Рано е да се пише некрологът на ЕС

Проф. Динко Динков, експерт по международни отношения

Не съм запознат с проучването на Ipsos-MORI, според което близо половината европейци в 8 големи държави от ЕС искат да се проведе референдум за членството на страната им в съюза. Сегашните поколения европейци в мнозинството си не помнят ужасите на войната, приемат някои неща за даденост и може би заради това с лека ръка сме много предразположени да сложим кръст на едни исторически завоевания. Казвам го на 9 май - дата символ на Европа. Нормално е в тези дни да има и такива коментари, да има загриженост. Сигурно може да повярваме на такива социологически проучвания, но от друга страна мисля, че е много преждевременно да се пуска некрологът на Европейския съюз и на този особен модел на обществено развитие.
Предстои референдум с много неизвестни във Великобритания. Навремето тя е страната, която реагира с мощно съзаклятие в отрицание на идеите, върху които се градят европейските общности. Лондон организира известната Стокхолмска конвенция за създаване на Европейска асоциация за свободна търговия. Предлага се един друг модел на интеграция, който е отрицание на идеите, залегнали в основата на днешния ЕС. По-късно, през 1966 г., Великобритания поиска членство. Тя води тежки преговори и ги завърши успешно, но се присъедини при някои условия. Навремето Маргарет Тачър дала следния съвет на тогавашния министър-председател на Испания Фелипе Гонзалес, когато страната му води преговори за членство: "Каквото ти искат, приемай, пък после - отвътре, каквото можеш, руши. Аз така правя". Това е волята на Тачър, както вероятно и на тези, които се колебаят дали Британската империя трябва да е в Европа, или извън нея. Този дебат продължава и до ден днешен, но много конюнктурно. Мисля, че новите англичани ще се замислят в последния момент преди референдума през юни и дано не се стигне до разрив.
ЕС трябва да се приспособява към променящите се реалности. И ако не го постигне, се изправя пред много страшни дни. Все пак мъдростта на европейците винаги е надделявала. На сегашния исторически етап лидерите на Европа са в голямо неведение. Това са политици, които не са разбрали смисъла и същността на идеите на Жан Моне и може би по тези причини има голямо лутане. ЕС без съмнение е на кръстопът, преживява много кризи, в това число идейни. ЕС е в трудна ситуация и това подлага на изпитание гражданите му и ако те се поддадат на внушение, че ако видите ли, всеки се затвори в своята национална черупка, ще просперира, това е голяма заблуда. И ако Европа направи тази стъпка, не я очакват добри времена. Ако всеки се бори за суверенитет, това означава, че нашите поколения са се върнали към мисленето преди Първата световна война, което е много страшно. Дано надделее разумът.