпевици омайват гостите на заведенията от ранна утрин до късна вечер.
Надявам се най-после правителството да изпълни решението си от 2009 година за изграждане на граничен пункт на това място, призна Борис Николов. През 2007 година тогавашните президенти на двете страни – Тадич и Първанов, са подписали споразумение за отваряне на границата на това място. Единствено правителството на Пламен Орешарски е отпуснало 2 млн. лв. за изграждане на асфалтов път от село Салаш до границата. Той е започнат, но е спрян. Причината – пункт на това място не е изгоден икономически.
Макър да не ни помагат, ние с Княжевац ще продължим да организираме и финансираме събора, допълни кметът. Щом той се посещава от 10 – 15 000 души всяка година, значи има нужда от него. Хората го искат, а ние сме длъжни да се съобразим с тях, завършва Николов.
Римски път е минавал оттук
През прохода Кадъ боаз някога е минавал римския път от пристанищата по Дунава към Ниш и Западна Европа. В местността "Анище" археолози откриват основите на римска пътна станция, разкопките продължават и сега. През средните векове близо до село Салаш е имало крепост и лятна резиденция на видинския цар Иван Срацимир.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
