В началото на IV век няколко съуправители разделили помежду си огромната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столица Рим. Той се прочул като жесток тиранин. Римляните потърсили помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на Британия, Галия (днешна Франция) и Иберия (Испания). През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от тиранина Максентий. Константин бил равнодушен към новата религия - християнството, въпреки че майка му Елена вече я била приела и ревностно го убеждавала и той да повярва в Спасителя.
Вечерта преди битката Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него: "Под този знак ще победиш." А през нощта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин разгромил войските на Максентий и влязъл тържествено в Рим. И на следващата година издал прословутия Милански едикт, с който християнството било обявено за официално и равнопоставено с другите религии вероизповедание. А кръстът окончателно се наложил като символ на спасението, защото чрез смъртта си на него Христос изкупува греховете на света.
Царица Елена - майката на Константин Велики, през 326 г. посетила светите места в Палестина и пожелала да открие Светия кръст Господен. Започнали да копаят по указание на един стар местен жител. Открили и трите кръста - на Христос и на двамата разпънати с него разбойници. Така не без основание може да наречем царица Елена първия известен археолог в световната история. Нещо повече, казано на съвременен език, тя "социализира" обекта, като нарежда на мястото на откритието да се построи храмът "Въздвижение", в който да се пази Кръстът Господен.
След завръщането й в Константинопол император Константин заповядал да направят три големи кръста от скъпоценни материали и да напишат на тях със златни букви "IС ХС NIКА", т.е. "Иисус Христос побеждава". Единият бил поставен на Големия пазар, вторият - върху популярната римска колона на мястото, наречено братолюбно, а третият - върху мраморно подножие на Хлебния пазар.
През 614 г. персийският цар Хозрой, който бил във война с Византийската империя, превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, сред които и Господният Кръст.
В крайна сметка византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий, като върнал пленниците и всичко, задигнато от баща му, през продължилата цели 14 години война.
Император Ираклий тържествено върнал в Йерусалим светинята. Християните начело с патриарх Захарий посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, на главата с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Ангел господен се явил на патриарха Захарий и му казал: "Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!" Тогава Захарий се приближил до императора и му казал: "Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!" Императорът веднага снел от себе си златния венец и багреницата и облякъл прости дрехи. И без проблеми внесъл в църквата кръста.
Какво се случва през следващите векове с Честният кръст Господен - не е съвсем ясно. Смята се, че кръстоносците при превземането на Йерусалим през 1099 г. го раздробяват и го разпиляват като реликва по цяла Европа. И днес стотици църкви и манастири претендират, че съхраняват частица от дървото, на което е разпънат Исус Христос.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
