Цар Иван Александър плащал на гарнизона с нови сребърни монети
Приемането на християнството в началото на V в. е повратна точка в историята на великия скален град. Започва ерата на Средните векове. На пръв поглед структурата на селището от "златния" период на римската епоха се запазва, но всъщност настъпват редица промени. Една от най-големите обществени сгради, служела преди за събиране на градското събрание, сега е превърната в християнска църква. Друга базилика е изградена в централната част и там вероятно е служел епископът на Перперикон. Древния скален храм на тракийския Дионис с олтара за пророчества нарочно е зарит в земята, за да изчезне дори спомена за него.
До Х-ХI в. жителите на града използват с малки преправки античните сгради. Откритите стотици оловни печати на византийски сановници показват, че той е важна крепост, контролирала добива на злато в тукашните рудници и отправянето му към императорската хазна в Константинопол. Тук се е намирала и втората резиденция на епископите на областта Ахридос, чиято катедра се е базирала в манастира "Св. Йоан Предтеча" на територията на днешния Кърджали.
Археологическите разкопки показват, че в края на ХII и началото на ХIII в. градът запада. Много от къщите са изоставени и тънат в руини. Това се дължи на икономическите и политическите проблеми, които изпитва Византийската империя при Третия и Четвъртия кръстоносни походи.
Тогава западните рицари често навлизат в Източните Родопи (Ахридос) и разоряват селищата.
Това е една от причините Константинопол да предприеме мащабна реформа, с която твърде големите и нефункционални области да се трансформират в по-малки единици. В 1198 г. тя е узаконена с императорска грамота, потвърждаваща обособяването на Ахридос в отделна тема или област. Заедно с древния Перперикон по стръмните върхове се появяват нови здрави крепости като Мнеакос, Устра, Ефраим, Кривус, Патмос, както и стотици безименни по-малки кули и наблюдателници.
Отделянето на темата Ахридос съвпада с освобождението на българската държава от византийска власт през 1185 г. Още при цар Калоян (1195-1207) Ахридос става важна цел на българските интереси и постепенно е присъединен към държавата. Вероятно точно там са се намирали основните бази на великия владетел по време на епичния му сблъсък с Латинската империя през 1204-1207 г.
До 40-те години на ХIII в. Източните Родопи са българска територия. При наследниците на цар Иван Асен II обаче Ахридос е предаден без бой на Византия. Още през 1254/1255 г. един от неговите синове, цар Михаил Асен, прави опит да си го възвърне. Византийска хроника свидетелства, че тогава Перперикон е сред превзетите от българите крепости, но после ромеите отново го завладяват. Открити при разкопките монети на друг български цар, Константин Тих Асен (1257-1277), подсказват, че той също може би взема града, обаче не успява да се задържи.
През ХIV в. опитите на българските владетели да възстановят управлението си в Родопите не прекратяват. През 2015 г. на Перперикон бе открит фрагмент от керамичен съд, на който отчетливо е издраскана буквата Ш. Според монетите е известно, че
само двама царе от династията на Шишмановци използват такъв монограм
Това не може да бъде Иван Шишман, защото в годините на царстването му Перперикон вече е превзет от турците. Остава знакът да е на амбициозният Михаил III Шишман (1323-1330), чиито походи на юг са били многобройни.
А през 1343 г. между България и Византия се разиграва истинска война за Перперикон, описана в няколко страници от видния византийски историк Йоан Кантакузин. Възползвайки се от гражданските междуособици във Византия, цар Иван Александър изпраща военна експедиция за да превземе града. Българите са привлечени не само от плодородните земи, но и от златните мини в околността. Крепостта е завладяна, а в нея назначават царски архонт. На Перперикон е открит единственият златен печат на цар Иван Александър, с който явно е било скрепено писмо, изпратено до неговия управител. Няколко месеца по-късно обаче византийците успяват да си възвърнат крепостта, но не за дълго, защото в 1361-1362 г. османците го превземат и опожаряват след тежка обсада.
За събитията от 1343 г. ни дават информация сребърните аспри на цар Иван Александър, които с находките от 2015 г. надхвърлят 10. Тези монети са изключително рядки за Източните Родопи, където преобладават византийски и венециански. Паричните знаци са отсечени в столицата Търновград именно по времето, когато българите атакуват Перперикон. Ето защо смятаме, че с тях са плащани заплатите на войниците от гарнизона, който царят настанява там.
Още в първата половина на ХIII в. полусъборените антични стени са поправени и надзидани с камък и хоросан. В най-високата част е издигнат здрав замък, чиято порта се пази от две кули. Създадено е цялостно ново градоустройство, като по-непретенциозните средновековни жилища са буквално вградени в останките на просторните антични сгради.
Основите на тези нестабилни къщи стъпват върху руините или направо на натрупаната пръст и са изключително трудни за запазване и експониране. Ето, че през 2015 г. реставраторите най-сетне откриха рецептата за тяхното съхраняване, използвайки методите и материалите на модерната наука. Така хилядите посетители на скалния град вече могат да видят всички периоди от историята му.
Златната монета на Българоубиеца
Една от най-интересните находки на Перперикон през 2015 г. е златната монета с образите на император Василий тт Българоубиец с брат си Константин VIII. Това е тетертерон, сечен във Византия през Х-ХI в. Тези монети са малко по-леки от стандартните златни солиди и са много редки. Един хронист се шегува, че императорите вземали данъците с пълноценни монети, а плащали с олекотени.
Позлатен пръстен красял видна дама
Друга чудесна находка е прекрасно изработен женски пръстен от ХIV в. Той е от масивно сребро с дебела позлата. В горната му част е вграден фино шлифован обсидиан - твърдо вулканично стъкло, образувано при изригвания преди милиони години. Без съмнение бижуто е било носено от високопоставена местна дама.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
