Направете предварително резервация за пътуването до острова
Остров Света Анастасия, най-новата туристическа дестинация в Бургас, набира невероятна популярност. Макар че късчето земя в Черно море е отворено за посетители едва от три месеца, много от любопитните днес туристи са стъпвали на него преди много години, макар с друга цел. Някога пътуванията до тогавашния остров Болшевик, както се казва парчето земя от 1945 г. до 1990 г., бяха задължително мероприятие за пионери и комсомолци. Макар че не са задължителни, днешните разходки до остров Света Анастасия отстрани изглеждат като организирани прояви с невероятен ред и желязна дисциплина. "Стандарт" отиде на място, за да провери какво се е променило в превърнатия в туристическа забележителност остров и да установи на какво разстояние се намира Света Анастасия от Болшевик.
Макар че е 9 ч сутринта и денят е делничен, пред пункта за резервации за пътуване до остров Света Анастасия на Моста в Бургас има опашка. По-осведомените са запазили морската разходка от предишния ден. В 10 ч двете корабчета ще превозят 110 души, но извън борда им ще останат хора. Останалите четири възможности да се стигне до острова са в 11 ч, 13.30 ч, 14.30 ч и 17.30, но тогава пътува само по един кораб, и то ако вълнението на морето позволява. Билетът в двете посоки за възрастни е 9 лв., а за деца, ученици и пенсионери - по 6.
Сред късметлийките, успели да направят резервация в последния момент, са 17-годишната Елина Генадиева и 23 години по-голямата от нея Станимира Грег. Едната ще стъпи на острова за първи път, а другата вече го е посещавала като дете. По ирония на съдбата сметката показва, че разстоянието между Болшевик и Света Анастасия днес е 23 години, тъй като днешното си име островът носи от 1991 г. Точно каквато е разликата във възрастта на двете пасажерки.
Корабите, които днес свързват Бургас с острова, носят имената "Кук", "Афала" и "Диана". "Едно време до Болшевик пътуваха "Пионер" и "Теохар Бакърджиев", които тръгваха от пристанището. Пътуванията тогава бяха организирани от комсомолските и пионерските организации. Сега островът няма нищо общо с преди", казва капитанът на "Афала", докато върти руля.
Морската разходка продължава 40 минути. "Някога до остров Болшевик пътувах с допотопно корабче, с което стигахме за час и двайсет минути, и то при спокойно море", спомня си Веса Авджиева.
След като стъпят на Света Анастасия, туристите имат на разположение 2 часа, за да го разгледат. Ограничението се налага, за да се избегне струпването от хора. Желаещи могат и да пренощуват, но с предварителна резервация. Не се допускат повече от 100-150 души по едно също време, за да може престоят да е комфортен, а и туристите да бъдат обслужени качествено.
Усещането на острова е невероятно. Дори и душата ти да се е намирала в тясна за нея обвивка, спокойствието скъсва оковите. Красива гледка, чист въздух, а и за всеки има по нещо. Можеш да правиш плаж, да посетиш църквата и музея. Сувенири има в магазина, а различни билкови отвари и бира - в лекарната (думата идва от лек). Работещите на острова се усмихват. Можете да заговорите дори и управителя, който с охота ще ви даде информация.
"Хареса ми. За първи път съм тук. Изглежда ми много европейско. Нищо не знаех за острова, но съм приятно впечатлена и изненадана", споделя Елина Генадиева. "Почти нищо не помня от първото си идване вероятно защото когато те карат да правиш нещо насила, спомените много бързо избледняват", казва от своя страна Станимира Грег
"Преди имаше музей, но с бедна експозиция. Църквата беше затворена, а сега е възстановена и можеш да я разгледаш. Приятно съм изненадана от факта, че островът е достъпен за майки с деца", казва Веса Авджиева, чийто дядо е един от избягалите затворници от острова. "Разказаха ни легендата за вкаменения кораб, което привнася приключенски дух", добавя тя.
Новият облик на Света Анастасия има и своите критици. "Оправили са острова, но още трябва. А и все пак да не забравяме историческото му значение", отбелязва възрастният Динко Русинов, дошъл с 45 ветерани от бургаския антифашистки съюз по повод 89-годишнина от бунта на затворниците. "Няма книжарница, от която да си купиш книга с историята. Освен това говорят повече за Света Анастасия, а почти нищо не казват за Болшевик", казва възрастна дама, придружена от внучето си. "Не трябва да се премълчава историята. Хората, които са били затворени тук, са рискували живота си, за да можем ние, по-старото поколение, да живеем добре. И живяхме добре", добавя жената.
"Единственият ми спомен от остров Болшевик е сив като цялата ни действителност по онова време. Сега ми е цветно, шарено, хубаво на душата. Може би това е първото ми истинско идване тук", казва на тръгване Станимира Грег.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
