Тъжната история на най-големия плавателен съд, строен някога в България, разказа Росен Петров във фейсбук и публикува снимки, предоставени от държавния архив във Варна. Това е прочутият танкер „Хан Аспарух”. Със своя тонаж от 100 000 тона, дължина от 244,5 м и ширина от 39 м, той действително е бил нещо впечатляващо. Казвам „бил”, защото него отдавна го няма, но да караме подред, пише Росен Петров.
Ето историята на танкера:
В периода на Израело-арабските войни от 1967 г. и 1973 г., Суецкият канал е затворен за 8 години – от 1967 г. до 1975 г. Това повишава рязко търсенето на огромни танкери за петрол в целия свят. Стимулирани от тази ситуация, тогавашните ръководства на България и Полша решават да си сътрудничат и да строят във Варна гигантски танкери. Към онзи исторически момент Полша има богати традиции в корабостроенето и произвежда много добри двигатели, а България вече е придобила инженерен, технически и кадров потенциал да проектира и строи големи кораби във Варненския кораборемонтен завод.
Планира се българите да изградят голям брой големи съдове, но през 1975 година Суецкият канал е отворен и търсенето на подобни гиганти пада. Полша преразглежда споразумението, отказва се от танкерите и бъдещият „Хан Аспарух” е достроен за нуждите на нашия търговски флот. Важна подробност е, че „Хан Аспарух” е създаден по българския проект „606” на Института по корабостроене във Варна с главен конструктор инж. Т. Попов. Пуснат е на вода на 24 март 1976 г., а държавният флаг е издигнат на 3 ноември 1977 г. Както често става при нас българите, оценките за създаването на този кораб са раздвоени. За едни експерти той е „звездният миг на българското корабостроене”, за други е символ за „безумните строежи и грандоманщината на тоталитарната власт”.
„Хан Аспарух” има тъжна участ. През 2001 г. на кораба избухва пожар, а през 2003 г. е продаден за скрап в Индия, тъй като не отговарял на новите изисквания танкерите да имат двойно дъно. И все пак ако излезем извън полето на вечните пререкания, не можем да не отдадем дължимото на българските работници и инженери, успели да проектират и построят такова грандиозно плавателно средство. Едно от доказателствата, че България може поне да се опитва да стане истинска морска държава, стига да иска.
Защото морските държави не се броят по броя на шезлонгите и коктейлите на плажа, а по това доколко технологично и организационно могат да се възползват реално от морските простори. Нашето море може да е много повече от туризъм за два месеца и половина. Елементарна истина, която вероятно сме забравили.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
