Света гора/София. Макар че достъпът до Света гора е силно ограничен, най-святото за православните християни място не остава пощадено от случващото се в света. Входните визи не са в състояние да спрат влиянието на съвременното общество, което въпреки че не променя живота на монасите, дава своето отражение и се усеща в Монашеската република. И тук идват руски новобогаташи, и тук албанци търсят работа.
"Съвремието няма как да подмине Атон. Ние го виждаме, защото хората, които идват тук, го носят. Неминуемо е", казва отец Висарион от Зографския манастир. Като част от Гърция Монашеската република влиза и в еврозоната. Затова и валутата е евро, което има за какво да се похарчи.
В почти всички манастири на Света гора има магазинчета, като в Зографския може да се купува дори с български левове. Практиката обаче не противоречи на евангелската притча, в която Христос изгонва търговците от храма - "Вие сте превърнали дома за молитва в тържище".
"Нали поклонниците трябва да си вземат нещо за спомен", казва отец Климент. По думите му обаче всичко трябва да има граници и манастирите не трябва да бъдат превърнати в супермаркети. "За съжаление някои от тях са прекрачили тази граница и са отишли малко по-далеч, отколкото трябва. Все пак не сме ние тези, които трябва да съдим", добавя отецът.
Някога на Света гора е имало разрешение или по-скоро благословение в магазинчетата на манастирите да се продават неща, направени от килиотите (отшелниците). По този начин те са осигурявали съществуването си и насъщния си хляб. Плели са кошници или пък са правели броеници. Препитавали са се от труда на ръцете си, като изработеното от тях било носено в манастирите, които са им давали храна или пък пари. "До неотдавна благословението бе манастирите да продават само неща, изработени от отшелници килиоти. Последните години обаче това се е променило и се продават стоки, които не са от Света гора, а това не е традиционно", казва отец Климент.
В магазинчетата на манастирите могат да се купят икони, броеници, кръстчета, свещи и книги. Поклонниците могат да си вземат също вино и зехтин, произведени от монасите. "Това е като благословение. Ние самите не можем да си купуваме тези неща, те са само за поклонници. Виното и зехтинът поклонниците отнасят в домовете си и там с молитва го използват като светогорско благословение", казва отец Висарион.
В столицата Карея магазините са няколко. Макар че монасите в Света гора не ядат месо, месни изделия могат да се намерят. Същото важи и за бутилка алкохол. Клиенти на тези магазини са работниците и поклонници.
"Това е един вид компромис за хора, които са твърде привързани към някои свои привички и така имат възможност да ги удовлетворят", уточнява отец Висарион. По думите му монасите не търсят магазини, за да си купуват храни, а приемат само това, което е благословено на трапезата. "От друга страна, за хората, идващи за първи път на Света гора, е добре да има някаква утеха, че могат да намерят нещата, с които са свикнали. Хора, на които толкова им липсва, било то храна или пък нещо за пиене, имат възможност да отидат до Карея и да си купят и така да продължат да живеят на Света гора", казва той.
Търговията в магазините в Карея се извършва деликатно и няма нищо общо с лова на клиенти по туристически места. Продавачите не подканват никого и търпеливо изчакват избора на поклонниците. Цената на иконите тръгва от 20 евроцента и стига до 5000 евро. "Руските новобогаташи вдигнаха много цената на иконите", споделя нашенец, пътуващ често до Света гора. По думите му заможните руснаци не се свенят да демонстрират благосъстоянието си и на това свято място, а с поведението си пренасят пазарната икономика, в която цените се определят според търсенето и предлагането. Руснаци дори са поръчвали да им направят икона за 120 000 евро, добавя мъжът. Според него заради руснаците е скочила цената на автобусчето, което прави няколко курса през деня в Монашеската република. "Преди съм плащал по 5 евро билет, а сега за наемането на маршрутката искат по 300 евро", добавя той.
В магазините в Карея работят албанци. Наемат ги, защото са по-евтина работна ръка. За да започнат работа обаче, те приемат православието. Правят го с лекота, за да могат да се препитават, напомняйки историята от времето на Османската империя. Тогава албанците приемат масово исляма, водени от принципа "Където сабята, там и религията".
"Ние не искаме да спираме съвремието. Искаме просто да променим, ако е възможно, първо самите себе си, защото и ние идваме от това съвременно общество", казва отец Висарион. "Променяйки себе си, даваме шанс на хората, виждайки промяната в нас, самите те да почувстват, че има нещо по-духовно. Така, разбирайки, че все още има истински християнски живот, у тях ще се пробуди жаждата да се преборят за това по-висше битие", добавя отецът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
