Обичаше историята и никога не направи компромис със съвестта си
Внезапно си отиде един от нас - колегата Митко Генчев. Волният дух, който цял живот се разкъсваше между писането и рока. Живя не по разписание и според собствените си правила, непрестанно търсещ нещо, за което само той знаеше. Десетки колеги са се учили от него - от азбучната истина как се пише дописка до това, че когато имаш по-особено мнение, не трябва да се отказваш от него. Пишеше не по канона и живя не по него - а такива хора не остават дълго между нас.
В последните месеци Митко беше кореспондент на сайта OFFNews от любимата си Каварна, където се беше заселил. Преди това беше редактор във в. "Стандарт", зам.-главен редактор на в. "Новинар", издател на в. "Детайли", репортер в "24 часа". Онези, които си падат по бг рока, помнят, че през 90-те Митко беше вокалист и китарист на групата "Академик Неделчев бенд", наречена шеговито на популярна тогава водка. Групата така и не записа албум, но пълнеше тесните зали, в които свиреше, с ентусиасти, жадни за рок.
Отиде си от нас напълно неочаквано, едва на 55 години. След катастрофа, от която оцелял и дори се чувствал добре първоначално. Даже искал да дава курбан, че е прескочил трапа. Дни по-късно обаче му става зле и в събота е откаран в болницата в Добрич. Лекарите не откриват нищо обезпокоително, даже смятали да го изписват, но неочаквано вчера сутринта Митко си отива. Къде? Вероятно там, където е мястото на волните духове. При любимия си Рони Джеймс Дио, при Георги Минчев, за издигането на чиито паметници в Каварна Митко даде всичко от себе си.
Баналната формула гласи,че за мъртвите се говори или добро, или нищо. Но за Митко може наистина да говорим само първото. Без да си кривим съвестта.
Аз лично го познавах от 1999 г. когато постъпих на работа във в."Новинар", където той беше зам. главен редактор. В първите дни дори не разбрах, че Митко е "важен" шеф. Защото се държеше с мен едва ли не като новобранец с ефрейтор, питайки ме за всяко нещо, в което не беше сигурен. И най-важното - това, което наистина го вълнуваше.
Никога няма да забравя летния здрач над "изгорялата" гимназия на "Оборище", когато, приключили с броя, сядахме с чаша водка в двора и говорехме за история. А Митко беше луд на тази тема. В следващите години, когато временно се разделихме - за да се съберем пак в "Стандрат," не веднъж по телефона ме е "хвърлял в оркестъра" с най-неочаквани въпроси. Например кога България е била най-голяма - при Симеон Велики или при Иван-Асен Втори? Или как се казва съпругата на княз Александър Батенберг, или колко жертви са дали съюзниците при Галиполи през 1915 г... А само преди две-три седмици се заяждаше нещо с мен във фейса относно Руско-турската война и Берлинския договор..
По-късно, когато бяхме заедно в "Стандарт", работихме по теми за стара София. Идеите бяха негови, за мен оставаше да се поразровя тук-там. Получаваше се.
Иначе всички знаят за хобито на Митко. По-точно - за негова велика любов и страст -рокът. Сега си мисля, че май е трябвало да го превърне в професия. Защото беше незабравим вокалист и китарист на групата "Академик Неделчев бенд". Затова и съвсем естествено Каварна се превърна в негов дом и сбъдната мечта. Той беше сред главните инициатори за построяването на паметниците на Рони Джеймс Дио и Георги Минчев в морския ни град, както и на фестивала "Цвете за Гошо", който се провеждаше в Южния парк в столицата.
Но Каварна винаги го теглеше. И може би предчувствайки нещо, се пренесе да живеее там. Където го застигна Онази с косата.
Още приживе Митко поиска да бъде кремиран, а прахът му да се разпръсне в морето от скалите на Калиакра. Не съм очаквал от него и нещо друго. Нека прахът му да се слее с всемира. Може би по един атом от него ще достигне до всички, които го познавахме и обичахме.
Ultimum vale!
Редакцията на "Стандарт" изказва своите съболезнования на близките.
Митак, никога няма да те забравим!
Скалите и морето го зареждаха с енергия
Цонко Цонев-Кметъла, бивш кмет на Каварна:
- Г-н Цонев, кога за последно се видяхте с Митко Генчев?
- Бях постоянно с Митко напоследък, той тук живееше. Беше винаги в някакво творческо търсене. В последните дни довършихме книгата ми "Кметълски истории", той беше неин редактор. Трябваше вече да избираме снимките, които щяха да бъдат илюстрации към книгата, затова се виждахме по-често. В събота, когато са извикали Бърза помощ, аз отивах у тях да работим. Но ми казаха, че го е заболяло сърцето и го е взела линейката.
- Как ще го запомните?
- Като човек, който винаги беше в търсене. Търсеше предизвикателството, беше нестандартен, имаше си позиция и винаги я отстояваше, независимо от това какво мислят другите. И си обичаше най-много своя вестник - "Стандарт". Винаги ми е говорил за предишната си работа в "Стандарт" и за преживяванията си като журналист. Той работеше като кореспондент на няколко интернет агенции, освен редактирането на моята книга.
- Чували ли сте го да свири на китара?
- Не е свирил пред мен, но когато дойде вкъщи, залепна при китарата на "Менуър", която аз притежавам с автограф. Тогава съм го виждал с китара.
- Разбрах, че е пожелал прахът му да бъде разпръснат над Каварна.
- Да, той сподели това пред мен и пред съпругата си много отдавна. Затова сега, след като бъде кремиран в София и прахът му пристигне тук след седмица, в най-тесен кръг от хора ще го разпръснем над нос Калиакра. Той ходеше всеки ден до Калиакра, това го зареждаше с енергия. Това беше любимото му място, което го привличаше силно като атмосфера.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
