Русе. Русенката Татяна Колева вае картини от мъниста - красиви пейзажи, натюрморти, библейски сюжети, копия на икони. Всичко започва от известните мозаични пана от периода на Първото българско царство. Дебютира с образа на свети Теодор Стратилат. "Много исках да го направя. Дълго мислех как и с какви материали да пресъздам магнетичните му очи", спомня си талантливата дама. Тя преоткрива мънистата преди три години и засега е единствената в дунавския град и една от малкото в страната, които майсторят по уникалната технология. Всяко платно е произведение на изкуството, всеки детайл е изпипан до съвършенство. Таня споделя, че предварителната подготовка е особено важна - багрите на мънистата, платното, иглата, конецът. Според обема и сложността на визията работата може да продължи със седмици. Близо 30 000 са вплетените мъниста във Владимировската икона, обяснява Колева, въпреки че тя отдавна вече не следи бройката, когато работи. За феновете на нестандартните портрети най-интересен е Джон Ленън. "Най-важно е да носят на хората същата радост, с която са изработени. Това е моето хоби. От него трудно може да се спечели", категорична е авторката. Нейни работи са показвани в Русе и отвъд океана.
Голямата страст на Татяна е българският национален костюм. Тя изработва кукли с носии и в градски премени. Колева е майстор в Задругата на художествените занаяти от 2009 г. Шие, плете и бродира от дете, научена от своята майка. Преоткрива и успява да се посвети на талантите си много по-късно - когато напуска работа след 30 години в "Топлофикация" след приватизацията. Решава да прави кукли най-вече заради преклонението пред народните костюми. Насърчава я съпругът й Цецко Колев, който е ръководител на танцов клуб "Кукери" в Русе. Таня първо се разравя в неговите учебници, за да проучи носиите от различните краища на страната. "Фолклорът винаги ме е интересувал", признава русенката. Самата тя 20 години е танцувала хора и ръченици. За 5 години е изработила над 200 кукли - всяка е различна от останалите. Прави ги на стойки, върху които майстори цветни одежди от различни тъкани, от прежда, мъниста, дантели. Освен че се иска търпение, за изработката на всяка кукла трябват познания за тъканите, багрите и акцентите. Именно те предопределят уникалността. В богатата колекция влизат хубавици със стари градски тоалети. "Модата от преди 100 и повече години се оказва истинско предизвикателство", коментира Таня. За възстановката на много от старинните облекла й помага Десислава Тихолова от русенския исторически музей. Модите, проникнали у нас по течението на Дунав през XIX век, се отразяват върху всекидневието на градската жена в Русчук. "Шантеклер" е първата модна марка, станала известна у нас в онази епоха. Затова Таня шие за куклите си бални и вечерни рокли в този ретро стил. Одеждите са точни копия на оригиналите в музея. "Първо трябваше да пресъздам роклята на някогашна русенска буржоазка", спомня си майсторката от дунавската задруга. Направата на първите три "буржоазни" кукли й отнема почти четири месеца. Черни дантели, панделки, колани, шапки са сред детайлите, които авторката успява да изработи едно към едно. Тя обаче се вълнува винаги от крайния резултат, изпълнен с естетика и наслада за окото. Усилията се превръщат в част от творчеството. Таня милее за възраждане на занаятите и е готова да предаде наученото, за да продължи традицията. "Имам и малка помощница вкъщи - 3-годишната ми внучка Ана вече иска да шие като баба и да рисува усмивки на куклите с красиви рокли", споделя русенката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
