Рангел Вълчанов днес се прости с грешния ни свят, на който от години се присмиваше. Правеше го обаче с обич и загриженост за бъдещето, а не със сарказъм - въпреки че беше абсолютният властелин на остроумието и лакърдиите. Топрежисьорът на българския XX век си отиде заради рак на гърлото - и в това той откриваше удивителната ирония на живота. Кинаджията, който с реплики можеше са съсече всеки некадърник, подлец и глупак, на финала можеше само да пише - но как го правеше! При това не само в книгите си - "Всички ще умрем, а сега наздраве!", "Ура! Най-после и онемях!" и "Хем съм сам, хем няма никой!". Дори на премиерите им общуваше с химикалка в ръка, без да се притесни, че няма да бъде разбран. Защото посланията му бяха достъпни - ясни, категорични и безкомпромисни. Всъщност Рангел винаги се е задявал със смъртта - също като Боб Фоси, ама зевзешки, по нашенски.
"Не се надявам на Рая, нямам много сведения за него. От желание да избягат от страшното някога хората са го обрисували като нещо извънредно красиво. Там всички ходят в бели дрехи, нямам представа защо. Не гърба им се веят крила. Разхождат се по екологично чисти зелени площи. Пътищата им са равни, по райските тротоари няма дупки... За Ада не мисля. Той е някак по-ясен. За него доста са писали и не смятам, че имам какво да добавя. Пък и много кулинарно е представен с тия казани... Всъщност пазариш се дали ще умреш във вторник или в петък. От гледна точка на живота това няма значение. Не върви и да кажеш: "Знаеш ли колко е тъжно, Моцарт умря!".
Всичките му актьори и приятели вчера се усмихваха през сълзи, когато говореха за него - от Илка Зафирова, останала завинаги в историята като "Вълчицата" извън соцпротокола, до някогашните младоци от "А сега накъде", където през 80-те Рангел си казваше едно към едно нещата от безумното ни всекидневие.
Случките около "А сега накъде" са повече от интересни. В началото Рангел обикаля гимназии и университети, за да търси ученици и студенти за филма си, в който се кани да разкрие, че и най-талантливите младежи са обречени още в началото на кариерата си. И че "Големият брат" бди в арт гилдията. Издирва личности непосредствени и необременени, каквито винаги са били натуршчиците във филмите му - и в "Лачените обувки на незнайния войн", и в "Последни желания". Но колкото повече удря на камък, толкова повече разбира, че само истински бъдещи актьори, макар и нешлифовани, могат да понесат цялата тежест на философията в щурия му проект - физически, морално и душевно. Рангел им обяснява кой какво трябва да изиграе и им отпуска две седмици, за да мислят върху образите си и да импровизират на воля пред камерите. Защото сценарий няма. Има ги само цялата бруталност на занаята и тоталното интригантство в съсловието. И реплики от сорта на "Изкуство, изкуство - ама е пълно с неграмотни хора". Втората част, "А днес накъде", я заснема за 29 нощи - отново без сценарий и в Киноцентъра, сред декорите на "Спартак". От 26-те отсъстват само Дарина Павлова и Михаил Витанов.
Рангел беше и остава дух и чешит от класа. Почти половин век живя в малкия си тавански апартамент от 43 квадратни метра до църквата "Свети Георги" в София. Именно там, в Божия храм, ще бъдат поклонението и опелото му в четвъртък от 13 часа.
Вълчанов дебютира с "На малкия остров" през 1958-а - и до днес едно от ненадминатите постижения в родното седмо изкуство. Това е първият БГ филм, който получава международно признание - от кинофестивалите в Прага (втора награда за режисура) и Мелбърн (почетен диплом). През 1962 г. пуска "Слънцето и сянката", който също може да се похвали с висок рейтинг от десетина международни фестивали, включително Кан, Москва и Карлови Вари. Много модерният за 1963-та "Инспекторът и нощта" и много смелият за 1965-а "Вълчицата" затвърждават кинаджийската оригиналност на Рангел. От 1970-а до 1972-ра той работи в Чехословакия, където заснема "Лице под маска" и "Шанс". Връща се у нас и продължава да предизвиква наред - досадници и чиновници, завистници и арт профани. Сред големите му хитове са "Лачените обувки на незнайния войн" и "За къде пътувате?", които на първо гледане звучат различно, но всъщност са обединени от неповторимия стил на Рангел, който се родее с Федерико Фелини.
Рангел беше от изчезващата порода на интелектуалците без комплекси, на кавалерите без предразсъдъци, на джентълмените с късмет. Затова жените в живота му го обожаваха. До последно с него остана Христина, колежка кинаджийка. Ани, по-голямата дъщеря на Вълчанов, е от Яна Пипкова - втората му съпруга. По-малката му дъщеря е журналистката Мила Кудрина, момичето на Грета Ганчева. Сред дамите, получили шанса да предизвикат интереса и вълнението му, е и Елена Кънева от Сатирата. Там през 2008-а той постави "Радован Трети" на Душан Ковачевич. Леци, както я наричат приятелите й, лаконично призна, че общуването с Рангел е "много извисено". Няма съмнение, че това е самата истина, след като дори самата Миряна Башева преди години попада под диктата на неговото обаяние и мъжкарски характер. Изключителната поетеса, която в младостта си се набърква на пълни обороти в киното, снима с Рангел документалистика в Индия, а после участва и в правенето на филма му "Последни желания".
Рангел беше цар и на страхотните изпълнения и в театъра. Преди години се разписа на камерната сцена в Народния с "Лазарица", изиграна от него на любимия му шопски, режисиран от Юлия Огнянова. Когато пита стария си приятел Йордан Радичков дали е съгласен с лингвистичната метаморфоза, великият писател и драматург му отговаря: "Няма проблем, щом ти го правиш".
Николай Урумов: Велик сатирик
Рангел можеше да общува с всеки - от горе до долу и обратно. Иронията и самоиронията му бяха велики. Дарбата му да импровизира - недостижима. От подадена буква стигаше до филм, който те разсмива и разплаква. От погледа и от усмивката му струеше неописуема благост, която те караше да му се довериш безрезервно. Харизмата му беше безподобна. Оставяхме се в ръцете му, той ни повеждаше, накъдето искаше, и ние го следвахме като зомбирани. Имах невероятен късмет той да ме ориса за киното. Съдбата се намеси по най-добрия за мен начин. Бях в един клас с дъщеря му Ани и Рангел идваше да ни гледа на всеки изпит. И когато трябваше да реши кой да изиграе Малин от Павликени в "А сега накъде?", той ме посочи без колебание - аз бях избраният. Защото се оказах единственият в компанията от село - като него. Той беше от Кривина, аз - от Българево, където някога беше снимал "Езоп", а моят дядо се беше появил като статист, но с реплика. С Рангел бързо открихме общ език и наши си теми. Аз станах негов, а той - мой. Когато започна да ни обяснява персонажите в "А сега накъде", ми каза: "Ти си момчето от дълбоката провинция, което идва в София с голям куфар и сив костюм, за да кандидатства във ВИТИЗ - защото майка му така иска. Оправяй се!". И аз застанах на коневръза пред Академията и открих прототипа си - сближих се с него, водих го на кафе и го окрадох благородно. Така моят Малин от Павликени се превърна в скритото и явното оръжие на Рангел - защото беше момчето провокация. Когато след 20 години стана ясно, че ще прави продължението "А днес накъде", вече бях подписал договор с немски продуценти за "Магна аура". Но в продължение на 10 вечери шофирах от морето до София, за да се включа в проекта - добре че всичко се случваше през нощта в киноцентъра. Както винаги, бях готов на всичко заради Рангел.
Георги Стайков:
Нямаше миг на бездействие
Рангел нямаше миг на бездействие. Всяка минута правеше планове. Докато все още можеше да говори, ми казваше: "Скоро ще разбереш какво съм измислил!" Рангел беше от най-забавните хора, които съм срещал в живота си. Умееше да иска от актьорите си, без да им формулира собствените си желания. Оставаше на дистанция - за да се чувстваме независими. Отнасяше се с нас като към равни. Не като някои други режисьори.
А чувството му за черен хумор беше разбиващо. Той ме извика за "А сега накъде" без кастинг. Посочи ме и каза: "Ти ще си!" И понеже в онези години нямаше кой знае какви възможности за дубльори в опасните сцени, преди да заснемем доста рисковия кадър върху покрива на Народния театър, ми подхвърли: "Я, идете се почерпете някъде с Цецка, че не се знае какво ще стане - може да ви е за последно!" И ние с Цветана Мирчева, с която бяхме двойка, наистина отидохме да хапнем пастички в "Хилтън".
Михаил Билалов:
Роден водач
Рангел притежаваше изумителна харизма. Беше роден водач. Голям българин. Забележителен човек. Когато ми се обади за "А днес накъде", не се поколебах нито за миг. Дойдох от Париж без уговорки. Бюджетът на филма беше малък, но това нямаше никакво значение за никого от нас.
Иван Ничев:
Оригинал номер 1
Смъртта на Рангел е огромна загуба за културата ни. Той беше най-оригиналният режисьор в цялата история на родното кино. Неповторимо явление, което се появява отнякъде, твори, после отива нанякъде. Силно се надявям неговите филми да останат и да бъдат пример десетилетия напред. За всички идващи поколения, които ще се борят да правят кино. Рангел действително проправи оригинален път, който би трябвало да следваме. Особено на фона на това занаятчийство, което напоследък завладява екраните и с което трябва да се борим всички. А неповторимият талант на Рангел трябва бъде образец за всички млади.
Бях много добър приятел с него. Трудно ми е да говоря повече, защото изникват толкова много спомени: и тук, и в чужбина, когато сме показвали заедно филмите си. Действително болката е голяма. За всички.
Илия Костов:
Артист извън шаблона и инерцията
Рангел беше човек мъдър, природно интелигентен, с очарователно чувство за хумор. Той разви таланта си в езоповските години, които сякаш му помогнеха да намери истински себе си. Извън шаблона, рутината и инерцията. Рангел беше артист по душа и голям творец. Той се опитваше да разгадае тайната на човешкото битие с присмехулство, но и с разбиране и голяма прошка. Мир на праха му.
Георги Мамалев:
Носеше знак за живот
Какво мога да кажа за един гений? Той беше знак за живот, за талант, за човечност, знак за неповторимост. Играл съм в негова театрална постановка- "Радован III" от Душан Ковачевич в Сатиричния, във филмите му "Последни желания" и "Брачни шеги", ако не греша заглавието - един забавен филм, в който се снимахме с Тодор Колев. Рангел! Горкият приятел, милият приятел. Беше изумително талантлив, невероятно съчетание на всички възможни качества. Изключителен! В подобни моменти на тъга съм радостен, че съм имал възможност да се докосна до него. Да играя под неговата режисура както в театър, така и в киното. Прекланям се пред паметта му.
Илка Зафирова:
Той озари пътя ми
Съдбата ме дари с невероятен късмет - първата ми среща с Рангел беше заради първата ми голяма роля в киното. Той озари пътя ми. А тогава въобще не подозирах какво може да се случи. Отидох на проби за масовката на "Вълчицата" - да бъда една от стоте. По време на прослушването Рангел ме обиди жестоко и се разплаках. По-късно той ми обясни, че всичко е било нарочно - за да види как ще реагирам, дали съм податлива, дали мога да се справя с подобна ситуация пред камерата. И до днес ме срещат хора, които ме поздравяват с думите: "Как си, вълче?". Рангеле, обичам те! Благодаря ти за всичко! Да ти е лек пътят за там, за където си тръгнал!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
