Историята на РуПол, най-популярния травестит отвъд Океана, е вълнуваща и разкрива как обикновеното момче се превръща в най-голямата звезда в жанра drag queen - така наричат артисти мъже, които се представят като жени. При тях акцентът е в грима и роклите. Обратно - драг кинг са дамите, които се изживяват като господа.
РуПол е от перфектните драг кралици в Щатите. Преди години се изяви и в дует с Елтън Джон в хита Don't go breaking my heart. Ето как самият той разказва живота си.
"Роден съм на 17 ноември 1960 година в Сан Диего, Калифорния. Когато попитали майка ми какво име ще даде на момченцето си, тя казала: РуПол (това е съставка в сладкишите, означава масло с брашно) Андре Чарлс - защото ще бъде звезда". Сестра ми Ренета решила да ме изкъпе, когато съм бил вече на шест месеца. Тя си въобразявала, че съм нейно бебе, защото дълго се молела на Бог да има братче. Чудела се защо съм плачел, докато ме мие, а без да знае, ми била счупила лявата ръка. Ренета е била на седем години. По-късно баща ми разказваше, че веднага разбрали, че нещо става, защото по принцип съм бил много кротко дете. "Можехме да те оставим в ъгъла и да не гъкнеш", казваше татко. Това не ми беше от полза, когато пораствах. Първият ми спомен е как майка ми къпе по-малката ми сестра Рози в кухненската мивка. Бях единственият син на Ърнестин и Ървинг Чарлс. Сестрите ми бяха близначки. Гледах веднъж "Сюприймс" в шоуто на Ед Съливан и се влюбих в тях, особено в слабичката по средата. Ренета ми разправяше, че съм се разхождал в предния двор с розовата й рокля. Не помня това, но помня, че пеех в гаража Baby Love и децата в квартала ми казваха, че съм женчо. По това време нашите много се караха. Когато започнеха, със сестрите ми тичахме в стаята, хващахме се за ръце и залягахме като при въздушно нападение. Разводът им беше грозен. Мислех, че всичко е по моя вина. Не осъзнавах колко бях травматизиран от това, докато не станах на 20. Майка ми се беше побъркала - като че ли изключи централно за няколко години. Живееше на валиум и литиум.
Превърнахме се в малки възрастни - налагаше се да се грижим за нея, да лъжем социалните работници и татко за всичко, което можеше да заплаши семейството ни.
Следвах по петите близначките Наи и Нета, както ги наричахме навсякъде. Слушаха музика с приятелки и говореха за момчета. Избягаха от къщи, когато бяха на 15. Ренета се омъжи на 17. По това време хората ме бъркаха с момиче. Напих се и изпуших първия си джойнт. Влюбих се в момче в училище. Бях вече професионалист в криенето на чувства. В края на лятото се записах в детския театър на Сан Диего. Спечелих надпревара за "най-добър афро" и "най-добър танцьор" в гимназията. Влязох в школата "Патрик Хенри", но ме изритаха.
Ренета ме взе да живея при нея и мъжа й и шест месеца по-късно всички заминахме за Атланта. Трудни времена бяха, но бях щастлив, че съм напуснал Сан Диего. Записах се в школа по сценични изкуства. Там разцъфнах. Смених музикалния театър с драма. Обожавах часовете по актьорско майсторство и учителя ни Уилям А. Панъл, който за първи път взимаше клас и беше минал школата на Лий Страсбърг. Почти не стъпвах в другите часове, получих ниски оценки и зет ми ме заплаши, че ще ме премести в по-близко училище, защото давахме и много пари за транспорт, за да стигна до школата.
Мистър Панъл видя, че съм отчаян и ми даде най-ценния съвет: "РуПол, не приемай живота толкова на сериозно". Започнах работа в компанията на зет ми, която продаваше скъпи возила. Не разбирах от продаването, но бях добър в купуването. Пътувах из страната и избирах возилата за вип клиентите. 50 пъти обиколих Щатите. Ходех и до майка ми. Когато станах на 18, загубих девствеността си с 36-годишния Ричард. Преди това дори не бях целувал мъж. Когато докосна устните ми, направо ми се разтрепериха коленете.
Лорънс, зет ми, ме научи на много работи - как да се справям с живота, да получавам каквото искам, да преговарям. Имах правото да изпълня мечтата си като всеки бял човек. Отидох в Ню Йорк. Харесвах шоуто The American Music. Писах им и ме поканиха. Появих се с двама мои приятели, уших ефектни костюми за всички ни. Танцувахме в парчето и на Джуниър Уолкър "Изстрел". Тогава живеех с първото си гадже Тод. Връзката ни беше бурна. Разнасях копия с моя лик из града, на който пишех: RuPaul is red hot. Предизвиках внимание и ме поканиха в бандата Wee Wee Pole. Станахме популярни. Бях изпъден от дома си и почти бездомен цяла година. Когато бандата се разпадна, реших да напиша книга и да снимам в киното. Взех камерата на братовчед ми и направих "Трилогия на терора" с моя милост в главната роля. Стана хит в ъндърграунд средите. Имаше периоди, когато спях в Сентръл парк. Върнах се в Атланта и записах миниалбум. Поканиха ме да играя Рифраф в The Rocky Horror Show. В клуб "Уикенди" ме извикаха да правя го-го танци 4 нощи през седмицата, за 50 долара на нощ плюс бакшишите. Две години и половина изкарах там. Започнаха да ме канят и в комерсиални филми.
Върнах се в Ню Йорк и започнах от дъното. Не ми се припомня какво съм преживял. Смених имиджа си от "пънк драг куин" в "тъмнокожа проститутка драг куин", което беше по-секси. Видях им се на някои промоутъри новото горещо нещо. Превърнах се в знаменитост на нощния живот и станах "Кралица на Манхатън" през 1990 г. Трябваше да поддържам партито свежо и това ми костваше хапчета, кока и какво ли не. Бях на 27. Когато станах на 30, се почувствах изморен от клубовете. Замислих се за музика. На рождения ми ден излезе песента ми "Супермодел". През февруари бях при мама, тя вече беше тежко болна. Тогава чухме, че по MTV ме представят като "супермодела" на света и последва парчето. С мама се погледнахме и се сетихме как преди 32 години е предрекла този момент. Това беше последният път, когато я видях".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
