Ралица Паскалева е майка, съпруга, актриса и според нея най-обикновен човек. Все още се опитва да спре да дава шансове на хора и ситуации, които са я разочаровали до момента.
„Красотата е субективно понятие. В средата ни има много завист, злоба и лицемерие. Сериозен фалш. Опитвали са се да ме вкарат в интрига или задкулисна игра, но никога не участвам в такива. Когато позволиш по някакъв начин някой да те малтретира, унижава или мачка, ти си го позволил. Не разбирам такъв тип хора, които са готови на всичко, за да се докопат до някаква слава, известност, пари“, категорична е актрисата.
"Била съм жертва на много тежка манипулация, която ме е довела до състояния да имам страхове дали съм талантлива, красива, умна, стойностна … Огледалото понякога не може да ти даде правилния образ, когато ти не се гледаш с подходящите очи. Никога няма да позволя на злото да триумфира. Няма да покажа, че съм наранена от лошото, от живота… Предпочитам да говоря за добрите неща", призна тя пред Мариян Станков-Мон Дьо.
Актрисата си спомни и за великия Стефан Данаилов.
„Аз съм виждала в него само добри качества. Той беше човек, който тайно плащаше семестри на студенти, които нямаха финансова възможност и закъсняваха с вноските. Ако някой се закашляше в залата, веднага го водеше на лекар. Ако някой беше гладен, купуваше пица за всички. Много ми липсва. Няма да забравя съветите, които ми е давал. Едно от най-важните неща е, да не се оставям да ме мачкат. Разказвал ни е за неговата кариера, когато е преживявал сериозна завист и ревност от страна на негови колеги. Може би ни ги е разказвал тези неща, за да ни покаже, че това не го е спряло и сломило“, спомня си актрисата за Мастера, обичан от студентите от всичките си класове.
За провалите и успехите в кариерата
„Това е черта на характера ми. За всяка своя роля съм свръхкритична. Никога някой в семейство или приятели не ме е чувал да кажа суперлатив за моя роля. Винаги ще намеря някакъв кусур. Може би най-добрата ми роля дотук е, тази в „Откраднат живот“. Имам снимани над 400 епизода. Шегувам се, че само астероид не ме е удрял. Блъска ме кола два пъти, бях в кома, с амнезия, два пъти родих, изневерих, ожених се, разведох се, съдиха ме и какво ли не ми се случи в сериала. Затова, може би тази роля ми е на сърце, а не защото съм я изиграла феноменално. Най-много съм дала за тази роля. Обичам да играя лошите герои и първата ми роля беше в училище „Снежанка и седемте джуджета“ на немски език. Искаха да играя Снежанка, но за мен това беше супер скучно. Исках да играя Злата кралица. В момента бих желала да играя някаква епоха, например 30-те години или уестърн. Затова и отказах няколко проекта през последната година. Не искам да играя тази, която разбива семейства или вдига скандали. След като толкова време си бил на ефир, трябва да направиш нещо тотално различно, дори говоря за визуална промяна. Склонна съм да направя голяма трансформация“, споделя тя.
За участието й в „Като две капки вода“
„Изискваше се много сериозна смелост у мен. Отказвах няколко сезона поканата за участие. Защо? Първо когато приемеш ангажимент, трябва да си на 100% в него. Неща с по пет дини под една мишница, не ми се получават. Имах сериозно притеснение да не предобрим медийната ни изява. Имах проблем с това да не сме в есенния сезон на медията и след три месеца да сме отново в праймтайм. Най-главното нещо, което ме притесняваше е, че не обичам да пея. Никога не съм пяла и изпитвам срам да пея. Чудех се как цели 12 лайва, аз ще излизам и ще пея пред публика. Преди да влезем в предаването, отидохме на вокален педагог. Отидохме при Дони, който е музикален продуцент на предаването. С него се разходихме по пианото, за да видим какво е положението“, разказва Ралица Паскалева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
