Мизия сънува европарите, с които ще бъде възстановена, но все още няма оценка на щетите. Докато местните с разрушените от потопа къщи чакат в приюти и съседски домове, заразите превзеха града. Хората не могат да ядат зеленчуците и плодовете от потопените си градини.
Всичко, което расте, е заразено, предупредиха да не пипаме прасковите, казва бай Тончо
Реколтата от плодове и зеленчуци в Мизия е отровена от водата и не трябва да се консумира. За това предупредили местните експерти от ХЕИ. В останалата вода по улици и дворове се развъждат болестотворни бактерии, които правят плодовете негодни за консумация, потвърдиха пред "Стандарт" епидемиолози. Прасковите по дръвчетата по улиците червенеят, но никой не посяга да ги бере и яде, видя "Стандарт".
Неизпомпаната вода в най-ниските части вече е зеленясала, а в нея са започнали да се развъждат всякакви микроорганизми, сочат последните биологични анализи.
"Голяма трагедия е всичко около нас след потопа. Казаха ни да не докосваме нищо, останало под водата. Нито домати и краставици, нито джанки, нито ябълки. Ето прасковите натежаха, но не ги пипаме. Животът ни свърши, чедо", клати глава 81-годишната Надежда Костова. Тя лежи на легло в детска градина, превърната в център за спасение на пострадалите от потопа в Мизия.
До нея е Йорданка Деспотова. Двете се познават отдавна - учили са в един и същи клас в местното училище преди 70 години. Сега водата ги е изхвърлила от живота. Домовете и на двете са разрушени, няма при кого да отидат. Чувстват се непотребни, далеч от най-близките им вещи и спомени. Едвам се изкатерили на втория етаж, за да не ги отнесе прииждащата водна стихия.
"Страшно беше, чедо, за секунда влетя водата и помете всичко. Бучеше, удряше се в стените", разказва Надежда. Тя се огледала наоколо, за да търси покъщнината. След това се сетила за животните. Накрая започнала да се моли на Бог, че я е оставил жива. Сега желанието да продължи напред го няма. "Не виждам нито къде ще се живее, нито кой ще ни помогне. Свърши тя нашата", изплаква бабата. "Всичко ни взе водата - и кокошките, дето ни хранят, и котките, дето са ни утеха в самотата", казва тя и запира с ръка сълзите, които са на път да тръгнат от очите.
"Плодове и зеленчуци, всичко е заразено, отровено. Дръвчетата оцеляха, но доматите вече са слама. Майната му, това ще го преживея. Сестра ми почина наскоро, какво нещо е животът, сега се приютих в нейната къща", разказва пък Тончо Белчев. И продължава да нарежда: "Децата са в Габрово, имам син и дъщеря". Съдбата на 70-годишния дядо изглежда по-лесна. Заедно с него оцелява и съпругата му. "Двама ще се гледаме, докато можем. Къщата вече я прежалих. Е, дори сега като гледам този червен кръг, не ми доядява. Макар че това, което го правих като пристройка към къщата, го няма. Хубава къща беше, кирпичена. Лятото държи хлад, зимата пък е топло. Но водата и на кирпича не прости, гледай как го е бризгал, направо го е издялал като длето", чуди се бай Тончо.
Заради заразените плодове и зеленчуци в Мизия от БЧК призоваха хората в страната да изпращат спешно консерви.
Експерти не могат да опишат щетите
Пращат фургони за 150 души
Мизия продължава да е в бедствено положение, все още има места, които не могат да бъдат отводнени. Това затруднява и експертите да направят оценка на всички щети, обяви МВР шефът Йордан Бакалов.
Под вода все още в четвъртък бяха най-ниските части на града, които цял ден се отводняваха чрез препомпване от имот в имот. Специално обучени екипи с предпазни средства извозват отломките от имуществото и труповете на животни. Наводнена продължава да е Професионалната гимназия по химически технологии, както и детската градина в квартал "Ново село". "След около седмица ще има ясен отговор дали учебната година в Мизия ще започне от 15 септември", заяви кметът на града Виолин Крушовенски.
Държавата вече е осигурила фургони за настаняване на около 150 души, съобщи главният секретар на комисията по бедствията и авариите Людмил Върбанов. Той поясни, че сега общината трябва да осигури площадката, на която да бъдат поставени.
Дават спешно милион на Мизия
15 млн. лв. отиват и за другите седем наводнени общини
Малко над 16 млн. лв. ще получат седем пострадали от наводненията общини в страната. Парите се отпускат от Комисията за възстановяване и подпомагане при бедствия и аварии и ще бъдат официално гласувани на правителственото заседание другата седмица в сряда. Авансово обаче ще бъдат преведени 1 млн. лв. на Мизия, с които да се покрият спешни и направени вече разходи по разчистването на града. "Тепърва ще се отпускат допълнително средства, когато се направи оценка на щетите", обясни служебният премиер Георги Близнашки. На първо време с този милион ще се разплатят направените разходи по почистването и отводняването на града, по извозването на отпадъците и екарисажните такси за унищожаване на удавените животни.
Финансова помощ от 15.3 млн. лв. за покриване на щетите от юнските и юлските наводнения ще получат още общините Варна, Добрич, Велико Търново, Габрово, Тетевен и Родопи. Пари ще получи и Столична община заради градушката, нанесла поражения върху десетки общински сгради. "Заради липсата на правителствено постановление пострадали от предишни наводнения общини вече два месеца чакат възстановяване на извършените до момента разходи", посочи вътрешният министър Йордан Бакалов, който оглави междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. Във Варна например общината вече направила разходи за 1.8 млн. лв.
Въпрос на време е да получим средства от Европейския фонд "Солидарност", заяви Близнашки. Апликационните форми за помощи на пострадалите общини от предишни наводнения вече са изпратени в Брюксел. За Варна и Добрич те са за 61 млн. евро. Ако щетите в Мизия надхвърлят 41 млн. лв., общината също може да разчита на европейска помощ.
Изсечени гори причинили потопа
Обемът на всички язовири е едва 16 млн. куб. м, излели са се общо 100 млн., твърдят експерти
Изсечените гори във Врачанския Балкан са най-вероятната причина за потопа в Мизия. Така водата не е могла да попие в гората, а се е насочила по руслото на река Скът, обяви кметицата на Борован Десислава Тодорова. Реката е достатъчно опасна сама по себе си, тя е на 18-о място по водосбор в страната - 1074 кв. км, обясниха експерти. Валежите около 1-2 август са били ужасяващи. Във Враца са паднали 128 литра на кв. м. - 2 пъти повече от средномесечната норма, в Бяла Слатина - 85, а в Борован - 146 литра на кв. м., което е 3 пъти над средномесечната норма.
"Няма проблем с язовири във Врачанско", обяви в четвъртък областният управител Венцислав Василев. Констатацията, че два язовира край Борован скъсали стените си и наводнили Мизия на 2 август, е манипулативна, видя "Стандарт" на място на уж разрушената част от стената на яз. "Стубеля". Водоемът се намира на север от Борован, но в момента прилича на блато. Никъде не се виждат следи от висока вода, която да сочи, че той е бил пълен, преди да изтече. "Това не е стена, а нещо като дига, ромите я разкопаха преди 5-6 години, за да уловят рибата и да я изядат", разказва Красимир, местен собственик на ниви в Борован. Той държи да ни закара до мястото, за да се убедим, че нападките и изводите на общинската комисия от Мизия начело с Кольо Николов са измишльотини.
Според Николов скъсана стена на "Стубеля" и дига на "циганското блато" край Борован са причината за наводнението в Мизия.
Язовир "Стубеля" е едва 19 дка, а другият - 16 дка, сочи официална справка на полицейското управление в Бяла Слатина. Тези са два от най-малките от общо 15 язовира, описани в справката, която най-вероятно е подготвена заради образуваното предварително производство от врачанската прокуратура за причините за бедствието в Мизия.
"Не съм експерт, казвам това, което видях", твърди общинарят от наводнения град Кольо Николов. Той подробно описва как се стига до яз. "Стубеля" покрай стопанския двор, след това през нивите с царевица отдясно и слънчоглед отляво. Всичко е истина с изключение на извода, че язовирът може да е причина за бедствието в Мизия. Освен това "Стубеля" се влива в яз "Братковец", който е с площ от 233 дка, т.е. 12 пъти по-голям. Каквото и да се е случило със стената на "Стубеля", Братковец би поел цялото количество вода, казват запознати.
"Това за двата язовира е пълна глупост", коментира пред Стандарт" висш служител на Главна дирекция "Противопожарна безопасност". Според него в Мизия са се излели 100 млн. кубика вода, а общата вместимост на всички язовири в двата водосбора преди Мизия е едва 15 млн. куб. м.
Според разследването рибата, придошла с водите в Мизия, най-вероятно е от два рибарника край Бяла Слатина, които са буквално отнесени от природната стихия. "Но там дълбочината е едва 50-70 см, там няма толкова вода, която да потече към Мизия", твърдят огнеборците.
Нападат Борован, за да прикриват грешките си
Десислава Тодорова, кмет на Борован
- Г-жо Тодорова, реагирахте емоционално на изводите на общинската комисия от Мизия, че два язовира край Борован са причина за наводнението?
- Не мога да си обясня това действие. Вероятно така искат да прикрият собствените си грешки за действията по време на потопа. Защото всички общини ни бяха предупредили предварително за чаканото бедствие. И аз лично ходих да евакуирам хората от над 30 къщи в с. Нивянин, преди да бъде залято от водата. Ден-два преди Мизия, на 31 юли, водата от река Скът първо нахлу в Нивянин. 110 къщи бяха наводнени. И там имаше една жертва от наводнението, в Милорад северно от Борован също имаше жертва. Но за това никой не написа ред.
- Как точно ви предупредиха?
- Обадиха се от областната администрация - предупредете хората да имат готовност за евакуация.
- Ходихте ли да видите яз. "Стубеля"?
- Какъв язовир, това си е едно блато, което от няколко години е полусухо. Той се влива в "Братковец", който е в пъти по-голям. След това водата тръгва към следващия язовир, който е на стотина метра от Добролево. Ако беше станало нещо, първо с. Добролево щеше да е наводнено. Но там нямаше наводнение, остана сухо, водата го заобиколи по течението на реката. Това изцяло оборва тезата на Кольо Николов. Но аз не мога да разбера как така започнаха да обвиняват другите общини за бедствието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
