Люксембург-София. Ако има държава в Европа, в която на българите не се гледа с лошо око, то това е Люксембург. В малкото, но иначе Велико херцогство, думата българин не е синоним на мургав, крадлив примат, а носи значението на достоен гражданин от малко позната държава в Югоизточна Европа. Можеш да бъдеш оценен достойно само от истински познавачи, твърди Хорхе Букай, разсъждавайки върху истинската стойност на пръстена. Стойностните хора в Люксембург се ценят и от обикновените хора, като такъв е случаят с българите, работещи във Великото херцогство.
"В Люксембург българите са минали през цедка", казва българският посланик Веселин Вълканов. "Когато си връчвах акредитивните писма на Великия херцог, благодарих от името на общността за доброто отношение и топлия прием", спомня си дипломатът. В Люксембург живеят над 1500 наши сънародници. Представителите на общността са с висок ценз и добре са си стъпили на краката. По-голямата част работят в европейските институции. Немалко са работещите в банки, адвокатски кантори и международни организации. Българи има и в сферата на обслужването, както и в селското стопанство.
Заради факта, че общността е добре интегрирана и спазва местните правила българите не се възприемат като напаст, какъвто е случаят в съседните на Люксембург държави.
Да попаднеш на просяк с бг паспорт е мисия невъзможна
Престъпността, чиито размери са сходни с държавата, също не може да се похвали с български представители.
"Не се гледа с лошо око на българите", казва Жозиан, която работи в магазин за хранителни стоки. "Преди години бяхме наплашени с поляците, но притесненията ни не се оправдаха. Така че за страх от българите не може да се говори", добавя жената. "Чужденците са 50% от населението на Люксембург, така че сме свикнали. Нямаме нищо против, докато чуждото присъствие не създава проблеми", обяснява с усмивка Жозиан.
"Люксембург винаги е успявал да се възползва от чужденците.
Първо дойдоха италианците, а след тях португалците, които допринесоха за нашето благоденствие, тъй като не разполагаме с достатъчно работна ръка. Италианците работиха в областта на металургията, португалците пък - в лозарството и селското стопанство", казва на свой ред Хоман Бен, който е кмет на най-известното люксембургско село Шенген. По думите му, без чужда работна ръка някои от секторите в икономиката са загубени, "В строителството, лозарството и селското стопанство работят основно чужденци", уточнява той.
"Люксембург е прагматична държава. Намират начин да се възползват дори от неща, които не им харесват", добавя посланик Вълканов.
"При шефа ми на другата бензиностанция работят поляк, чех и руснак. Вероятно догодина ще имам колега българин", казва с усмивка служителка на бензиностанция.
Защо да се страхувам от българите? Аз имам моята работа и не ми пука. Докато не ме засяга, няма проблем. Разбирам хората, които идват да работят тук. Ако имаше работа в България, сигурно и ние щяхме да дойдем при вас", признава жената.
5 месеца се чака за разрешително
От началото на годината люксембургскoто Mинистерство на труда, заетостта и имиграцията е издало 28 разрешителни за работа на българи. От следващата година неприятната процедура ще бъде спестена на нашите сънародници, но единствено преборилите се с бюрокрацията ще могат да оценят улеснението. "С абсолютен кошмар мога да сравня периода, когато чаках да получа разрешение за работа", спомня си 28-годишната Сабина Климентова. В момента младата жена работи в Националния изследователски център за развитие и иновации, но помни в детайли мъките, свързани с документа, дал й право на работа.
Сабина е във Великото херцогство от 10 г. Напуска България, след като е приета да учи психология в университета във френския град Мец, но живее при сестра си в Люксембург. Година след това сменя университета и в крайна сметка завършва бакалавър в специалността "Банков мениджмънт" в Люксембург, след което магистратура по "Мениджмънт по качеството на работа". "В последната година влачих нарочно един изпит, за да мога да се презапиша. Трудно беше за разрешително за работа, а дори и за стажа ми трябваше такова", казва тя.
Процедурата по издаването на документа започва, след като си подписал трудов договор. "Подаваш куп документи в Mинистерството по труда. След това ведомството праща молба до една администрация да направи изследване на трудовия пазар в Люксембург дали има местни, които могат да заемат позицията и дали са компетентни за тази длъжност", уточнява Сабина. Изследването, чието изготвяне отнема поне месец, се изпраща до работодателя, като предвид резултатите той може да прецени дали да те наеме, или да избере някой друг. Молбите за разрешителни пък се разглеждат от комисия в министерството, която се събира веднъж в месеца.
"Срокът, в който трябва да ти отговорят, е 2 месеца, но аз чаках 5", казва Сабина. По думите й, докато тече процедурата, не може да се работи и затова много българи не са можели да си намерят работа, защото шефовете търсят човек, който може да започне веднага. "Иначе има работа", добавя тя.
Висшистите вземат най-малко 2305 евро
Ако някой ви каже, че в Люксембург банките са повече от кръчмите, повярвайте му! Ще се убедите в това обаче единствено, ако един ден пътят ви мине през Великото херцогство. На скромните си 2586 кв. км то е приютило 141 банки. Освен рай за банките, Люксембург е рай и за своите половин милион поданици. Стандартът на живот е сред най-високите не само в Европа, но и сред развитите държави по света. Цените на повечето стоки са по-ниски от съседните Франция, Белгия и Германия, с малката подробност, че доходите на глава на населението са много по-високи. Поданиците на Великия херцог са сред първите в света по покупателна способност.
Минималната заплата е установена със закон и се индексира спрямо инфлацията, като това важи и за пенсиите. От 1 октомври заплатите бяха увеличени с 2,5% спрямо началото на годината. Така минималната работна заплата в Люксембург стана 1921,03 евро, като това възнаграждение се изплаща на работници без квалификация, навършили 18 г. Минималната заплата за квалифицираните работници е с 20% по-висока и възлиза на 2305,23 евро.
Възнаграждението за работещи на възраст между 15 и 17 г. е фиксирано на 1440,77 евро, а заплатата за работниците между 17 и 18 г. - 1536,82 евро на месец.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
