София. На 26 октомври Българската православна църква почита св. Димитър Мироточиви, а празникът е известен като Димитровден.
В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа.
На този ден празнуват всички носещи имената Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Близо 4 % от мъжете в България или над 131 хиляди носят името Димитър.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист.
Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Народното предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
