Много преди да се превърне в известната на всички универсална храна, картофът преминава през какви ли не обрати. Поема дългия си път от Андите преди около 8000 години, където расте в диво състояние, а през 13 век инките започват да го отглеждат за храна, като го наричат "папа".
През 16 век картофът прекосява Атлантическия океан с испанските конкистадори, които се връщат от Америка. И логично се появява първо в Испания под името "патата", после срамежливо потегля към Италия, където го кръщават "таратуфле" (малък трюфел), а след това се отправя към Франция и към Германия, преди да навлезе в Англия, а оттам - да тръгне да колонизира Северна Америка.
Трета основна хранителна култура в света
В наши дни картофите са третата най-важна хранителна култура в света след ориза и пшеницата и редовно се консумират от милиарди хора. Те са източник на доходи за малките производители и предизвикват по-малко парникови емисии в сравнение с други основни култури, заяви генералният директор на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) Ку Донгю при откриването на Световния конгрес на картофите в Дъблин през май. По думите му тази храна може да допринесе още повече за сигурността на прехраната по света.
Днес картофите се отглеждат на площ от повече от 20 милиона хектара в 150 страни, а общото световно производство е 359 милиона тона. Производството може да се увеличи до 500 милиона тона през 2025 г. и 750 милиона тона през 2030 г., прогнозира Ку.
Азия и Африка в момента са регионите с най-голям растеж на производството на картофи, докато в Европа и Северна Америка има спад, по данни на ФАО. В световен план производството на картофи се е увеличило, въпреки че използваните за отглеждането им площи са намалели.
Коронавирусната пандемия стимулира търсенето на картофи
Пандемията от КОВИД-19 стимулира търсенето на картофи в цял свят, тъй като хората искаха да се запасят с евтини храни. Съществуват над 4000 вида ядливи картофи, които се срещат в Андите в Южна Америка. Други над 180 вида са диви картофи, които са прекалено горчиви за ядене.
Над 1 милиард души по света ядат картофи. Те са по-лесни за съхранение, дават високи добиви, не са взискателни за отглеждане и имат много висока хранителна стойност.
Китай държи световното първенство, а Украйна е първа в Европа
Китай е най-големият производител на картофи в света с 99 милиона тона през 2020 г. по данни на американското министерство на земеделието (USDA). Там те се отглеждат на цялата територия на страната и реколти се събират през цялата година - през есента на север, а през пролетта на юг.
На второ място е Индия с 43,8 милиона тона, Русия е трета с 31,1 милиона тона, следвана от Украйна (21,75 милиона тона), САЩ (19,990 милиона тона) и Германия (10,772 милиона тона).
В България през 2020 г. са произведени 127 182 тона картофи.
Година по-рано, през 2019 г., Китай, Индия и Украйна са заемали първите три позиции като лидери в производството на картофи в света. Заедно трите страни тогава са в основата на почти половината от световното производство - 45 на сто.
В Европа Германия е най-големият производител, а Франция - най-големият износител
През 2020 година в ЕС са произведени общо 55,3 милиона тона картофи, по данни на Евростат. Германия е най-големият производител с дял от 21,2 процента, следвана от Полша (16,4 процента), Франция (15,7 процента), Нидерландия (12,7 процента) и Белгия (7,2 процента). На тези пет държави членки се падат близо 75 процента от общото производство на картофи в ЕС.
С дял под 1 процент България се нарежда на 20-о място от общо 25 изброени страни. В дъното е Кипър.
Освен че изнася и търгува със сурови картофи за храна и семена, ЕС преработва реколтата в четири основни вида продукти: замразени картофи (предимно за пържене), приготвени или консервирани картофи (предимно чипс), сушени картофи и картофено нишесте.
Общата стойност на производството на преработени картофи e 9,1 милиарда евро през 2019 г., или 1,6 на сто от цялата европейска хранителна промишленост. Замразените пържени картофи и чипсът имат най-голяма производствена стойност.
Франция е била най-големият износител на картофи в ЕС през 2020 г. с близо 2,2 милиона тона, изнесени за други европейски страни, на обща стойност 522 милиона евро или 31 на сто от общия износ на картофи в ЕС. Следват Нидерландия (25,4 на сто) и Германия (16,7 на сто). Общо страните членки са изтъргували помежду си 7 милиона тона картофи на стойност 1,7 милиарда евро или 0,06 на сто от стойността на целия износ в ЕС.
Демократизирането на картофа
Пруският крал Фридрих Втори Велики е известен с това, че "демократизира" картофа като храна, за да спаси народа си от глад. Конфликтите в различни части на Прусия през 18 век унищожават голяма част от посевите и оставят цели градове без прехрана, припомня Framar. Тогава Фридрих Велики решава да насърчи земеделските култури, които растат под земята и войниците не могат да ги изпотъпчат. Селяните обаче остават мнителни към земните грудки. Тогава монархът нарежда на кралските земеделци да засадят картофи в една от нивите в покрайнините на Берлин, на която поставя охрана. Когато поданиците откриват, че войската на Фридрих Велики пази зорко лехи с картофи, те започват да засаждат културата и в своите градини.
Именно в Германия по време на Седемгодишната война (1756-1763) французинът Антоан Пармантие открива картофа. По онова време той е военен фармацевт на служба към френската армия и най-редовно попада в плен на прусаците, които тогава използвали картофите само за храна на животните и на затворниците. Варивото нямало особен вкус, но пък било с висока хранителна стойност. Така че след завръщането си във Франция Пармантие решава да разпространи този зеленчук. Заедно с други учени започва да търси начини да прави хляб от картофи. И през 1786 г. получава правото да култивира парцел край Париж. През август същата години гордо подарява букет от цъфнали картофени цветове на крал Луи Шестнайсети, който закача едно цветче на ревера си, а друго мушва в перуката на Мария-Антоанета, разказва Фредерик Байо в "Рецепти и истории" (recettesahistoires.com). Тук също, подобно на историята с картофите в Германия, въоръжени мъже охраняват нивата през деня. Но не и нощем. Парижани решават, че там се отглежда много ценен продукт за трапезата на краля и тайно ходят през нощта да си откраднат от грудките, а консумацията на картофи се разпространява.
С името на Пармантие във Франция се свързва овчарският пай (Аши Пармантие - hachis parmentier), - кайма с пюре от картофи - който ученият дава на краля да го опита.
Антоан Пармантие е погребан в гробището "Пер Лашез" в Париж, където до ден днешен хората носят картофи на гроба му, както правят и на гроба на Фридрих Велики.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
