Когато рисува, талантливият художник слуша гайди, цигулка или кавал
Тя е красива, чиста като роса, независимо дали вярва в Христос или в Мохамед, казва творецът
Камбер Камбер е роден през 1950 г. в кърджалийското село Седефче, днес живее и работи в Момчилград. Директор на музейната сбирка в градчето и картинната галерия, която е негово дело.
Талантливият художник Камбер Камбер счита себе си за древен потомък на Родопите и е обсебен от планината. В картините му оживяват девойки, стари къщи и сънища от приказната планина. "Камбер е майстор на родопския пейзаж и родопчанката, но в последните 10 години той ни радва с картини, с които експериментира. Този спокоен, мъдър и хармоничен човек в живота, когато хване шпаклата и маслените бои, е като изпуснат дух от бутилка. Хващат го караконджолите и прави невероятни неща", казва големият български график Владимир Чукич, председател на Дружеството на художниците в Кърджали. Според Чукич Камбер успява да примири непримирими цветове като ултрамарина с червеното, с бялото. Творецът не е провинциален художник, негови картини "красят" колекции и домове в много европейски и балкански държави.
"Когато рисувам, винаги слушам музика. Никога не съм заставал пред статива с нагласа какво ще рисувам. Чувството ме е дърпало, а то често е било свързано с музиката, която слушам в момента. Обичам родопските и ирландските гайди, цигулката, обичам джаз, обичам кавала на Теодосий Спасов - той сякаш ме откъсва от земята и ме кара да летя", казва Камбер. И допълва, че музиката, поезията и рисунката са три сестри, които не могат една без друга.
Вечер често чете поезия. "На художника не му трябва диплома, но обучението е много важно, преподавателите от Художествената академия ми дадоха шлифовката, научиха ме на тънкостите на занаята", обяснява творецът. Признава, че често рисуват детството си и е категоричен, че е по-добре човек да закачи на стената репродукция на известен майстор, отколкото да си купи "картина" за 3 лева от магазин за лев.
"Картините на Камбер не са претворяване на живота, те са живина. Звучни са - от тях дочувам стари чанове, гайди, тъпани. Песен са, с мирис на планина. От тях блика майчина милувка, кротка женска съблазън, бащин дом, спомен от детство, шепот на любима, молитва. Картините на Камбер са завет. Болка са. Гледам ги и дочувам гласове". Така поетесата Роси Соколова, родена също в сърцето на Родопите, "усеща" платната на Камбер Камбер - един самобитен и неповторим талант. Често майсторът на четката илюстрира книги с поезия. Самият той се определя като "родопеист". Счита себе си за древен потомък на тази планина и е обсебен от нея. Тя е голямата му любов.
Камбер признава, че за първи път пъстрите цветове го впечатлили, когато ги видял по чергите и килимите, които майка му и баба му тъчели. Започнал да драска първите си рисунки, когато бил на 5-6 години. И понеже нямал много тетрадки, рисувал по кутиите на вафли и бисквити. Разказва, че всичко го е впечатлявало в детството - есенните панаири с люлки и сергии, природата, а първите сполучливи портрети били на класната ръководителка в родното село Седефче.
След казармата Камбер живял и работил в Габрово, където се сприятелил с местния художник Никифор Балабанов - добър живописец, от когото научил много за основните неща в рисуването - перспектива, пространство, избор на сюжет, пластичност. След краткия престой там Камбер решил да се върне в родия край. Работил като библиотекар и учител, а от 1974 г. вече в Момчилград поел градското ателие за художествена украса. Редовно участва в регионални, национални и международни изложби, където талантът му е забелязан и така започва четиригодишното му обучение в Академията в София. Време, през което рисува активно, изчита всичко за любимите си художници Владимир Димитров - Майстора, Бенчо Обрешков, Ван Гог, Гоген, Рембранд, обикаля галерии, следи с интерес всичко, което "излиза под четката" на Генко Генков и Димитър Казаков-Нерон. Камбер има вече близо 40 самостоятелни изложби у нас, в Европа, САЩ. Така се раждат "Родопски сънища", "Вдъхновение", "Спомен, музика, жена с мандолина", "Мома с птица", "Краят на есента". "Всичко на този свят тръгва от жената, защото тя е наша майка, сестра, съпруга, продължителка на живота и човешкия род. За мен родопчанката е една, независимо дали вярва в Христос или в Мохамед. Затова в картините ми присъства единствено жената - красива, неповторима, трудолюбива, лъчезарна, чиста като капка роса", казва талантливият художник.
Ирина Ангелова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
