Париж - София. Една врата е или отворена, или затворена. Това гласи една от популярните френски поговорки, за която в последно време французите избягват да си спомнят. Месец и половина преди френската врата да се отвори за работници от България и Румъния, никой в Петата република не дава признаци, че осъзнава какво се случва.
Вниманието на Франция днес е насочено към друга категория хора, която французите доскоро дипломатично наричаха "пътуващи хора". Дипломацията в говоренето вече е минало. Днес медии и политици говорят съвсем открито за проблема с циганите от България и Румъния, който удобно се смесва с други понятия, касаещи 26-ата и 27-ата членка на ЕС.
"Не мисля, че отварянето на трудовия пазар ще промени кой знае колко ситуацията във Франция. Лошото вече е дошло", казва 43-годишният консултант Патрик Дюк. Мъжът посочва ромско семейство, досаждащо на минувачите с молбите си за милостиня. "Ако отидете в гората на Вансен, ще видите къде са се настанили. Не е останала градинка без подобни обитатели", продължава мъжът.
Макар че Париж не е най-засегнатият френски град от българо-румънската вълна, мургавото присъствие е осезаемо. Ромски катуни има по околовръстния булевард, парковете и градинките. Просещи жени и деца се срещат в метрото, че и на "Шан-з-Елизе".
"Във Франция няма дебати за отварянето на трудовия пазар. Почти никой не знае, че на 1 януари българи и румънци ще могат свободно да работят тук. Наясно са властите и правителството, но обществените дебати не са по този въпрос", отбелязва Жан-Себастиен Льофебр от електронното издание "Контекст". Журналистът уточнява, че в момента ромите вълнуват френското обществено мнение и въпросът как те да бъдат изгонени. "От два месеца и половина този дебат стана дори отвратителен", добавя той. "Говори се нон стоп за циганите, като говоренето е агресивно, популистко и ксенофобско. Лошото е, че французите започват да мислят, че всички българи са като циганите", казва на свой ред нашият сънародник Вальо Пасков.
Общият брой на дошлите във Франция български и румънски роми е около 20 000. Властите правят безуспешни опити да се отърват от тях, осигурявайки им билет за връщане, но ромските хитрости се оказват по-силни. "Ромският въпрос придоби европейски измерения, след като се чуха мнения, че циганите ни заляха заради Европейския съюз", смята Фабрис Пацоли-Монтене от Асоциацията на европейските журналисти. Вероятно и затова във Франция смесват понятията циганско нашествие, членство на България и Румъния в Шенген и отваряне на трудовия пазар.
"Френските националисти обявяват, че не искат България и Румъния да влязат в Шенген на 1 януари, защото страната ни ще бъде залята от роми. В крайна сметка едното няма нищо общо с другото", казва Жан-Себастиен Льофебр, като добавя, че Националният фронт на Марин льо Пен се ползва с рекордната 24-процентова подкрепа. Малцина обаче осъзнават, че подобни изказвания са повече от безсмислени. "Спирането на България и Румъния по пътя им към Шенген не би могло да попречи на ромите, защото те се европейски граждани и могат да се установят в която и държава искат. В интерес на истината Франция се плаши от кризата и тъй като не знае как точно да се справи с нея има, нужда от изкупителна жертва", казва още Льофебр.
"В крайна сметка не бих могла да помогна на някого, ако самата аз не съм добре. Дори и да имам желание да го накарам да вярва, че му помагам, ако не съм във форма, помощта ми ще е негативна". Така се опитва да обясни ситуацията 29-годишната Мелиса Вико. Жената, която уверява, че никога не е разбирала понятието граници, смята, че не можеш да помагаш на останалите, ако не си си разрешил своите проблеми. "Имам предвид създаването на работни места. В противен случай излиза, че някой ни отнема, което ни се полага", уточнява тя.
В интерес на истината, макар и да не говорят за това, подобно на всички останали граждани старите страни членки и французите изпитват страх от конкуренцията от Изток. Те се опасяват, че някой ще им вземе работата. Днешният французин е станал консервативен, отбелязват експертите, добавяйки, че страхът на французите е свързан най-вече със социалния дъмпинг. "Притесняват се, че ще дойдат чужденци, които ще работят тяхната работа, но за по-малко пари", казва с усмивка Жан Себастиен-Льофебр. Други като Патрик Дюк смятат пък, че Франция не може да приеме цялата мизерия на света.
Диплома от местен вуз отваря врати
Френският трудов пазар всъщност и в момента е до голяма степен отворен за българи. Преди година Париж разшири почти двойно, от 150 на 291, списъка на отворените професии, ползващи се с облекчен разрешителен режим на достъп. От това се се възползвали и доста нашенци, чийто брой се оценява между 20 000 - 30 000.
"Досега французите имаха нужда от българи, които да вършат нежеланата от тях работа", твърди Вальо Пасков, който от пет години живее в Париж. Младият мъж обаче е част от друга категория българи, към която Петата република нямаше нищо против. "От времето на Никола Саркози има закон, по силата на който, ако си завършил магистратура във Франция, нямаш нужда от разрешение за работа и разрешение за престой. Това са двата документа, които са ти необходими да пребиваваш и работиш във Франция", уточнява той. Пасков е завършил в Лион, благодарение на което не е разбрал какво означава бюрокрацията, свързана с разрешението за работа. Същият е случаят и на приятелката му Мира. В момента Вальо работи като мениджър и се занимава с логистика на концерти. "Аз лично никога не съм срещал негативно отношение заради факта, че съм българин. Вероятно защото говоря доста добре френски. Все пак ако някой иска да те наеме на работа, винаги може да го направи", категоричен е той.
Париж закъса за водопроводчици
Преди по-малко от десетина години призракът на полския водопроводчик витаеше из Франция, всявайки смут не само сред френските му колеги. Страховитият бачкатор от Изтока бе създаден от перото на журналиста Филип Вал през 2004 г. след присъединяването към ЕС на първите страни от Централна и Източна Европа, но известен го направи неговият колега Филип дьо Вилие година по-късно. Журналистът тогава реши да се бори срещу проект за европейска директива, използвайки именно полския водопроводчик.
"Директивата Болкестейн позволява на един полски водопроводчик и на един естонски архитект да предлагат услугите си във Франция, но със заплатата и със социалното осигуряване на своята родина. Става дума за разрушаване на нашия икономически модел", алармира Дьо Вилие. Така полският водопроводчик стана синоним на заплаха за френския трудов пазар. По ирония на съдбата днес Париж изпитва остра нужда на водопроводчици, а услугите им излизат доста солено на парижани. "Полският водопроводчик не дойде, защо не го пуснахме, затваряйки трудовия пазар. Затова той отиде във Великобритания", казва с усмивка журналистът Жан-Себастиен льо Фебре, който работи за електронното издание "Контекст".
"Историята с полския водопроводчик е чудесен пример за лоша европейска журналистика", смята Фабрис Пацоли-Монтене, който е журналист на свободна практика и генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти във Франция. "За съжаление по сериозни теми, каквото е отварянето на трудовия пазар, медиите залагат повече на емоциите, за да могат да се продават. Те не разясняват европейските правила и не е учудващо, че хората си нямат понятие от тях", добавя той. Български еквивалент на полския водопроводчик засега няма. Вероятно защото ромите изместиха вниманието от отварянето на трудовия пазар за румънци и българи. Страх от конкуренция от Изток обаче във Франция има и то най-вече в транспортния и строителния сектор.
"Френските транспортни фирми се намират в катастрофално икономическо положение. Те страдат от конкуренцията от Полша, Румъния, България и Чехия, които дават по-изгодни оферти. Всъщност френските фирми наемат подизпълнители", уточнява Фабрис Пацоли-Монтене. Той добавя, че подобно е положението и в строителството. "Това е сектор, който от няколко години изпитва затруднения и който по принцип ангажираше северноафрикански работници. Сега по строежите по-често се срещат българи и румънци, което създава напрежение с останалите работници", казва той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
